В ЕС има и хартиена рецепта, нека не сме различни

90% от лекарите смятат, че трябва да останат и двата варианта, а за ограничаване на свободната продажба на антибиотици са нужни други промени, смята д-р Иван Маджаров

Имаше и твърдения, че лекарите прикриват нарушения

и затова не искат е-рецепта. Дори не е необходимо да се спираме на това твърдение, защото не ние отпускаме лекарства, ние не поставяме опаковката в пакетче и не я подаваме на пациента, ние препоръчваме терапия през рецептата, която изписваме. Що се отнася до пациентите. Твърдението е, че пациентите ще пострадат. Вероятно това се дължи на факта, че голяма част от тези, които твърдят следното, е че обясняват на своите познати и пациенти, че ако има е-рецепта, няма да има необходимост от посещение при лекаря. Категорично трябва да е ясно на всички, че дигитализацията в здравеопазването не премахва необходимостта от посещение на лекарски кабинет. И другото твърдение е, че няма да имат досие. Всъщност задължението за е-досие е на всеки, който се е докоснал до пациента, на общопрактикуващия лекар, който го е прегледал, на специалиста, който му е направил консултацията, на лекаря, който го е оперирал в болницата и фармацевта, който е отпуснал лекарствата. Да излиза някой и да казва, че когато попълва данни в досието на пациента, излиза, че върши нашата работа е меко казано несериозно.

Фармацевтът е в своето задължение,

на място в аптеката, при изпълнение на рецептата, било то хартиена или електронна, да попълни това, което е отпуснал. И как така нанасяме вреда правата на пациенти, като им отнемаме една от възможностите. Досега са имали две възможности – да ползват хартиена и електронна рецепта и изведнъж се оказва, че ще ползват само една. Това ограничаване на права ли е или не. Що се отнася до антибиотиците, в проучването, което ще цитираме, ще видите, че проблемът по тази тема не е само на лекарите, а на цялата система, включително и тези, които я отпускат. Става въпрос за проучване възложено на „Тренд", извършено в периода 3-10 юни 2022 г., източникът на финансиране е БЛС, а обемът на извадката – 1003 ефективни интервюта с респонденти. На въпроса „Наскоро в България въведоха възможност за е-рецепта, Вие лично чухте ли или не сте чули за това", 75% са чули, е един добър резултат, според мен. Вторият въпрос – кое от следните твърдения е най-близко до вашето мнение „Трябва ли да се премине изцяло към е-рецепта", 21% от респондентите отговарят – да, 10% смятат, че трябва да се използват само хартиени рецепти, 28% смятат, че трябва да се използват паралелно и 11% не могат да преценят. 

Един интересен въпрос, който се отнася

до свръхупотребата на антибиотици – „Вие лично купували ли сте или не антибиотик бе рецепта", 44% от респондентите отговарят, че са купували, 53% не са. На следващия въпрос „Чували ли сте или не, ваш близък да е купувал лекарство без рецепта", тук 55% отговарят положително.

Тоест, говорим за проблем, който е свързан не само с предписване от лекар, но и отпускане от аптеки. И тук е мястото да обърна внимание, че предложенията, които здравните власти бяха направили в Наредба 4, не включваха никаква промяна в начина на отпускане на терапията. Единствените промени включваха рестрикции спрямо лекарите. Нямаше промяна за това дали може да излезе опаковка от аптеката, без да има отворена рецепта. Нещо повече – те дори твърдят, че трябва да останат същите възможности в аптеките – да се отпуска и с хартиена рецепта, ако клиентът бил чужденец. Излиза, че ако си българин нямаш право да си купиш лекарство с хартиена рецепта, но ако си чужденец – имаш. И ако си българин, на който е изписана хартиена рецепта, имаш право да получиш терапия в 99% от европейските държави, но нямаш право в нашите аптеки. Следващия въпрос – „На Вас лично в аптеката заменяли ли са Ви или не, лекарство изписано от личния лекар с друго лекарство", 41% отговарят положително. Това е важен въпрос, защото много чуваме, как нямат никаква възможност да заменят терапията и пациентите остава без терапия. Ние самите лекарите знаем, че в много от случаите магистър фармацевтите се обръщат към изписалите рецептата, ние имаме много добри контакти в ежедневието си и обясняват причините защо не могат да отпуснат това лекарство и съответно правят замяната. На въпроса „Беше ли ви обяснено защо бе направена замяната", 95% от отговорилите казват - да беше ми обяснено, което означава, че на места нашите партньори, колегите магистър-фармацевти работят както трябва. Те не заменят просто, а обясняват, и най-вероятно са говорили и с лекар, който е предписал терапията.

На въпроса - „Когато пазарувате в аптека,

кое от следните неща се случа по-често"– 65% отговарят, „фармацевтът ме консултира", а 30% отговарят, „не ме консултира". Това също говори за едно високо ниво на едно високо ниво на обслужване на гражданите в аптеките. На въпроса „Има ли денонощна аптека в населеното място, в което живеете", 46%, казват, че нямат, а други 46% казват, че имат. Според 83% от отговорилите е необходимо да има денонощна аптека във всяко населено място, в което живеят, показват още резултатите от проучването. Този въпрос бих го посочил специално на този, който напоследък се изживява като експерт по спешната помощ. Непрекъснато чуваме как обяснява кое е спешно и кое не. Всъщност ние лекарите знаем, че понякога спешността е в това, че пациентът е притеснен и неслучайно има дежурни денонощни кабинети и никой не ги е отменил. Те са свързани с неспешни случаи и те се нуждаят точно от изписване на терапия.

Според 51% от анкетираните работното време на аптеките в населеното място, в което живеят е достатъчно. На въпроса „Според Вас лично при липса на денонощна аптека, трябва ли вашият лекар да разполага с набор от лекарства, които да можете да закупите от него", 61% отговарят трябва. Това е един въпрос, на който колегите фармацевти реагират изключително остро, но населението казва, че има необходимост от тази възможност.

В заключение искам да обобщя – относно това,

което ни предлагат от една година. Предлагат ни рестрикции за пациентите, рестрикции за лекарите, 35% от които са над 65 години, отнемане на правото да практикувам, защото не ползвам електронно устройство при никакви промени в Наредбата, които да касаят отпускането на терапията. Нито една промяна, която да цели ограничаване на антибиотичното отпускане, на отпускането на терапия без рецепта. Не, не е отстъпление това, което ни предлагат от сегашното управление на МЗ, то е поправка на грешка.

Колкото до ограничаване на употребата

на антибиотиците – дали предписваме рецептата на хартия или не, без да променим Наредбата в частта отпускане на антибиотика, няма да променим нищо. Нещо повече вероятно ще се засили отпускането на лекарства без рецепта. На нашият аргумент, че трябва да се въведе през Наредбата задължително изискване, че антибиотик може да се отпусне от складовата наличност на аптеката, само при отворена рецепта, ни се отговори, че и в момента има забрани. Но те са забрани, само ако се проверят и се докаже, че медикаментите са отпуснати без рецепта. Затова едно от нашите предложения е, ако искаме да ограничим антибиотичната свръхупотреба, трябва да направим така че да е ясно видима отговорността на този, който е предписал терапията, тоест аптеката да няма възможност да отпусне нито една опаковка от складовата си наличност, без да има отворена рецепта.

Нашата теза е такава, отговорност за досието

на пациента има всеки, който се е докоснал до него. Ние предлагаме, при постъпване на хартиена рецепта в аптеката, магистър-фармацевта, който отпуска рецептата, просто да си попълни данните, няма да е трудно, защото вече само с едно написване на ЕГН, излиза цялата информация на пациента, да попълни WIN-а на лекаря, който е изписал тази рецепта и в интерес на обществото и в интерес на възможността за проследяване, да запази хартията, която е дошла в неговата аптека. Ние лекарите продължаваме Ние лекарите продължаваме въпреки дигитализацията да съхраняваме в интерес на обществото, проследяемостта и законността, хартии в нашите кабинети. И въпреки че протестираме, никой не отменя това. Ние сме равни в задълженията си към пациентите с магистър-фармацевтите. Нещо повече, ние изпълняваме много повече задължения, осигуряваме неотложна помощ при невъзможност да изпишем терапия, която не може да бъде получена вечерта. Питам тогава – защо лекарите трябва да осигуряват неотложна помощ. Това са нашите две основни предложения и те отговарят на всички въпросителни. От една страна гарантираме, че антибиотик няма да попадне в ръката на пациент от българска аптека без да има рецепта, от друга страна гарантираме, че досието на пациента е попълнено.

Не можем да бъдем много по-различни от Европа,

в крайна сметка натам се стреми. След като зрели демокрации като останалите страни от ЕС не са прибегнали към такива мерки, с които задължават, забраняват и ограничават част от дейността на лекарите си, не виждам причина в България това да се случва. И да вярно, че това е решение е взето на Събор на БЛС, но този събор се е съобразил с това, че 90% от лекарите смятат, че трябва да останат и двете рецепти, въпреки че работят в дигитална среда. Би трябвало всички ние, цялото общество и тези, които взимат решения да се замислят, дали след като 83% от цялото население и 90% от лекарите са против, дали трябва да се въвеждат мерки, които са толкова непопулярни.