Изкуството да превърнеш мечтата в реалност

С тази нелека задава се е заела Гергана Дойчинова. Заедно с приятели и съмишленици – доброволци тя помага на слабо подвижни и неподвижни, в инвалидни колички хора да видят света от високо, от висотата на планинските върхари. Отборът на магьосниците, които изпълняват желания, както някои ги наричат някои на шега, вече е направил няколко планински прехода с хора на инвалидни колички, дори на носилка с едно колело – мисия, която би била невъзможна за изпълнение, ако в теб не действа неутолимото желание да увериш хората с увреждания, че могат, че светът е за всеки един човек на земята. Неотдавна доброволците помогнаха на поредния неподвижен мъж да изкачи Черни връх и да реализира мечтата си да види света от високо.

 

Една обикновена биография

 

Ако човек я срещне на улицата, Гергана Дойчинова няма да предизвика у него „уау". Тя е една от многото млади жени, които няма силикон, нито ярко начервени устни, но е от онези енергични българки, които са свикнали да движат няколко неща при това еднакво успешно. Човек обаче неизбежно ще бъде запленен от усмивката й, благоразположението да духа и готовността да се отзове веднага там, където може да помогне с нещо.

Гергана Дойчинова е родена в София. Инженер – химик е, завършила е Химико-технологичния университет в столицата. Това обаче не изчерпва професионалните й възможности. Увлича се по приложните изкуства и излезлите под ръцете й произведения са изящни и вдъхновяващи такива, каквито може да измисли и създаде човек с богата душевност. От малка се колебаела между химията и изкуството. И решила, след като завършила Химико – технологичния университет, да следвала и приложен дизайн в Художествената академия. Хората обаче я познават много повече чрез едно друго нейно умение – да осъществява неосъществимото за хора, които трудно се обслужват сами. От три години, първоначално с приятели – добороволци, а сега и с хора, които се отзовават дори за пръв път в доброволчески акции тя организира изкачването на инвалиди в планината.

 

Мотивът да си до човек с увреждания

 

Гергана няма лична история с инвалид в семейството или сред близките си приятели. Така погледнато, няма собствен мотив да прави почти невъзможното, според разбиранията на мнозина, за трудно подвижни и неподвижни хора. Убедена е обаче, че трябва да гледаш на другите с любов, с разбирателство и да ги окуражаваш да бъдат това, което искат. Така е възпитана от дете, да е съпричастна, да помага, когато и с каквото може. Впоследствие, християнските й възгледи й помогнали самата тя да придобие сили пред предизвикателствата за реализираш нечия чужда мечта. Първата й среща, общуване с хора с увреждане било преди доста години. Поканили я в един център да провежда с тях арт терапия. В една от групите имало незрящ. „Всички правеха нещо с ръцете си, обменяха идеи, радваха се. Само той стоеше изолиран от останалите. Като си тръгнах оттам, дълго мислих с какво мога да го ангажирам, за да е щастлив и той. Едно от момичетата имаше проблеми с фината моторика. Тя започна да работи в екип с него – той беше нейните ръце, а тя – неговите очи. Така създаваха съвместно различни неща. И двамата се чувстваха значими и бяха щастливи, разказва Гергана Дойчинова. "Вероятно това е била още една причина да помагам на хората със специални потребности да осъществяват мечтите си", казва още тя. И подчертава, че дейността й на планински водач за хора със специални потребности не би могло да стане без десетките й съмишленици-доброволци.

 

Любовта, която побеждава всичко

 

Колко до самата нея, научила се е от ученичка да влага труд в полза на другите – на 17-годишна възраст станала доброволка в „Каритас". Не крие и това, че във всяко дело, което започва в полза на другите се води от християнските си убеждения. И често си спомня думите на свети апостол Павел „Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да премествам, – щом любов нямам, нищо не съм". (I Кор. 13:1-2) Гергана не е от хората, които обичат да говорят за себе си, избягва да говори с първо лице, единствено число. Затова пък другите, на които е помогнала да видят света от високо не пестят възхищението си от нея. Един от тях е 28-годишният Сейхан Васведин. В края на август Гергана и доброволци му помогнаха да стигне Черни връх с инвалидната си количка. Гергана Дойчинова се запознала с него преди време в студиото на една телевизия. Споделил й за смятаната дотогава за неосъществима мечта, да се изкачи на планината. Оказало се, че тя е напълно реализуема. „ Всеки човек е уникален, стига да успеем да видим тази уникалност. Сейхан е пример за човек, който въпреки трудностите се справя. Колкото до самите трудности, те ни помагат, правят ни креативни. Помоли ме да го вземем с нас, когато се качваме на Витоша независимо дали вали дъжд или сняг."

 

Трудният път към върха

 

Не устояла на молбата му, споделила с приятели и организирали изкачването. „Нима има сърце, което би останало равнодушно на чутото. Сейхан ме докосна по един неочаквано силен начин. Всеки човек е една история, а всяка е различна", казва Гергана Дойчинова. 28-годишният Сейхан Васведин е без крака, на инвалидна количка е. Работи в Българската фондова борса. Компютрите са неговата страст. Другата му страст е планината. Отблизо успял да я види едва през месец август. В края на миналия месец доброволците го качили с инвалидната количка на Черни връх. „Гледката е неописуема. Преживяването не може да се изкаже с думи. Чувстваш се свободен, вдъхновен, обновен и амбициран да свършиш още куп нови и незапочвани досега неща", разказва развълнувано младият мъж. Дотогава той често отивал с колата си до подножието на Витоша и гледал нагоре часове наред. „Не допусках, че някой може да ми помогне да го осъществя. Бях го приел като една неосъществила мечта", казва той с радост в очите.

 

По стъпките на Алеко с приятели

 

Изкачването на Черни връх с Гергана и доброволците е дало самочувствие на Сейхан да се включи в състезанието по планинско изкачване на 1 октомври, носещо името на Алеко Константинов. Гергана Дойчинова и доброволците, обединени под надслова „Ела и ти", който стана наименование и на фондация, смятат да се включат в него с поне двама човека на специализирана носилка. Амбицията и на хората с намалено подвижност или напълно неподвижни, и на техните приятели е да изминат по тежкото трасе. Затова отсега те търсят повече доброволци, тъй като за носенето и управлението на една носилка, която е на едно колело, са необходими 16 човека. 20-годишната Емилияна Станкова е другият кандидат за състезанието. Тя е обездвижена. Предвид здравословното си състояние й се е наложило да бъде все още ученичка в гимназия. Възторжена е от предстоящата възможност. Веднъж вече е изкачвала планината и то със състезателен характер. „Вкъщи не бяха много въорушевени, когато първият път им казах, че ще отида. Нашите обаче знаят, че наумя ли си нещо, правя го", смее се момичето.

Освен доброволците – планинари в акциите за туризъм в инвалидни колички или на специализирана носилка помагат и от „Планинско спасяване" - Пазарджик. Благодарение на тях е станало възможно още посещението в пещери и изкачването върху Караджов камък. Планинската спасителна служба винаги е предупреждавана преди такава акция. Засега инциденти в трудната мисия не е имало. „Внимателни сме и се съобразяване с потребностите на слабо подвижните и неподвижните, които са с нас", казва Гергана и се надява тяхната група да вземе някое от първите места така, както вече се е случвало.