На въпросите се отговаря сухо и административно

Изобщо институциите се научиха да ни употребяват, но не и да работят ефективно с нас, в този смисъл „любовта ни" все още е несподелена, казва Янка Петкова

Прави впечатление и афинитета към Закона

за достъп до информация – „пусни въпросите по ЗДОИ за по-сигурно". Тоест информацията не е със специален достъп, но за да се подходи с необходимата сериозност, е добре да бъде адресирана по ЗДОИ. И да чакаш две седмици, защото обикновено отговорът идва в края на законноустановения срок.

Проблем може да бъде и отговорът.

Ясно е, че на някои въпроси отговарят експерти от съответната дирекция, но понякога езикът е толкова сухо административен, че човек трудно се ориентира какъв точно е отговорът. Подобен може да бъде стилът и когато се опитват да се измъкнат от конкретния отговор.

За щастие, в пресцентъра на МЗ, а и в НЗОК

и СРЗИ има поне по един човек, който не се отегчава да разяснява и това помага. По принцип когато търся информация, я търся от точно определени хора, а не от институцията изобщо, защото знам, че ще получа коректен отговор. Предполагам така работят и повечето колеги, всеки търси контакт с този, който може да бъде полезен.

Виж с достъпа до експерти е малко по-сложно, ако не си от национална телевизия или радио. Шансът за интервю с главния държавен здравен инспектор например е минимален.

Мога да разбера това редуциране на участията

до 3-4 медии, предвид заетостта на определени хора, до които всички искат да се доберат, но кога подценяването на някои медии за сметка на други е работило в твоя полза? Доскоро единственият начин да получа отговор на въпроси, специално за OFFNews, беше да „прихвана" съответния експерт след брифинг. Просто няма как да стане иначе, ако търсиш оригинално съдържание, а не си от облагодетелстваните с достъп медии. След една от пресконференциите на екипа на проф. Асена Сербезова обаче ми беше казано, че задаването на въпроси след брифинг вече е забранено. Това ми се видя интересно като стратегия.

Дали са прозрачни в дейността си здравните институции?

Вероятно толкова, колкото и всички останали. И тук според мен ключът отново е в дигитализацията на сектора. Ако има лесен и бърз достъп до данните, които са ни необходими, при това добре и разбираемо поднесени, ще си спестим много време от звънене по телефони и уточнения.

Иначе липсата на прозрачност е сигнал за неохотата

да се дават отговори по някои въпроси и това, мисля, е ясно на всички. „Интересни" пресконференции се случват, когато съответния екип на МЗ реши да отчете някаква дейност. Така в края на един мандат например може да се изсипят резултати от проверки в болници, уволнения на директори и други решения, които са чакали месеци наред. Изобщо институциите се научиха да ни употребяват, но не и да работят ефективно с нас. В този смисъл „любовта ни" все още е несподелена.