Ние се доказваме в грижите си за пациентите, можем да дадем решения на проблемите, но не ни питат, казва проф. Златимир Коларов
Clinica.bg
press@clinica.bg
Днес на 6-и септември празнуваме Съединението на България. Обединено ли е лекарското съсловие сега, било ли е някога, и кога това може да бъде постигнато, попитахме проф. Златимир Коларов - ревматолог, белетрист и сценарист.
6 септември е най-ярката дата в нашата история. За да я имаме днес не само като цифра в календара, нашите предци са имали истинско всенародно единение.
Народът, като една личност, като един жив организъм
е тръгнал към цел, която е успял да постигне. Същият ентусиазъм имаме и при опълченците, които са въжделели по предстоящата свобода. За съжаление, след тези няколко върхове в нашата история следват спадовете. И още по-лошо, дойдоха много падения. Сега сме свидетели на поредното от тях. И в политическата класа, и в обществото наблюдаваме пълно неосъзнаване на последиците от разединението.
Стигнали сме до разнобой, до разкол във всички
области – социална, обществена, финансова. Примерите са много. Причината е, че превалира една стихийна страст емоционално да се оценяват нещата, а не логически според нуждите на обществото, на ситуацията. Издигат се фалшиви политически каузи, като да кажем неносенето на маски. Говоренето на голяма част от политическите лидери е на много ниско ниво. Тонът им е недопустим. Всичко това разединява хората, обществото.
Сред кандидат депутатите има доста лекари.
Хората питат, дали те поне малко ще дадат нов облик, дали те самите са обединени. Обединението е нещо повече от механичен сбор. То е да бъдеш отговорен пред себе си и другите. В това отношение лекарското съсловие е отговорно, защото всеки един от нас първо е отговорен пред своите пациенти, а след това и пред обществото. Някои смятат, че ние сме разединени, едва ли не в крамоли. Напротив, съсловието ни е едно от малкото, което е обединено, защото всеки един от нас знае какво е отговорност - първото условие за обединение. Нещо повече, ние познаваме проблемите на здравната система и знаем как те би трябвало да бъдат решени, но кой се вслушва в нашето мнение?! Лекарите сме обединени в своя професионализъм.
Имаше време, когато излизахме на площадите,
но се разбра, че професионализмът и перфектното вършене на работата са нашата сила, която ни обединява. Въпросът е, че политиците не ни питат, какво трябва да се направи за подобряване на здравеопазването в България. За него се взимат политически решения, но никой не ни търси за експертно мнение. Да вземем проблемът с електронните регистри – тема, за която съм говорил и за чиято необходимост съм прокламирал десет – петнадесет години, беше изоставена. Сега, за последните две-три години се направи действително много за електронното здравеопазване, но има неща, създаващи проблеми в работата ни, защото пак никой не ни попита преди то да стане факт.
И независимо, че съсловието ни е единно, да не забравяме,
че лекарите и медицинските сестри трябва да се борим за нашите права по отношение на професията, а пациентите за техните права. Тези два момента не бива да се смесват, защото смесят ли се нещата, това не е обединение, не е единение, а размиване на проблема с неясна артикулация не оттам, откъдето трябва да бъде заявен. Работата на лекарите не е на площадите, да демонстрират единство, а в клиниките, при болните, където всеки ден можем да докажем и доказваме, че сме единни по отношение на лечението на нашите болни. Това го показаха и доказаха всички медици по време на пандемията. Те рискуваха здравето и живота си, както и тези на своите близки, но останаха при болните. Разединени хора не могат да го постигнат.
Пожелавам не само на колегите, но и на всички в обществото
да бъдем единни и занапред, да сме здрави, да влагаме все така повече разум и по-малко емоция във взимане на генералните решения. И да си свършим първо нашата непосредствена работа добре, а след това чрез това, което сме показали да пристъпим и към решаване на проблемите на обществото. Защото единението е в това, да дадеш перфектния си труд и с това да станеш пример за всички.
Часове ни делят от Възкресение Христово. Какво е духовното измерение на празника, изгубили ли сме духовноста си и кой е виновен, запазил ли е българинът зрънцето вяра в душата си, попитахме Тивериополският епископ Тихон.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм