Фибромиалгията не е присъда

10 години чаках диагноза, в началото реших, че е грип, разказва Мария Кошаревска

- Мария, как започна всичко при вас?

- При мен заболяването се появи в ранен период на живота ми. Бях на 18 години, когато един ден се събудих със силна болка в краката. В началото помислих, че е грип, защото ми стана много студено и започна да ме втриса. Няколко дни изпитвах силни болки в тялото и имах висока температура. След това температурата спадна, но болките продължиха. Притесних се и започнах да ходя по лекари.

- Кога разбрахте, че става въпрос за фибромиалгия? През колко лекари преминахте, докато получите точна диагноза?

- За съжаление, цели 10 години останах недиагностицирана. Първо отидох на невролог, който да отхвърли разни мускулни заболявания. Той не откри нищо. Направени ми бяха много кръвни изследвания, на мускулите, но и те не показаха някакво отклонение. След това ходих при различни лекари ендокринолози. Те се съмняваха за заболяване на щитовидната жлеза, но изследванията не го доказаха. След това ходих и при ревматолози, които да изключват други ревматологични заболявания. Казаха ми, че ми няма нищо. Накрая стигнах до психиатър. Той ми предписа антидепресанти, и най-накрая, след около 10 години мъки, болките ми понамаляха. Това беше чак след като бях родила, а бременността ми беше много тежка, за съжаление. Окончателната диагноза получих при поредното посещение при ревматолог. Той ми направи тестове за измерване на нивото на болка и се установи, че имам всички болезнени точки, а прагът ми на болка е много нисък. По този начин ме диагностицираха с фибромиалгия.

- Какво беше първото нещо, което си помислихте, при потвърждението на диагнозата?

- Ами, колкото и странно да звучи, изпитах облекчение и си казах; “Най-накрая да разберат какво ми е“. Аз  вече бях наясно какво ми има, защото въпреки че лекарите го отричаха, бях чела много в интернет и знаех,за диагнозата. Тогава ми предписаха много силни антидепресанти, които реших да не пия. Взимах само предписаните от психиатъра, и започнах да ходя на други терапии.

- Какви терапии? Имаше ли ефект от тях?

- Ами да, имаше ефект. Позаинтересувах се и се записах за боуен терапия (вид масажна техника – бел. ред.), която много ми помогна. Също така отидох на хомеопат, който ми предписа лекарства за успокояване на симптомите на заболяването. Ходих периодично на масажи.

- Как се промени животът ви след поставянето на диагнозата?

- Взех решение да си обърна малко повече внимание, напуснах много стресовата си работа, позволих си повече време със семейството си и повече излизане с приятели. Преди това работих в една телевизия, близо 6 години, като медия координатор. Работата беше уморителна и изтощителна за човек с фибромиалгия, но на мен ми харесваше динамиката в нея. Предпочетох обаче да работя от вкъщи, защото, когато човек изпитва силни болки, понякога е много мъчително сутрин да стане и да стигне до другия край на града, да работи по 8-9 часа без почивка. Това може да го разбере само човек, който изпитва тези болки. Затова е много важно да има разбиране от страна на хората и колегите, които да са наясно със състоянието ти и да не ти се сърдят ако не можеш да направиш нещо. Подкрепата на близките също е много важна, защото ако те не ти помагат в домакинството, пазаруването, готвенето, тези, прости иначе задължения, могат много да натежат на човек с моя проблем.

- Какво бихте посъветвали хора, които сега започват битката с болестта?

- На първо място - когато чуят диагнозата, не трябва да се отчайват. Това е синдром, всеки болен има и периоди, когато се чувства добре. Съветвам ги да бъдат позитивни, да не се предават, да работят по-лека работа без много стрес, да се занимават с ненатоварващи спортове, като йога, колоездене. Също така да пробват алтернативна медицина. Много е важно да се знае, че това състояние не е фатално за човека, не води до тежки дегенерации на тялото и мускулите и ако се грижиш за себе си, може да се чувстваш много добре. Хубаво е да се избягват силни емоции, постоянен стрес, пренатоварване на мускулите и нервите. Като цяло, хората, които са получили тази диагноза, трябва да се стремят да са по-спокойни, да нямат излишни емоции, защото това им вреди. Честата смяна на настроенията и депресията съпътстват заболяването. Затова е добре да се консултират с психиатър и психолог. Фибромиалгията няма да им попречи да имат деца и семейство, както и да водят активен начин на живот. Мога да кажа,че заболяването не трябва да се възприема като присъда, а като възможност за един нов живот. Затова не се предавайте, мислете позитивно и продължавайте да се борите!