Липсата на прозрачност е признак за страх

Той е най-вече у ръководителите на ведомствата да не се изложат, с което обикновено се излагат много повече, казва Мартина Бозукова

Когато съм изисквала конкретни документи по ЗДОИ,

един път от Изпълнителната агенция „Медицински надзор" получих доклад с толкова много заличена информация вътре, и тук не говорим за личните данни на хората, че не ставаше почти нищо ясно от констатациите вътре. Това е още един пример, колко формална може да е прозрачността на институциите.

В голямата си част и на хартия са прозрачни,

но в действителност има огромен дефицит на информация. При това, най-оскъдна е целенасочено търсената от журналистите информация, а не просто контролирано подаваната от институциите такава. Пример за това е, че когато потърсиш допълнителни уточнения по някое пуснато прессъобщение, се оказва, че не можеш да ги получиш.

За мен НЗОК е една институция, която бележи голям регрес

по отношение на прозрачността. Да, сайтът й е пълен с таблици с данни и информация, но няма кой да я обяснява. Липсва предварителна информация за заседанията на Надзорния съвет и проекторешенията. Стенограмите от заседанията видимо се редактират по начин, по който определени теми да остават завоалирани.

Някога журналистите бяха информирани за текущата дейност

на фонда и дирекциите му на регулярни пресконференции и това е нормалното, защото става въпрос първо за теми от голям обществен интерес и второ за разпределянето на многомилиарден ресурс. НЗОК, например, не популяризира по никакъв начин нито профилактичните дейности в пакета си, нито правата на пациентите и как да й съдействат при контрола над болничната помощ и лекарствата.

Заела е удобната поза на "само платец" и затова никак не е чудно,

че "винаги е виновна за всичко" в очите на хората, дори когато не е. Може би съм голям оптимист, но според мен липсата на прозрачност е признак за страх, най-вече у ръководителите на ведомствата да не се изложат, с което обикновено се излагат много повече.

Много често от страх, че журналистите може да напишат

нещо нелицеприятно, институциите премълчават факти, които биха обяснили смисъла на определени техни решения. Накрая се получава така, че от популизъм и тънки сметки да не пострада личният рейтинг на определен ръководител или властимащ, се срива доверието в самите здравни институции. А видяхме колко е пагубно това по време на пандемита от КОВИД-19.