Интервю

370 болници за нашето население са много

15-08-2022 07:07
Политиците да кажат и да направят нещо, защото темата е много чувствителна, казва проф. Цветомир Димитров370 болници за нашето население са много
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Начело на здравното министерство застана д-р Асен Меджидиев. Какви са очакванията от служебния министър, какви са проблемите пред общинските болници, каква е визията за развитието на Първа градска болница в София и какво трябва да се направи в сектор здравеопазване, попитахме проф. Цветомир Димитров. Той е изпълнителен директор на лечебното заведение.
- Проф. Димитров, какви са очакванията Ви от новия служебен здравен министър д-р Асен Меджидиев?

- Макар и само служебен здравен министър с ограничено време, очакванията ми от д-р Асен Меджидиев са, че ще направи максималното, което може за краткия период. Аз го познавам и имам отлични впечатления от него. Това е човек от системата и му е ясно всичко в нея. Проблемите в здравеопазването са му до болка познати. Надявам се, въпреки краткото време, да се случат няколко положителни неща относно финансирането на клиничните пътеки, както и доплащането на лекарите и медицинските сестрите, като бъдат възстановени парите за първа линия, както и тези по член 5 от методиката. При условие, че те работят с пациенти с КОВИД-19, редно е и да получаваш тези средства. Действително, това е в правомощията на Националната здравноосигурителна каса, но министър Меджидиев може да прояви инициатива това да се случи още повече, че скоро ще започнат преговорите с касата за следващия анекс към Националния рамков договор. В този смисъл, неговата роля е много важна. Следва да се повдигне въпросът за финансирането и по-доброто остойностяване на някои клинични пътеки. Нашето желание да се дадат повече пари за тези от тях, които са недофинансирани. Това засяга особено силно точно общинските болници.

- Каква оценка бихме дали на първия избран, след поредица служебни министри, здравен министър проф. Асена Сербезова?

- Не съм аз човекът, който да раздава оценки. Мога обаче да кажа, че по време на управлението й на сектора започнаха по-енергични стъпки за електронното здравеопазване. Електронната хоспитализация на пациентите вече е факт. Проф. Сербезова бе министърът, който го направи. Оказа се, че това е нещо добро. В началото някои хора се отнесоха негативно, но това е добрият начин и за обществото, и за пациентите, защото дава яснота и прозрачност. Доближихме се с още една стъпка до Европа и не бива да спираме.

- Какво е финансовото състояние и как се справя Първа градска болница – най-голямата в София? Имате ли визия за развитието на лечебното заведение?

- От три години имаме статут на университетска болница, макар и да е общинска. Това е интересното, но успяхме да го направим и съм щастлив от този факт. По отношение на финансовото състояние, мога да се похваля, е сме с погасени задължения и не дължим средства никому. Стабилни сме. Това ни помага в кризата от поскъпващи лекарства, консумативи, енергоносители, да преодоляваме проблемите в момента. Дори успяваме да инвестираме в нова апаратура.

- С какво ново можете да се похвалите?

- Имаме нов и модерен скенер и обновена образна диагностика. Преди десет години, когато поех поста, задълженията бяха 9 млн. лева. Такава сума за общинска болница не е малка.

- Как успяхте да се справите, с цената на какво?

- Въобще не искам да се връщам назад в онези години, но беше трудно. Трябваше да покриваме дълговете, но така че да не се наруши работата в болницата. Ако към онзи момент имах днешния опит, не бих се заел с управлението на Първа градска болница. Просто, бяхме млади и амбициозни. Освен това, аз съм от тази болница. Екипът е отличен и тогава, и сега. Захванахме се и успяхме. Помогна здравната комисия в общината и самата община. Случи се. Към момента нямаме задължения и това много ни помага в тази сложна обстановка.

- Излиза, че можете да реализиране и новите заплати, така ли е?

- По този въпрос мнението ни различно. Засега те са спрени с решение на ВАС, поне що се отнася до тези, залегнали в анекса. Сумите са и в колективния трудов договор. Всеки мениджър на болница иска хората да работят и да са по-добре платени и, уверявам ви, винаги вдигаме заплатите, когато това е възможно. Парите ни обаче зависят от това, което сме си изкарали. Не е възможно така изведнъж да постигнем така заложените по-високи заплати. Всичко опира до възможностите ни, а не до желанието.

- В София лечебните заведения са много. Не се ли страхувате, че сега при замразяването на заплатите хората ще започнат да напускат и ще се отвори дефицит?

- Да, теоретично това може да се случи. Ние работим в пазарна икономика от години. Търговски дружества сме. Свикнали сме на всичко. Нашата болница, все пак, предлага модерна апаратура, спокойствие на лекарите ни по отношение на работата. Ситуацията е сложна. На хората е обяснено, те са наясно, че на този етап заплатите не могат да бъдат увеличени до тези, залегнали в колективния трудов договор. Ние ги вдигаме, но когато е възможно и с колкото е възможно. Не бива да се забравя, че работим по по-ниско остойностени клинични пътеки, лекуваме социално слаби без здравни осигуровки, а приходите са основно от НЗОК. Въпросът е, колко самите ние ще си изкараме, а е важно и стабилност във финансовото състояние на болницата.

- Цените на клиничните пътеки бяха увеличени до 25%. Удовлетворява ли Ви това и какви приходи в повече има Първа градска болница в резултат на това увеличение?

- При нас увеличението е по-малко, около 15 на сто, а то не позволява да вдигнем заплатите.

- За какво ще стигнат тези 15% от какво ще се налага да пестите?

- С тези 15% и благодарение на стабилното финансово състояние на болницата ще успеем да се справим до края на тази година. За догодина ще видим, тогава е голямото неизвестно.

- Не всички лечебни заведения могат да работят по скъпите клинични пътеки. Какво могат да направят те?

- Да се направи преструктуриране на общинското здравеопазване. Не може всяка болница да предлага едно и също нещо, общински лечебни заведения да се конкурират взаимно. Ние работим в тази посока.

- Ще разясните ли?

- Някои отделения бяха преструктурирани, в другите се инвестира. Вложихме много в образната диагностика. Освен модерния и нов скенер, имаме и нов ядрено-магнитен резонанс. Неврологичната ни клиника е отлично уредена, както и пулмологията и хирургията. Редно е общинските болници да се профилират по отношение на това, в което имат потенциал. Ясно е, че става дума за тези в големите градове, в малките това не може да се случи. Случи ли се това, ще се освободи финансов ресурс, с който могат да бъдат по-добре остойностени някои клинични пътеки. Това вече са политически въпроси, които ние мениджърите на общински болници не можем да решим.

- Чакате ли пари от неизплатена надлимитна дейност от НЗОК?

- Не, нямаме неплатени лимити от касата. По тази линия няма какво да чакаме.

- Върховният административен съд със свое определение спря анекса в частта за заплатите. МЗ обжалва. Ако определението падне в съда, ще подадете ли съдебен иск?

- Ще се съобразим. Ние също искаме да дадем по-големи заплати на хората, но какво ще е по-късно, не е ясно. Безпокоя се, че стигне ли се до там и се наложи да ги дадем, да не се разклати застрашително финансово стабилното състояние сега на Първа градска болница. Средства за необходими не само за заплати, но и за покриване на разходите за консумативи, лекарства, енергоносители и редица други неща. Положението не е леко, да се надяваме, че като цяло, нещата някак ще се регулират.

- Анексът бе обсъждан, договарян. Защо, според Вас и кой е виновен за споровете, които той възбуди постфактум?

- Ние, болниците, сме търговски дружества, сами си изкарваме средствата. Общинските лечебни заведения не можем да си позволим заложените в него заплати. В анекса не е взета предвид инфлацията, защото той беше подготвен в съвсем други условия. Според мен, това е причината. До края на годината ще се справим. Надявам се после да дойдат по-добри времена.

- Откъде може да дойде по-добро финансиране?

- От евентуално увеличаване на недофинансираните клинични пътеки. Столична община също помага, но и тя има много разходи – за транспорт и куп друг неща. Наистина се надявам на по-добри времена.

- Кои са открояващите се основни проблеми пред общинските лечебни заведения?

- Здравните власти знаят нашите проблеми. Ние, общинските болници, работим с ниско платени клинични пътеки. Обслужваме много здравнонеосигурени хора. Освен това, ние имаме и социална функция. Затова трябва да се помисли за едно по-добро финансиране. Необходима и реформа в здравеопазването.

- За реформа в здравеопазването се говори от десетилетия. Вие как я виждате?

- От години говорим за електронно здравеопазване – най-после започна да се случва, но трябва процесът да продължи. Да има демонополизация на НЗОК, да не е само тя, но и да заработят и допълнителните фондове, хората да избират къде да се осигуряват. Необходимо е да се доразвие доболничната помощ, а болниците да се преструктурират. За това население те не са малко.

- Изпреварихте следващият ми въпрос, договорните партньори на касата за болнична помощ към момента са 370. Не са ли много за България?

- Много са, разбира се.

- Какво може да се направи?

- Това вече политиците да кажат и да направят, защото темата е много чувствителна. Толкова болници за нашето население обаче са много.

- Ще се справите ли при една сравнително по-висока КОВИД вълна през есента и зимата и финансово, и ресурсно с хора?

- Ще се справим. Опит вече имаме. Нямаме друг избор, освен да се справим. Освен това, не вярвам очакваната нова вълна да е по-висока и по-силна от предишните. КОВИД-19 вече не ни притеснява. Както казах, имаме и опит, и потенциал. Ще се справим. Добре е обаче, наистина, парите за първа линия да бъдат върнати, хората да ги получават отново, както и средствата по член 5 от методиката. Нещо, което е дадено, трудно се взема. Това не биваше да става. Хората свикнаха с тези пари, разчитаха на тях. Добре е да ги получават отново. Ситуацията го изисква.

- Как гледате на идеята за обособяване на защитени болници и по какви критерии трябва да се определя коя да попадне в тази категория и коя не?

- Критерият основно да бъдат трудно достъпни райони без развито здравеопазване. Добре е да има такива болници, защото населението там няма достатъчно медицински грижи при това е и предимно възрастно.

- Парите за здравеопазване, като цяло,се увеличават с всяка изминала година, но неудовлетвореността на пациентите от качеството е голямо, смъртността също се увеличава. Как да си го обясним?

- Дължи се на здравната култура на нашата нация. Трябва да се ходи редовно на профилактични прегледи. Да се спазват всички предписания на лекарите. Увеличеното финансиране явно не стига до самите лекари.


Oщe 9.8 млн. за Спешна помощ

Oщe 9.8 млн. за Спешна помощ

Кабинетът одобри и над 40 млн. лв. за интензивни грижи за здравнонеосигурени, за стационарна психиатрична помощ и задължително лечение и изолация
Общинските болници не могат да вдигнат заплатите

Общинските болници не могат да вдигнат заплатите

Въпреки това хората продължават да работят, но има и отлив, включително и към детските ясли, казва д-р Евгения Иванова
Инфлацията изяде част от парите по стратегията

Инфлацията изяде част от парите по стратегията

Държавата трябва да увеличи процентът съфинансиране, трябва да се увеличат и парите на персонала, казва д-р Цветеслава Гълъбова
Kонкурсите за нов директор до 60 дни

Kонкурсите за нов директор до 60 дни

Това важи в случаите, в които ръководител е освободен предсрочно или при проведена процедура няма класиран кандидат, гласят промени във Вътрешните правила за избор на управление в лечебните заведения
Сляха двете столични болници официално

Сляха двете столични болници официално

Процедурата, с която МБАЛББ „Св. София" става част от УМБАЛ „Св. Иван Рилски", вече е финализирана в Търговския регистър
Парите по плана да отидат при пациентите

Парите по плана да отидат при пациентите

Ще носим отговорност за поколения наред, ако бъдат похарчени за меки кресла на директорите, казва доц. Михаил Околийски
Увеличават бюджета на 120 болници

Увеличават бюджета на 120 болници

Здравната каса предлага да им се дадат още 43 млн. лв. през октомври, три четвърти отиват в осем частни болници, една държавна и една общинска

НЗОК иска 6 млн. от резерва за болници

НЗОК иска 6 млн. от резерва за болници

Джипитата не успяват да си заработят бюджета, а специалистите леко го надвишават, показват още анализите на фонда през септември

Търсят 4.5 млн. лв. за заплати в РЗИ

Търсят 4.5 млн. лв. за заплати в РЗИ

Протестът им е съвсем основателен, ще се постараем по някакъв начин да ги компенсираме, успяхме да договорим малко повече пари за ЦСМП, казва д-р Асен Меджидиев
Още няма решение за заплатите в РЗИ

Още няма решение за заплатите в РЗИ

Вдигат възнагражденията в центровете за спешна медицинска помощ, как и с колко става ясно в сряда, казва д-р Пламен Радославов
1 2 3 4 5 ... 375 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Септември 2022 Предишен Следващ