Не се отказвайте от мечтите си заради диабета

Ключът към успеха е целенасочената работа, талантът сам по себе си никога не е достатъчен, казва Андреа Перон

- Г-н Перон, как станахте част от отбора на НН?

- От дете съм активен и съм се занимавал с много спортове, но благодарение на баща ми, който е запален колоездач и член на местния колоездачен клуб, започнах да се занимавам с колоездене. Хареса ми много и определено бях добър, в ранните ми състезателни години печелех доста често състезания. Колоезденето е много труден спорт, но на мен ми носи голямо удовлетворение. Сега то е моята професия, но и моята страст и е отличен начин да се поддържам в добра форма и здраве. Присъединих се към клуба на Ново Нордиск в момента, в който влязох във възрастовата категория за професионален спорт и съм част от този отбор от 10 години.

- Диагнозата била ли е някога спирачка за вас, кога?

- На 16 години получих диагнозата захарен диабет, след като преминах през първоначалните симптоми - дехидратация, уриниране повече от нормалното и необичайна умора. Запазих енергията и жизнеността си, благодарение на огромната подкрепа на семейството ми и моя лекар, който ме насърчи да продължа с колоезденето и успя да ме убеди, че диабетът не трябва да пречупва амбициите ми и да ме спира в постигането на целите ми. Аз съм със захарен диабет тип 1, както и всички останали състезатели от отбора на Ново Нордиск.

- Какво ви дава колелото, а диабетът?

- Разбира се, че в началото беше голям шок и ми беше трудно, но семейството ми винаги ми е оказвало силна подкрепа. Научих се много бързо как да контролирам диабета с правилно хранене и усетих колко благоприятно се отразява спортът, така че колоезденето се оказа моето спасение от диабета.

- Научихте ли се да се живеете с болестта и как, кой беше вашият най-важен урок?

- Ако се държи под контрол, диабетът не ми пречи да се занимавам с колоездене или други спортове. За мен ключът към добрия контрол е балансираният хранителен режим и движението, без значение дали съм в състезателен и тренировъчен период или в период на възстановяване след края на сезона. Опитвам да се вслушвам в тялото си и винаги когато е необходимо, да си давам почивка.

- Използвате ли я понякога като извинение, за да не направите нещо? А като мотив да успеете в дадено предизвикателство?

- Всеки човек е с индивидуални нужди, но аз и моите съотборници спазваме режим на хранене и трениране като всеки друг професионален спортист. Лично аз не се чувствам ограничен в преследването на спортните си амбиции, защото се стремя винаги да контролирам диабета си.

- С какво се занимавате извън колелото?

- Извън колоезденето обичам да бъда със семейството си и да се занимавам с къщата и градината си.

- Кой е вашият отбор в живота?

- Моят отбор в живота е семейството ми - съпругата ми Алексия, синът ми Филипо, родителите ми и родителите на съпругата ми.

- А какво бихте казали на отбора на хората с диабет в България?

- Елате да ни видите тази седмица при обиколката на България. Подкрепете ни, покажете ни, че сте там и не позволявайте на диабета да ви дърпа назад - хранете се качествено, тренирайте редовно и ще успеете да постигнете целите си, ако истински го желаете. Както вече казах, хората сме с индивидуални нужди, това което помага на мен, може да не помага на някой друг. Но със сигурност, най-важно за успешния контрол на диабета е здравословният и активен начин на живот и самообучението - трябва да разберете кой е най-добрият начин за контрол на диабета, според нуждите на вашия организъм. Не се отказвайте от мечтите си! Вярвайте в себе си и работете здраво, за да постигнете целите си. Ключът към успеха е целенасочената работа, талантът сам по себе си никога не е достатъчен.