Коментар

Срещам проблеми в достъпа до информация

19-08-2022 06:52
Когато става дума за здравеопазване и милиарди, прозрачността е задължителна, казва Полина ТодороваСрещам проблеми в достъпа до информация
Clinica.bg

press@clinica.bg
Анкета за прозрачността през последните 5-20 години на институциите в здравеопазването - МЗ, НЗОК, НС на НЗОК, ИАЛ, НСЦРЛП, НЦОЗА, НЦЗПБ, РЗИ и РЗОК, бе проведена от фейсбук групата "Здравни журналисти". В допитването се включиха 20 ресорни репортери от 16 медии. Резултатите показаха, че проблеми с прозрачността за съжаление има и с времето те сякаш се задълбочават. Какви трудности срещат медиите, чието призвание е точно това - да осветляват дейността на институциите, попитахме самите тях. Отговор дава Полина Тодорова. Тя е журналист с дългогодишен опит в сферата на здравеопазването, в момента отговаря за новинарското съдържание на специализираната платформа за медицина и здравеопазване Medical News.
- Имате ли проблеми със здравните институции в достъпа до информация?
- Преди да отговоря по същество на този въпрос, накратко ще се опитам да обясня защо е важно медиите да имат достъп до информацията, която предоставят или би трябвало да предоставят здравните институции. Всеизвестен факт е, че всяка година средствата за здравния сектор в България се увеличават – тази година те бяха над 6 милиарда лева и по „традиция" отново бяха актуализирани с допълнителни средства в началото на лятото. На този фон проблемите в сектора и обсъждането им отново се свежда до добре познатите теми като нуждата от увеличение на заплатите на медиците, на завишаване на контрола и необходимостта от по-добро качество на предлаганите медицински услуги. Въпреки ежегодния ръст на парите за здравеопазване у нас обаче, надделява общото мнение, че нито медиците ни се чувстват по-доволни и удовлетворени от условията, в които работят, нито пациентите. Заради всичко това е изключително важно информацията за разпределението на средствата в здравеопазването, както и за решенията в тази насока да бъде публична. Нужно е и да има обществена информация и анализи за цялостното развитие на сектора, защото те биха очертали може би не особено лицеприятни тенденции и пропуски, водещи до състоянието на здравната ни система.

И в отговор на конкретния въпрос – да, като журналист, който следи сектора от години, бих казала, че срещам проблеми в достъпа до информацията до здравните институции. Той е следствие на различни причини – липса на работещ пресцентър, липса на PR-и, които разбират от работата на медиите и могат да отговорят адекватно на въпросите им, както и умишлено „затваряне" на определени институции.
- Прозрачна ли е дейността им?
- На този въпрос няма еднозначен отговор. Има институции, които предоставят информация и отговорят на въпросите на журналистите. В отделни болници има и много добре работещи PR-и, които се стараят да съдействат максимално.

Има и институции, които обаче не го правят в пълнота. За пример бих дала работата на НЗОК и особено на Надзорния й съвет. Напоследък институцията, която разпределя огромните средства за здравния сектор, за които вече стана дума, почти се затвори за медиите. Може би в последните години пандемията от КОВИД бе оправдание за това, но е факт, че от много дълго време, както и към днешна дата, пресконференции и срещи с медиите там не се случват или ако ги има, са спорадични. Заседанията на Надзорния съвет, чиито членове всъщност взимат важните решения за начина, по който ще се разпределят средствата в сектора, са закрити. Предварително обявен дневен ред не се предоставя публично, както например го прави една далеч по-мащабна институция като Министерският съвет. Имаше идеи заседанията на Надзора да се излъчват онлайн, каквато е практиката на Парламента на България, но и това не се случи. След заседанията се публикуват стенограми от проведените разговори, но често и те не са достатъчни, за да се разберат подробности от обсъжданите въпроси. А те касаят дейности, лечебни заведения и други важни звена от сектора, финансирани основни с вноските на българския данъкоплатец. Затова е повече от нужно да има прозрачност.
Регулярни пресконференции на НЗОК бяха рядкост и в минали години, а сега съвсем липсват. Преди имаше практика журналистите да чакат с часове във фоайето на Касата или на стълбите пред нея края на заседанията, за да разпитват членовете на Надзорния съвет за взетите решения. И това се случваше, ако те благоволят да говорят. Бих определила подобно „общуване" с медиите за обидно. За добро или лошо, зависи от гледната точка, вече и това не се прави.
Спомням си и поведението на здравните власти след началото на пандемията когато информацията от тях идваше основно от представителите на щаба и беше свързана с актуалната обстановка за КОВИД. Осъзнавайки цялата сериозност на ситуацията, породена от пандемията, но и вече месеци, дори година, след началото й, имаше призиви от журналисти да се организира пресконференция, на която можем да зададем въпроси и извън КОВИД, защото, съгласете се, и тогава и сега – хората боледуват и от други тежки заболявания и имат своите притеснения, а ние сме техният „глас" и връзка с институциите, чиято роля е именно да разрешава тези проблеми. Познайте дали се организира такава среща.
Ще дам и друг пример - със здравните министри. Умишлено или не, те избягват да дават интервюта пред специализираните здравни медии у нас, но ги виждаме често на малкия екран. Обяснението за мен тук е просто – журналистите, които следят от години ресора, биха задали доста повече неудобни въпроси от представителите на големите медии, които обикновено са ограничени от краткото ефирно време и съвсем естествено, питат въпроси от по-общо естество, които вълнуват масовата аудитория.
- За какво е знак според вас липсата на прозрачност?

- За желание проблемите в сектора да останат нерешени или да се решават по начин, който не подлежи на обсъждане и съответно критика. Когато няма към кого да зададеш въпросите си, когато нямаш нужната информация предварително или тя не ти се предоставя, неудобните въпроси и теми изчезват от само себе си. Това е добро дошло за всеки управленец, независимо от сектора на дейност. Добрата новина е, че здравните журналисти в България успяха да се обособят като един, от смея да твърдя, най-силните ресори в нашата професия, така че съм сигурна, че ние ще продължим да питаме. Защото проблемите в здравеопазването рано или късно засягат всеки един от нас. Но дали ще ни отговорят е друг въпрос.


НЗОК с обещания за повече информация за медиите

НЗОК с обещания за повече информация за медиите

Нейният управител проф. Петко Салчев ще поиска от Надзорния съвет да изпраща на медиите решенията си
Преди говореха с нас, сега пращат съобщения постфактум

Преди говореха с нас, сега пращат съобщения постфактум

Липсата на нужната прозрачност и пряк контакт не е най-добрият символ на демокрацията, смятам, че след 2000 г. здравните институции се затвориха в себе си, казва Дарина Стоева
На въпросите се отговаря сухо и административно

На въпросите се отговаря сухо и административно

Изобщо институциите се научиха да ни употребяват, но не и да работят ефективно с нас, в този смисъл „любовта ни" все още е несподелена, казва Янка Петкова
Липсата на прозрачност е признак за страх

Липсата на прозрачност е признак за страх

Той е най-вече у ръководителите на ведомствата да не се изложат, с което обикновено се излагат много повече, казва Мартина Бозукова
Информацията е сравнително оскъдна

Информацията е сравнително оскъдна

Достъпът до нея е усложнен, налага се да се търсят допълнителни източници – колеги или познати в институцията, казва Аида Паникян
Има затруднения в достъпа до здравна информация

Има затруднения в достъпа до здравна информация

Това показват резултатите от анкета сред 20 журналисти от 16 национални, регионални и специализирани медии

Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Ноември 2022 Предишен Следващ