избори

Да се даде предимство на профилактиката

14-09-2022 07:07
ДПС смята, че трябва да се направи здравна карта на България на база броя на гражданите и заболеваемостта им, казва доц. Джевдет ЧакъровДа се даде предимство на профилактиката
Clinica.bg

press@clinica.bg
Десет месеца след последните парламентарни избори България отново е на прага на нови. Със сигурност това време не е достатъчно, за да се отстранят недъзите в здравеопазването, но стигна, за да откроим едни от най-големите, като кадровия дефицит и непрестанната болнична експанзия, и дори, за да установим нови, като постоянното буксуване на централизирания търг на МЗ за лекарства. Затова решихме да попитаме кандидатите за депутати от водещите политически формации дали и как ще се справят с тези проблеми. Днес ви представяме отговорите на доц. Джевдет Чакъров, дм, водач на листата на ДПС в 20-ти МИР Силистра.

Лекарствена политика


1. Различните цени, на които болниците купуват онколекарства, а НЗОК ги плаща на 100%

2. Стопираният е-търг на МЗ заради поредното обжалване, този път на Булфарма в КЗК

3. Масовото използване от търговците на реда по Наредба 2 (Фондът за деца) за финансиране на лекарства за сираци на по-високи цени, отколкото, ако са регистрирани в ПЛС


Въпросът за цените на лекарствата, които се плащат напълно или частично от НЗОК трябва да се обсъди и съответно проблемите да се решат в контекста на една цялостна концепция за реформи в здравеопазването. ДПС от повече от 10 години настоява такава да се приеме с надпартиен консенсус, така че колкото и пъти да се сменя правителството, каквото и да е управляващото мнозинство, да се изпълнява тази стратегия поетапно. Нашата партия от 10 години има готова концепция за реформи, но, както виждаме, нито едно правителство в този период не стигна до приемане и реализация на такава концепция.

Конкретно по въпроса за лекарствата. Разходите за лекарства у нас са много високи - 30% от общия годишен бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), докато в ЕС те са около 15-18%. И не защото в тези страни не се осигурява лечение за пациентите с най-добрите лекарства, или пък защото медикаментите са по-евтини и т.н. Основната причина е в това, че в останалите страни от ЕС основната част от средствата са насочени към профилактика и превенция в извънболничната помощ. Тези средства са в размер на 30-40% от общия годишен бюджет за здравеопазване. А у нас тези средства са едва 13,5% от общия годишен бюджет на НЗОК. У нас основните средства се дават за болнична помощ - 49,8% от всички разходи в тазгодишния бюджет на НЗОК, докато в ЕС за болнична помощ се дават средно до 30%.


Болнична помощ


1. Работа на болници в условия на кадрови дефицит, при който една сестра се грижи за половин или цяло отделение – ще се разпише ли медицински стандарт, който да посочва ясно съотношение сестра:лекар, сестра: пациенти


Ние от ДПС от повече от десет години настояваме да се направи анализ на потребностите от различни медицински кадри в системата на здравеопазването. От години е известен проблемът с липсата на медицински сестри, на лични лекари, педиатри и т.н. По време на КОВИД кризата стана ясен проблемът с липсата на анестезиолози-реаниматори, на инфекционисти и т.н.

От години настояваме на базата на този анализ да се планират специализациите на завършилите медицина млади лекари и държавата да поеме разноските за това. А не да се решават проблемите на парче. Днес липсват педиатри - защитаваме специалността. Утре липсват инфекционисти - защитаваме и нея. Здравната система е елемент от националната сигурност и изисква планиране. Едно такова планиране на необходимостта от определени кадри в здравеопазването за десетилетия напред ще създаде сигурност и стабилност за системата.

Затова и в 47-мото Народно събрание аз инициирах разисквания по мое питане към министъра на здравеопазването проф. Асена Сербезова относно политиката на правителството за преодоляване на недостига на лекари в определени специалности и на медицински сестри и за задържане на младите лекари и медицинските сестри в България. На 1 април тази година парламентът прие решение, което беше обнародвано в "Държавен вестник" в срок от три месеца от датата на приемане на решението министърът на здравеопазването да представи пред Народното събрание конкретни мерки с конкретни срокове за тяхната реализация за преодоляване на недостига на лекари в определени специалности и на медицински сестри и за задържане на младите лекари и медицинските сестри в България.

За съжаление, животът на 47-мото Народно събрание беше кратък и не се стигна до отчитане на изпълнението на това решение. А моята идея беше да се продължи в посока след представяне на мерките, да се представят и разчети за необходимите за тяхната реализация средства и как поетапно те ще бъдат предвиждани в държавните бюджети в следващите години.


2. Разрастване на болничната мрежа, необосновано от потребностите на намаляващото население – нови дейности и болници

3. Липса на ясни критерии за качество в болниците, които да са прозрачни и да се оповестяват публично ежегодно

4. Липса на методика за определяне на заплатите в болниците и ножицата между най-високата и най-ниската

5. Въвеждане на мандатност за управление на болница и клиника или отделение, както и на ясни критерии за оценка на работата на съответния директор и нуждата от преждевременна смяна


Всички тези въпроси отново трябва да се разглеждат и решават в контекста на цялостна концепция за реформи в здравеопазването.

Позицията на ДПС е да се направи здравна карта на България, която да се основава на пълен анализ на броя на гражданите и заболеваемостта им по региони и по този начин да се формулират къде от какви здравни грижи има необходимост населението.

Върху това, според нас, трябва да се базира трансформацията на лечебните заведения в различните региони. Не говорим непременно за закриване на болници, а за тяхната реорганизация, така че да отговарят на здравните потребности на населението. А не просто да прилагаме някакви стандарти, взети от чужди държави, за брой легла, брой хоспитализации и т.н , защото всяка страна има специфична демографска структура на населението с неговите специфични здравни потребности. Считаме, че чрез този подход ще могат да се структурират от една страна високотехнологични болници в съответния регион, с най-високо ниво на компетентност и наличие на всякакви специалисти, като в този случай трябва да се осигури достъпност на хората до тях, включително и при спешни случаи. А това означава най-накрая осигуряване на най-висок клас линейки, в които има не само необходимото оборудване, но са налични и необходимите лекари специалисти, а също така и на медицински хеликоптери. Има възможности всичко това да се финансира със средства от европейските фондове.

От друга страна някои общински болници ще могат да се преструктурират в болници за долекуване, каквито изобщо липсват в нашата система на здравеопазване и създаването на каквито от години вече ни препоръчва Европейските комисия. Но същевременно да се запази достъпът за осигуряване на най-неотложни потребности на населението.

Трети болници пък ще могат да се преструктурират в лечебни заведения с определени отделения, отговарящи в най-висока степен на здравните потребности на населението в дадена община, като съответно те бъдат напълно осигурени с необходимата качествена техника, специалисти и медицински персонал. А не както е сега в една огромна част от болниците по места - от всичко по-малко, без обезпеченост с квалифициран персонал и медицинска апаратура и накрая - нищо.


Финансиране

1. На преминал болен и то без да се отчита резултата от лечение


Въпросът за качеството на лечението и отчитане на резултатите от него е свързан основно с пълното въвеждане на електронното здравеопазване. То ще осигури възможността за ефективен контрол - даден пациент колко пъти е лекуван в болница от едно и също заболяване, какви са причините за това, как е осъществявано неговото наблюдение в извънболничната помощ след изписването му от лечебното заведение, имало ли е профилактика и лечение в извънболничната помощ преди да се стигне до хосхпитализация и т.н.


2. Толериране на доплащането в болниците, в размер близък или надвишаваш стойността на КП, при договор с НЗОК


Относно доплащането в здравеопазването. По официална статистика в България средствата, които се дават за здравеопазване представляват 8,1% от брутния вътрешен продукт - толкова, колкото и в останалите страни от ЕС или около 10 млрд. лева. Проблемът е обаче, че обществените средства от здравни осигуровки и данъци осигуряват едва 52% от тази сума, а останалите 48% ги доплащаме от джоба си ние пациентите, независимо, че сме здравно осигурени. Доплащането в останалите страни от ЕС е 10 до 15%.

Ние основно доплащаме за лекарства, за болнично лечение и за изследвания и прегледи при специалисти в извънболничната помощ, защото направленията все недостигат. В тази връзка е необходимо да се увеличат здравните услуги и лекарствата, които покрива Националната здравно-осигурителна каса. Имаме и такава препоръка от ЕК, която ни се дава вече няколко години поред в годишните доклади на комисията.


3. Липса на финансиране на палиативни грижи, за долекуване и рехабилитация след лечение


Абсолютно необходимо е изграждането на система от заведения за долекуване, защото сега един пациент с инсулт например, след като се стабилизира в болницата и се изчерпа клиничната пътека за заболяването му, се изписва. Той обаче има необходимост от долекуване и рехабилитация, но поради липсата на болници за долекуване, тези услуги в момента се плащат от пациентите. А те са много скъпи и поради това са направо непосилни и недостъпни за много хора. Това е друга основна препоръка в годишните доклади на ЕК към България в областта на здравеопазването.


4. Нищожно финансиране за профилактика и превенция


България е на последно място сред страните от ЕС по отделени средства за профилактика - под 3% от общите средства за здраве. Заради липсата на профилактика на заболяванията България е с най-ниската продължителност на живота в ЕС и с най-висока смъртност от сърдечно-съдови заболявания и с най-ниската преживяемост при онкологични заболявания.

Това трябва решително да се промени и да се даде предимство на финансирането на профилактиката, така, както е в останалите страни от ЕС. Там, благодарение на профилактиката, навреме се откриват заболяванията и когато са открити на ранен етап, се лекуват и по-лесно, и по-успешно (особено, когато става въпрос за онкологичните и за сърдечно-съдовите заболявания), и шансовете за дефинитивно излекуване и по-висока преживяемост на пациентите са многократно по-големи.

На второ място откритото на ранен етап заболяване струва многократно по-евтино на здравната система, отколкото, ако се стигне до тежките и продължителни лечения на пациентите на късен етап, които освен, че са по-скъпи, в повечето случаи не водят до висока преживяемост. Това са основните причини за непрекъснатото нарастване на средствата за лекарства в бюджетите на НЗОК.

Преди повече от десет години бюджетът на НЗОК беше около 800 млн. лева, сега е вече над 6 млрд. лева и нито пациентите са доволни от медицинската услуга, която получават, нито лекарите и медицинският персонал са доволни от заплащането и от условията, в които работят. И сме на последно място по продължителност на живот в ЕС, както вече посочих, което ясно показва каква е ефективността от разходването на тези средства, увеличаващи се всяка година.


5. Запазване на ниските заплати на служителите в ИАМН, РЗИ и РЗОК, както и на ниския им щатен брой, така че да няма осъществяване на реален контрол в системата


По въпроса за реалния контрол в системата вече посочих, че позицията на ДПС е, че той ще осъществи след пълното въвеждане на електронното здравеопазване.


Трябва ясно съотношение лекар:сестри

Трябва ясно съотношение лекар:сестри

Съществуването на толкова много болнични заведения не е в полза на здравната система още повече, че това е една от причините за разхода на по-голям финансов ресурс в здравеопазването, казва проф. Силви Кирилов
Здравната карта трябва да се актуализира

Здравната карта трябва да се актуализира

Необходимо е да се въведат механизми, при които обжалването на търга да не спира изпълнението, когато общественият интерес го изисква, казва д-р Таня Андреева

Трябва реално финансиране на медицинския труд

Трябва реално финансиране на медицинския труд

Според нас е необходимо да бъдат извършени структурни, управленски и кадрови промени в обществения и частен сектор, чрез които ще се прецени съществуването на около 380 болници, казва Любослав Шкварла

Трябват нови показатели и критерии за здравната карта

Трябват нови показатели и критерии за здравната карта

Необходими са нормативни промени, които да водят до предвидимост и препястване на нецелесъобразното разходване на средства за лекарства от страна на НЗОК, казва доц. Васил Пандов
Пазарът не е надежден регулатор на системата

Пазарът не е надежден регулатор на системата

Разковничето е в здравната карта, тя има нужда от корекции, които да отговарят на новите реалности и да върнат справедливостта, казва проф. Костадин Ангелов

Нужни са критерии за качество на лечението

Нужни са критерии за качество на лечението

Е-търгът би трябвало да може да се обжалва, но без това да спира изпълнението му, така че да е защитен обществения интерес, казва д-р Александър Симидчиев

Държавните болници да се извадят от търговския закон

Държавните болници да се извадят от търговския закон

Нужно е преразглеждане на Здравната карта с цел окрупняване на лечебните заведения - особено в малките населени места, казва д-р Ивайло Христов
Болниците не са ресторанти, нито бензиностанции

Болниците не са ресторанти, нито бензиностанции

80% от тях се намират в пет града България, това е тотална аномалия, БСП ще намери предложенията за решаването на този проблем, казва проф. Георги Михайлов
Clinica попита предизборно

Clinica попита предизборно

Дни преди вота за 48-мо Народно събрание, откроихме няколко проблема на здравната система, какви са отговорите на кандидатите за депутати от водещите политически сили, ще видите в следващите дни
Кандидат-депутат обеща повече прозрачност в НЗОК

Кандидат-депутат обеща повече прозрачност в НЗОК

Ако бъде избран за народен представител се ангажирам да предложа нужните законодателни промени в дейността на Надзорния съвет, казва доц. Васил Пандов
1 2 3 4 5 ... 9 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Септември 2022 Предишен Следващ