избори

Пазарът не е надежден регулатор на системата

19-09-2022 05:53
Разковничето е в здравната карта, тя има нужда от корекции, които да отговарят на новите реалности и да върнат справедливостта, казва проф. Костадин АнгеловПазарът не е надежден регулатор на системата
Clinica.bg

press@clinica.bg
Десет месеца след последните парламентарни избори България отново е на прага на нови. Със сигурност това време не е достатъчно, за да се отстранят недъзите в здравеопазването, но стигна, за да откроим едни от най-големите, като кадровия дефицит и непрестанната болнична експанзия, и дори, за да установим нови, като постоянното буксуване на централизирания търг на МЗ за лекарства. Затова решихме да попитаме кандидатите за депутати от водещите политически формации дали и как ще се справят с тези проблеми. Днес ви представяме отговорите на проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ.

Лекарствена политика


1. Различните цени, на които болниците купуват онклекарства, а НЗОК ги плаща на 100%


Първо трябва да се отбележи, че системата на ценообразуване на лекарствата в България, както и процеса на реимбурсирането им работят добре към настоящия момент и в нашето законодателство са въведени всички добри практики, които съществуват в Европа.

Разковничето се крие в това, че съгласно действащото законодателство, всяка болница сама си организира доставката и закупуването на онколекарства (същестува опцията за ел.търг но тя в момента не е активна).

Нормативно НЗОК няма отношение и не може да има в договорите между лечебните заведения и търговците на едро, които ги снабдяват с онколекарства. Някои болници, в резултат на преговори, успяват да постигнат по-ниска цена от тази на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти. Напомням, че НЗОК не определя цени на лекарства, само ги плаща.

Как успяват да договорят по-ниски цени? Общо взето принципите това да се случи са няколко и те са добре известни в търговските практики (в целия свят):

- какъв да е размерът на отложеното плащане в дни:

- редовно плащане на задълженията към доставчиците;

- обем (количество) на доставките;

- срок на доставка;

- честота на доставките;

- отдалеченост на доставките;

- сигурност на доставките;

За мен ключово за намаляване на цената от страна на търговец на едро е да му се плаща редовно и да няма просрочия.

Най-ефективният механизъм, работещ отлично в много европейски страни, за постигане на ниски цени са електронните търгове. Навсякъде в научната литература има публикувани доказателства, че те намаляват цените на придобиване на лекарствата (без да влияят на регулаторно определените от Националния съвет по цени и реимбурсиране пределните цени). В българския случай, поради големия брой болници, които участват, ефектът е още по-голям. Не трябва да се забравя, че търгът действа ефективно една година и вече се видя, че води до спестявания – от 57 милиона лева.

Как работи системата - екип от едва няколко човека в МЗ се занимават с Централният орган за покупки в сектор „Здравеопазване" (ЦОПСЗ) , което за толкова значим и свързан с огромни средства проект, е крайно недостатъчно. Задължително трябва да се подсили административния капацитет, дори и с юристи, за да се избегнат провалени процедури. Възможно решение е да се вменят повече контролни функции на Националния съвет по цени и реимбурсация на лекарствени продукти в тази част.


2. Стопираният е-търг на МЗ заради поредното обжалване, този път на Булфарма в КЗК


Изключително погрешно е да мислим, че електронните търгове за лекарства са нещо ново за България. Всичко стартира с постановление на МС от юни 2015 г. по времето на кабинета „Борисов 2".

Решениията на този проблем са - изграждане на повече административен капацитет в централния орган за покупки в сектор „здравеопазване" ( ЦОПСЗ), промяна в правилата така че, ако се забави новата процедура, да могат да се купуват лекарства по старата, да се свърже платформата за търговете със СЕСПА и с тази за верификацията на лекарствата, за да може всичко да се интегрира в реално време.


3. Масовото използване от търговците на реда по Наредба 2 (Фонда за деца) за финансиране на лекарства сираци на по-високи цени, отколкото, ако са регистрирани в ПЛС


Това наистина е огромен проблем, който ще доведе след себе си и до друг. След време тези деца, с навършването на 18 години, няма да разполагат с механизъм, по който да получават нужното лечение. Това трябва да се промени. Финансирането на лекарствата-сираци е проблем навсякъде в Европа. Нашата страна изостава малко от тази тенденция, не заради друго, а защото тук нивото на диагностика и лечение на редките болести не е много високо. Въпреки това през последните 10 години плащанията в това направление постоянно се увеличават.

Трябва обаче генерална промяна в действията на властта към редките болести. Като започнем от диагностика, експертни центрове, регистри, кой какво лекува, медицинска документация, ефект от лечението, финансиране. В момента имаме няколко служители в НЗОК, които нещо подразбират от редки болести и „оценяват" документацията по реда по Наредба 2 (Фонда за деца), за лекарства за хиляди левове. Смятам това за крайно недостатъчно и неефективно. Необходим е експертен съвет по редките болести към МЗ и ще го направим.Трябва и да се актуализира и националната програма за Редките болести.


Болнична помощ


1. Работа на болници в условия на кадрови дефицит, при който една сестра се грижи за половин или цяло отделение – ще се разпише ли медицински стандарт, който да посочва ясно съотношение сестра: лекар, сестра: пациенти


Отличен въпрос. И сега в медицинските стандарти са заложени брой лекари и медицински сестри. Това изискване, всички знаем, не се спазва навсякъде. Сестрите работят на няколко места и полагат много извънреден труд, някои лекари също. Съществуват болници, в които след пет години, няма да има лекари и сестри за цели структури в тях. По-големият въпрос е как да мотивираме завършващите сестри и лекари да изберат реализацията си в България и то така, че да се елиминират регионалните дисбаланси.

Именно затова ние сме предвидили в нашата програма механизъм, който да мотивира завършващите лекари и професионалисти по здравни грижи да работят в малки и отдалечени населени места. Този механизъм включва четири компонента:

- високо възнаграждение от три допълващи се източника - общината, държавата и лечебното заведение;

- осигуряване на общинско жилище с възможност за придобиване след определен период;

- осигуряване на възможности за специализация на място в лечебното заведение и за курсове и обучения в университетските центрове;

- осигуряване на условия за работа на членове на семейството и грижа за децата – детски ясли, детски градини, училища;


2. Разрастване на болничната мрежа, необосновано от потребностите на намаляващото население – нови дейности и болници


Това също е проблем пред системата. Наблюдаваме свръхконцентрация на болници в определени големи и университетски центрове и областни градове и липсата им дори в определени населени места. Всичко се крие в т.нар. здравна карта. И всички извинения са с нея. А здравната карта има нужда от корекции, които да отговарят на новите реалности и да върнат справедливостта.

КОВИД ни показа, че само пазарът на здравни услуги не е достатъчен и надежден регулатор на системата. Активната роля на държавата като регулатор и подкрепата на всички медици е необходимото условие за надеждното функциониране на системата.


3. Липса на ясни критерии за качество в болниците, които да са прозрачни и да се оповестяват публично ежегодно


Критериите за качество на болниците са следствие на дейността им. Лошото е, че дейността на лечебните заведения не се извършва по стандарти за качество на съответните профилни специалности и грижи. Работи се по алгоритмите на клиничните пътеки, в които няма индикатори за качество на предлаганата услуга. Тук ще вложим съвместни усилия с Българския лекарски съюз, БАПЗГ, БФС и научните бордове по специалности, за да се изработят приемливи и работещи стандарти по качество на предлаганите медицински услуги. Въпрос на изработване и консенсус е.


4. Липса на методика за определяне на заплатите в болниците и ножицата между най-високата и най-ниската


Във всяко лечебно заведение, което функционира по правилата, залегнали в нашето трудово законодателство, има такива правила за определяне на работните заплати. Нещо повече, тези правила се обсъждат и се приемат с консенсус с представителите на синдикалните организации и на работниците в хода на т.нар. социален диалог. Ножицата между най-високата и най-ниската заплата е теза на хора, които не познават как функционира системата и се стремят само към популизъм. Но каквото и да си говорим за заплати, на повечето места те си остават ниски. Тази година медиците бяха излъгани и не получиха обещаното им увеличение на основните заплати. Беше извършена една нормативна глупост и нивата на основните заплати бяха вкарани в НРД и бяха условие за финансиране на медицинската дейност. Разбира се това беше противозаконно и Върховният административен съд го отмени. Но когато си нарушил Конституцията е лесно да нарушиш всички други закони.

Заплатите на българските медици са функция на стабилната и предвидима държава. В нашата програма сме заложили 1400 евро средна брутна работна заплата в края на мандата. А възнагражденията на медиците ще са както следва:

- на лекар и магистър-фармацевт да достигне размера на 3 средни брутни работни заплати в публичния сектор или 4200 евро;

- на професионалист по здравни грижи да достигне 2 средни брутни работни заплати в публичния сектор или 2800 евро;

- на санитар/болногледач да достигне 1 средна брутна работна заплата в публичния сектор или 1400 евро;


5. Въвеждане на мандатност за управление на болница и клиника или отделение, както и на ясни критерии за оценка на работата на съответния директор и нуждата от преждевременна смяна


Най-лошото в нашата система е смяната на изпълнителен директор, водена от политически мотиви. През последната година и половина се нагледахме на такива смени. Обикновено това се прави от хора, които не познават системата или са чужди за нея и искат по някакъв начин да покажат „кой кара влака", за да бъдат забелязани. Не е далновидно и държавническо поведение, но то задоволява моментните политически комплекси на министъра. От тези действия, разбира се, страда системата на здравеопазване. Тя е консервативна система, която не търпи резки промени и политически окраски. Резултатът - потърпевш е българският пациент.

По отношение на критериите за мандатност за управление на болница, клиника или отделение е добра идея, която отново е привнесена извън системата на здравеопазването. Тази идея вирее само върху почвата на популизма и отново не отразява настоящите реалности в системата и бъдещите възможности. Да дам пример. Областна болница с клиники или отделения, в която има по едно хабилитирано лице в определени структури, което ръководи дейността на съответната структура. Ръководи клиниката/отделението добре. Няма друго хабилитирано лице там. В условията на мандатност след определен брой години, трябва да се отстрани от длъжност това лице. На кого е нужно това и до какво ще доведе? Знам, че политиците ще намерят отговор на този въпрос, но пак ще страдат пациентите. В основата на всичко това прозира неистовото желание на определени политици изкуствено да се домогнат до власт. Без да осъзнават, че тази власт е и голяма отговорност. Нека да не забравяме и че всички диктатори са идвали на власт, облечени в доспехите на освободители. Същото важи и за директорите на болници.


Финансиране


1. Въпросите на финансирането са много. Финансирането на преминал болен и то без да се отчита резултата от лечение не е справедливо

Именно затова по-горе говорих за стандарти за качество и системи за управление на качеството на медицинските грижи. Когато те са готови, обвързването им с финансирането е въпрос на воля и изработване на методика.

Толериране на доплащането в болниците, в размер близък или надвишаваш стойността на КП, при договор с НЗОК.

Това е практика, която съществува основно в частните болници. Всички отговори се намират в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Тук трябва да променим параметрите, за да постигнем справедливост за всички – на първо място за пациентите, за работещите в сектора, за лечебните заведения, за системата. Промените трябва да са такива, че да са повече справедливи и по-малко търговски. Ще намерим заедно баланса.

В последното проучване „Достъп до здравни грижи" на изследователски център „Тренд" 47% от хората не са удовлетворени от здравната система у нас, от които 29% смятат така, заради скъпото здравеопазване.


2. Липса на финансиране на палиативни грижи, за долекуване и рехабилитация след лечение


Отново това е голям въпрос, чийто отговор се крие в големия брой лечебни заведения за активно лечение. Решение има. Нужна е политическа стабилност и професионален консенсус.


3. Нищожно финансиране за профилактика и превенция


Мотото в нашата програма в сектор здравеопазване е „Българите да са здрави, а не излекувани". Поставили сме си амбициозни стратегически цели, от които основната ни дългосрочна стратегическа цел е подобряването на здравето на нацията. Това разбира се изисква усилия за Здрави деца; Отговорни родители; Превенция на зависимостите сред децата; Трайно подобряване на здравето и създаване на среда, подкрепяща здравето, намаляване на заболеваемостта от хроничните незаразни и социално значими заболявания и др.

Всичко това ни мотивира да въведем нови скринингови програми, насочени към децата - скрининг за вродени сърдечни малформции; скрининг за вродени аномалии на ЦНС; скрининг на детското затлъстяване, захарен диабет, гръбначни изкривявания и др.;, както и нови скринингови програми, насочени към възрастните - скрининг на основни онкологични заболявания - рак на дебелото черво, рак на стомаха, рак на белия дроб, рак на гърдата и рак на простатата.

Ще въведем и следните нови национални програми:

Национална програма за повишаване на информираността на населението в областта на трансплантациите и насърчаване на донорството; Национална програма с целево финансиране на специализациите и продължаващо обучение в системата на следдипломно обучение(СДО); Национална програма за противодействие на търсенето и предлагането на наркотици сред децата; Национална програма за създаване на съвременни симулационни центрове за обучение в спешната помощ;Национална програма за специализирани профилактични здравни и дентални програми в детските градини и училища – превенция на затлъстяване, захарен диабет, гръбначни изкривявания, зависимости, кариес на ранната детска възраст, лицево-челюстни деформации и др.;

От всичко по-горе очакваме резултати след не по-малко от 15-20 години. Но усилията днес са инвестиция в бъдещето.


4. Запазване на ниските заплати на служителите в ИАМН, РЗИ и РЗОК, както и на ниския им щатен брой, така че да няма осъществяване на реален контрол в системата


Едва ли има друга политическа сила, която да е проявила по-голяма грижа към тези служители. По време на Ковид кризата увеличавахме неколкократно тези възнаграждения. И ще продължим да го правим.

Доказателство за моите думи е и законопроекта, който внесохме в последния ден на работа на 47-мото НС, с който направихме възможно увеличението на заплатите на служителите в НЗОК. Нашите политически опоненти имаха желанието да го направят, но им липсваше експертизата, за да се случи. Затова в политиката е много важно да се отчитат реалните резултати, а не политическите лозунги и намерения. Ние сме доказали, че сме хора на действието, а приказките ги оставяме на други.


Трябва ясно съотношение лекар:сестри

Трябва ясно съотношение лекар:сестри

Съществуването на толкова много болнични заведения не е в полза на здравната система още повече, че това е една от причините за разхода на по-голям финансов ресурс в здравеопазването, казва проф. Силви Кирилов
Здравната карта трябва да се актуализира

Здравната карта трябва да се актуализира

Необходимо е да се въведат механизми, при които обжалването на търга да не спира изпълнението, когато общественият интерес го изисква, казва д-р Таня Андреева

Трябва реално финансиране на медицинския труд

Трябва реално финансиране на медицинския труд

Според нас е необходимо да бъдат извършени структурни, управленски и кадрови промени в обществения и частен сектор, чрез които ще се прецени съществуването на около 380 болници, казва Любослав Шкварла

Трябват нови показатели и критерии за здравната карта

Трябват нови показатели и критерии за здравната карта

Необходими са нормативни промени, които да водят до предвидимост и препястване на нецелесъобразното разходване на средства за лекарства от страна на НЗОК, казва доц. Васил Пандов
Нужни са критерии за качество на лечението

Нужни са критерии за качество на лечението

Е-търгът би трябвало да може да се обжалва, но без това да спира изпълнението му, така че да е защитен обществения интерес, казва д-р Александър Симидчиев

Държавните болници да се извадят от търговския закон

Държавните болници да се извадят от търговския закон

Нужно е преразглеждане на Здравната карта с цел окрупняване на лечебните заведения - особено в малките населени места, казва д-р Ивайло Христов
Да се даде предимство на профилактиката

Да се даде предимство на профилактиката

ДПС смята, че трябва да се направи здравна карта на България на база броя на гражданите и заболеваемостта им, казва доц. Джевдет Чакъров
Болниците не са ресторанти, нито бензиностанции

Болниците не са ресторанти, нито бензиностанции

80% от тях се намират в пет града България, това е тотална аномалия, БСП ще намери предложенията за решаването на този проблем, казва проф. Георги Михайлов
Clinica попита предизборно

Clinica попита предизборно

Дни преди вота за 48-мо Народно събрание, откроихме няколко проблема на здравната система, какви са отговорите на кандидатите за депутати от водещите политически сили, ще видите в следващите дни
Кандидат-депутат обеща повече прозрачност в НЗОК

Кандидат-депутат обеща повече прозрачност в НЗОК

Ако бъде избран за народен представител се ангажирам да предложа нужните законодателни промени в дейността на Надзорния съвет, казва доц. Васил Пандов
1 2 3 4 5 ... 9 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Септември 2022 Предишен Следващ