Необходима е програма за детското здраве

Трябва да има повече разяснителни кампании, сега много родители не изпълняват съветите на лекарите, казва д-р Веселина Димова

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Цялото общество не се радва на добро здраве. В частност и за българското дете не може да се каже, че е здраво. Това се дължи на факта, че здравната и профилактична култура на населението не е на завидно ниво. Хората не се вслушват в съветите на своите лекари, не са склонни да изпълняват нашите професионални препоръки. Ние всички най-много обичаме децата си, но някак си, разсъждаваме превратно и преиначаваме нещата, когато се стигне до практиката. Това са моите наблюдения, като дългогодишен педиатър. Постоянно се сблъсквам с деца с респираторни заболявания, стомашночревни – все банални неща, които рядко могат да доведат до нещо фатално, но са предизвикателство за семейството, изпитание за здравето на детето и изстрадано време за родителите. Те са в резултат на недостатъчна битова култура – често миене на ръце, близост с човек, който кашля и киха. Свидетели сме как хора с респираторни неразположения не си остават вкъщи, посещават обществени места и така създават проблеми на другите. Някои родители не си дават сметка, че детето им също може да разпространи инфекция. Ако то е по-леко неразположено, го водят със себе си в работата, дори го пускат да играе на площадката в градинката с другите деца. Когато то е болно, трябва да бъде изолирано вкъщи. Така е най-добре и за него, и за околните. Това е въпрос на здравна и битова култура.

- Как стана така, че изгубихме здравната си култура?

- Преди 1990 година имахме едно по-строго подредено общество със заповеди и наказания. След това минахме в другата крайност. Свободата превърнахме в свободия. Хората започнаха да отричат всичко, дори здравната и битовата култура, а те са елементарни неща, но даващи много голям ефект, ако се спазват.

- Какви профилактични прегледи преди започване на учебната година трябва да премине ученикът?

- В миналото имаше профилактични прегледи в училищата, но формално направени, те едва ли даваха някаква информация за здравето на децата. Важното е родителите да заведат ученици при личните лекари, защото те ги познават и следят тяхното развитие, особености, какви ваксини са им направени и всичко необходимо за правилното им физическо развитие. Ако лекарят установи някакви отклонения, ще насочи към офталмолог или друг специалист. Ще бъдат направени профилактично ехография, ехокардиография – лесно достъпни и изпълними изследвания, които не натоварват пациента, но дават доста голяма информация за здравословното му състояние, като спомагат за откриването на някои патологични състояния, за които своевременно могат да бъдат предприети мерки. Впрочем, ехография следва да се направи и на тазобедрените стани за откриване на евентуални локсации. Независимо от възрастта на детето и юношата, профилактичните прегледи трябва да се правят ежегодно. Ако те ходят веднъж в годината при личния лекар, това е достатъчно в случай, че няма остри състояния или появата на нещо, което притеснява пациента и родителите. Особено трябва да се следи за зрението на учениците, тъй като четенето и използването на устройства в последните години натоварва очите прекомерно. Следва да се проследява и слухът, вече има въведен скрининг за него и това е много добро решение.

- През миналата учебна година децата бяха по-продължително време в класните стаи. Наблюдавате ли все още неблагоприятни последици от първата година на пандемията, когато те учеха предимно от вкъщи, пред електронните устройства?

- Пандемията и ученето от вкъщи определено им се отрази негативно, затормози ги. Човек е социално същество и за доброто му здраве е много важно да е в контакт със себеподобните. Ние сме южен народ и контактите са нас са още по-необходими, според народопсихологията и темперамента ни. В този смисъл, когато те са ограничени, се появяват и психологични проблеми. Те засягат и децата, като се наблюдават невротични прояви, оплаквания, като сърцебиене, коремни болки, главоболие. При по-големите се наблюдават и депресии, защото те имат същите усещания като възрастните. Освен това, в резултат на стоенето вкъщи се наблюдава и затлъстяване, а в резултат на него и хипертония и метаболитни нарушения.

- Поредица от зравни министри, включително и служебният, посочиха като приоритет необходимостта от създаване на програма за детското здраве. Какво, според Вас, трябва да залегне в нея?

- Важно е да се започне проследяването на детето още от неговото вътреутробно състояние. Необходимо е да бъде застъпена повече пренаталната диагностика, за да се знае добре как се развива плодът, дали няма някакви малформации – неврологични или сърдечни аномалии, хидрацефалия или спинабифида. Те могат да се видят отрано и дори да се пристъпи при интраоперационни действия – нещо, което у нас все още не е развито много, но все пак се прави. Профилактиката също трябва да бъде застъпена повече. Приоритети трябва да са още храненето и кърменето, закаляването и спортуването, както и да се съблюдават имунизациите. Необходима е програма за детското здраве. Всичко това трябва да залегне в нея, но е нужно да бъдат направени и кампании за разясняване сред обществото, за да има ефект и да не остане и най-добрата програма само на хартия. В една програма трябва да залегнат повече профилактични прегледи на зрението, слуха, ставите, както и изследвания, съобразно разпространението на болестите към даден момент. Особено важно е да бъдат разширени скрининговите изследвания. В момента имаме за фетилкетонерия, хипотиреоидизъм, но по света те са много повече. Още при раждането на детето с капка кръв могат да се въведат още много тестове. За всичко това обаче са необходими доста пари. Колкото е по-богато едно общество, толкова повече може да си позволи за своите деца. Въпросът е да вървим напред.

- Ентероколичните заболявания, макар и в началото на есента, все още са факт при децата. Едни родители ги лишават от храна, а други искат да ги подсилят въпреки неразположението. Кой е правилният подход?

- Правилният подход е по средата. Когато преди години започвах работа, като детски лекар, концепцията беше за чаената пауза, тоест от 6 до 12 часа децата да бъдат на чай и вода. Тази практика не е правилна, тъй като те много бързо спадат на килограми. Колкото са по-малки, толкова по-драматично става това. Проблем е и обезводняването. Пада кръвната им захар. През лятото имах няколко деца с хипогликемия точно в резултат на обезводняване. Някои дори изпадат в безсъзнание. Всичко това е заради нехраненето. Малките тотално отказват храна, родителите не могат да се преборят да им дадат, каквото и да било на два – три часа, за да се поддържа добро ниво на кръвната захар. настъпват и електролитни нарушения. Затова дори при ентероколични заболявания се налага малчуганите да се хранят, макар и малко, но редовно и диетично. Тук е ролята на родителя да мотивира детето. За да хапне то, храната му дори да не е разнообразна, трябва да бъде поднесена естетически така, че интересът му към нея да бъде провокиран. Следва убеждаване и с думи. Истината е, че не винаги родителите постигат желания резултат, но в името на здравето на детето не бива да се отказват от усилията.

- Съвременните ученици са много по-натоварени от тези преди 15-20 години. Какъв е оптималният режим за учене, сън и отмора, според възрастта?

- Това е интердисциплинарен въпрос, който се отнася до педагозите и педиатрите и се засяга пряко в специалността „Хигиена на детско – юношеската възраст". Важно е децата да не са уморени, за да бъде адекватно обучението им. Програмата на натоварване изисква постепенно да се увеличава натоварването, от по-лек към по-тежък материал, от по-малко към по-голямо количество учебен материал. Дневният режим на децата в различните възрасти е различен. Ако детето на един месец се храни седем пъти в денонощието, то към края на първата – третата година стига постепенно до четирикратно хранене. Трябва да се осигурява достатъчен сън. В бебешката възраст той е 14 – 16 часа, а към 3 години нуждата от сън е 12 часа. От 3 до 6 години заниманията в детската градина от 15-минутни един –два пъти в седмицата нарастват постепенно до три занимания на ден, като се редуват по-тежки с по-леки. Сънят в тази възраст е 10-11 часа. Двигателната активност от първи до четвърти клас е 3,5 часа игри и спорт, в средния курс – 3 часа, а в горния – 2,5 часа. Времето за подготовка на уроците в началния курс трябва да е 1,5 час, от четвърти до осми клас да е около 2,5 часа, а при големите ученици в гимназиалния курс – 3,5 часа. Времето за сън също намалява от 10 часа при първокласниците до 8 часа при 18-годишните.

- Факт е, че доста подрастващи са с наднормено тегло. Кога то става застрашаващ фактор, трябва ли родителите да се посъветват със специалист или да чакат детето да израсте и да отслабне от само себе си, каквито виждания има?

- Ако детето е с наднормено тегло и не се вземат мерки навреме, няма да отслабне, когато порасне. Колкото повече са килограмите, толкова по-трудно става премахването им. Освен това, при малките деца пълнеенето става от увеличаването на броя мастните клетки, а при юношите и големите хора обемът на тези клетки се увеличава. Така, ако едно дете като малко е пълно, то като голямо ще има два механизма на напълняване – един път броят на мастните клетките е завишен, а втори път – обемът им е увеличен. Има стандарти и норми за теглото във всяка възраст. Отклонението от тях се изчислява от лекаря, той казва колко трябва да тежи детето. Когато то е над нормата, той взима мерки и насочва към определени изследвания. Често пъти зад затлъстяванията се крият други проблеми.

- Кои са тези други проблеми?

- Най-често това са ендокринни нарушения, метаболитен синдром, проблем с щитовидната жлеза, хипотериодизъм. Те могат да засегнат дори 6-7-годишните. В момента имам 3-годишен пациент, който тежи малко над 40 килограма. За съжаление, родителите гледат несериозно на този факт. В такива случаи детето следва да бъде насочено към детски ендокринолог, който прави изследванията. Често пъти се оказва, че има някакво метаболитно нарушение.

- Как се действа в този случай?

- Място за паника няма, решения има. Действа се медикаментозно и със специален режим. Диетата е задължителна, но съобразена с възрастта, за да се осигури необходимото за растежа без глад. Необходимо е осигуряването на протеини, а въглехидратите да бъдат намалени. Имам пациенти, които макар и деца са притеснени от килограмите си и успешно се справят с предписания им режим. Някои от тях вече свалиха 10 – 15 килограма, което е чудесно. Наднорменото тегло при децата не е за подценяване, те могат да развият диабет, изкривяване на опорно-двигателната система, тежко акне. Често пъти те развиват хипертония. Такива деца се чувстват изолирани, подтиснати. Излишните килограми се отразяват на психиката им, възможно е да развият и депресии.

- Доста родители искат да запишат децата си на спорт. Има ли спортове подходящи само за момчета и други само за момичета, какъв спорт трябва да бъде избран според възрастта?

- Обнадеждаващо е, че в последните години все повече родители запиват децата си на спорт въпреки натоварената учебна програма на децата. Някои момчета много искат да вдигат щанги от малки, да ходят на бокс, но за тези спортове се изисква организмът вече да е завършил своето развитие. В школите съблюдават правилата и не приемат деца, които не са подходящи възрастово за един или друг спорт. Половото различие не е толкова важно в случая, колкото е важна същността на човека. Обикновено момичетата ходят на гимнастика, спортни танци, балет, а момчетата обичат топката – футбол, баскетбол, хандбал. Не е лошо и обратното. Важното е децата да спортуват, да се движат, за да развиват правилно фигурата си. Родителите трябва да се съобразяват с индивидуалната им нагласа и според нея да избират спорта. Необходимо е той да бъде съобразен и със здравословното състояние в случай, че детето страда от някакво заболяване. По принцип те са здрави, но има и болни. За бронхиалната астма, например, много подходящо е плуването. то развива гръдния кош, подобрява функциите на белия дроб. Състезателният характер обаче може да доведе до стрес и да провокира бронхиални пристъпи. Затова трябва да се намери балансът – спортуване за удоволствие, а не със състезателен характер. За затлъстелите деца и тези с наднормено тегло се препоръчва лека атлетика и плуване. Освен това, спортът възпитава характера и създава добра лична организация на всекидневието. Той учи на спазване на здравословен режим на живот, включително и на хранене. Някои родители се безпокоят, че децата им са слаби, хранят се малко. Това не е причина да бъдат отказвани от движението и спортуването. Важното е да са здрави и да се чувстват добре. При сколиози лечебната гимнастика е добро решение, тя изправя изкривяванията. Учениците с гръбначни изкривания могат да бъдат записани на спортна гимнастика или на плуване.

- Доста първокласници изпадат в стрес, създават проблеми, не искат да остават без мама в клас. От притеснение започват да вдигат дори температура. Как следва да бъде подготвено детето за първия учебен ден и за училището?

- Формулата „Иди на училище, пък после ще ядем сладолед" не е правилна. Подготовката трябва да започне отрано. Тя може да започне още от 3-годишна възраст, като започне да се говори на детето, че батко, кака ходят на училище, че мама и татко също са ходили на училище. Следва да им се обяснява, че там са срещнали най-добрите си приятели, научили са много интересни неща и да се разкаже нещо вълнуващо, което да заплени малките. Трябва да им се обясни, че там има интересни игри. За училището трябва да им се говори постепенно, за да получат децата стимул да влязат в класните стаи. Така те няма да се стресират и да създават проблеми, а ще бъдат мотивирани от малки да учат и да бъдат в колектив. За проблемното приобщаване към него могат да помогнат само родителите. Ако това не се случи, напълно възможно е те да отключат стрес, да развият тревожност.

- Как един родител може да познае, че детето е стресирано от нещо сериозно в училище, а не играе роля, за да постигне нещо?

- Разграничаването е много трудно. При стресираните деца проблемът идва от грешка в подхода на родителите. Много често те хиперболизират, преиграват, че ги боли ту главата, ту коремът, ту имат стягане в сърдечната област. Понякога, чрез съобщаване за болка, неразположение те търсят повече внимание от родителите. Обикновено така се съревновават с другото дете в семейството. Те го правят и за да не ходят на училище заради несправяне или проблем със съученици или учител. От всичко това може да последва и ходене по лекари. В случая трябва да се подходи психологически. Най-напред се правят съответните консултации с лекар-специалист, според оплакванията, за да се обективизира дали има или няма проблем. Ако няма, следва да се започне работа с психолог. Някои родители се обиждат и реагират емоционално, когато им се каже, че се налага помощта на такъв специалист. Ние, педиатрите, сме свикнали и се ориентираме бързо в подобни ситуации, а психолозите наистина откриват проблема и намират най-добрият път към неговото решаване. Това го потвърждава и моята практика.

- Какво показват наблюденията Ви, слушат ли родителите лекарят на своето дете?

- Хората са различни. На родителите, които се вслушват в думите на лекаря – специалист и изпълняват съветите му по-рядко се случват нещастия, по-лесно се справят, по-рядко попадат в болница, проблемите се разрешават лесно. Има обаче и такива със свои виждания, заявяват привидно съгласие, но правят, каквото те решат за необходимо. Редно е, когато родителите са доволни от лекаря на тяхното дете, да следват неговите препоръки и да не сменят често специалистите само, защото искат още едно или повече мнения.