Кой гледа зад рентгеновия апарат

Първото приемно дете в област Видин вече е лаборант, Валя Ангелова стана част от екипа на МБАЛ „Света Петка”

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Семейството на приемните родители

„Как да не съветваш, да не обичаш това дете. Майка съм й. Тя ми е дъщеря, какво от туй, че съм само приемна.", вмъква се съвсем естествено в разговора Цветелина Милославова. Валя е категорична, че един ден, когато създаде свое семейство, това няма да означава, че ще скъса връзката си със своята приемна майка и семейството, което я е приело като своя дъщеря. Съпругът на Цветелина и синът й са международни шофьори. „Чувствам ги като татко и батко. Имам и кака на 36 години. Това е дъщерята на мама Цвети. Бати е на 32. Те са ми като истински брат и сестра. Това е семейството ми", казва развълнувано момичето. Семейството също е приело момичето, като свое. Когато е прекрачила прага на дома им още не е ходела на училище. Впоследствие я записали в най-добрата гимназия във Видин, после започнали и студентските й години в Плевен. Между едното и другото събитие обаче има още едно, за което приемната майка Цветелина не желае да мълчи.

Ледено, по-ледено сърце, социални

Става дума за абитуриентския бал на момичето. Валя завършила с отличен успех и семейството, като всички останали родители, я облекли и организирали всичко необходимо за бала й. Отделно наели ресторант на кораб, където поканили приятели и близки на Валя, за да я изпратят по пътя на живота. Поканили и служителите от Дирекцията социално подпомагане в общината, които по задължение наблюдават живота на децата и младежите, настанени в приемни семейства. Нито един от тях обаче не дошъл на тържеството на девойчето. Извинението било, че щяло да бъде „конфликт на интереси".

За разлика от майка си, Валя избягва да се връща към спомена за хората, които отказали да дойдат на абитуриентското й тържество. Цветелина обаче не може да забрави този случай. Възмущава се, че за човещината конфликт на интереси няма, но не е сигурна дали някой ще й обърне внимание. „Социалните гледат на приемните деца като на папки, които затварят, щом навършат пълнолетие. Те не си дават сметка, че за тях е нужно вниманието, съпричастността. За тях те са едно приключило дело", не може да говори спокойно за случая, а вероятно и за много други подобни, Цветелина Милославова.

Грижата в дългосрочен план

„За приемните деца, когато навършат пълнолетие, обикновено остава на приемните семейства. Намирането на работа, осигуряването на жилище подкрепата по-нататък, докато си стъпят на краката следва да е на социалните служби, заявява Александър Миланов от Националната асоциация по приемна грижа. Това, което правят за тях е, защото са обикнали децата, но е друг въпрос. Тук държавата е длъжник", посочва той. Александър Миланов и негови приятели от асоциацията, както и от голяма компания са едни от спонсорите на Валя Ангелова – осигурявали са й стипендия и всякаква друга подкрепа по време на следването й в Плевен. Не я оставят и сега, както и приемното й семейство. Благодарение на настоятелността на приемната майка момичето вече има общинско жилище от общината. Приемното семейство обаче запретнало ръкави и му направило основен ремонт, тъй като не ставало за живеене. Пак те, със свои средства и от дарители, купили и обзавеждането. Като недопустимо обидно е отношението и недооценен трудът на приемните родители определя Миланов отношението на обществото, като цяло, към тях.

Махни с ръка и продължи напред

Точно това се старае да прави Валя Ангелова. Тя е от хората, които не искат да помнят лошото, не таят обиди, нито ги изричат. Момичето не смята да ограничи ученето само до професията на рентгенов лаборант. Има намерение да следва медицина, но преди да я запише иска да има сигурна работа. „Ако се справя и стана лекар, ще специализирам образна диагностика", планира отсега младият рентгенов лаборант. Почитателка е на българската естрадна музика, както и на мелодичния рок. Казва, че слуша всичко, но без чалга. Освен това, свири на китара, рисува. Признава си, че откакто е започнала работа, не и остава време нито да свири, нито да рисува. Единственото удоволствие, за което все още намира по някоя и друга минута е да ловува кадри. Обича да снима, особено когато е сред природата – другата й страст. „Фотографията ми е хоби – още едно нещо, свързано с рентгенологията. Имаш ли око за красивото в гората, планината, равнината, значи можеш да направиш и перфектните рентгенографии", смее се Валя.

Засега, признава, че се старае да не разпилява много времето си. Трябва да изгради нов режим на живот, на организация предвид това, че работи. Но е убедена, че той ще е съставен така, че да има време и за музика, и за картини. И непременно за лов на кадри сред природата.