Коментар

Липсата на прозрачност е признак за страх

16-08-2022 06:06

Той е най-вече у ръководителите на ведомствата да не се изложат, с което обикновено се излагат много повече, казва Мартина Бозукова Липсата на прозрачност е признак за страх

Липсата на прозрачност е признак за страх

Clinica.bg

press@clinica.bg

Анкета за прозрачността през последните 5-20 години на институциите в здравеопазването - МЗ, НЗОК, НС на НЗОК, ИАЛ, НСЦРЛП, НЦОЗА, НЦЗПБ, РЗИ и РЗОК, бе проведена от фейсбук групата "Здравни журналисти". В допитването се включиха 20 ресорни репортери от 16 медии. Резултатите показаха, че проблеми с прозрачността за съжаление има и с времето те сякаш се задълбочават. Какви трудности срещат медиите, чието призвание е точно това - да осветляват дейността на институциите, попитахме самите тях. Отговор дава Мартина Бозукова. Тя е съинициатор на проведеното допитване и дългогодишен журналист с ресор здравеопазване в Mediapool.

Най-често проблемът в работата ми със здравните институции се състои в това, че дадено ведомство не е в състояние да отговори на поставени въпроси по актуална тема от деня.

Налага се да се пишат въпроси, дори за най-дребни уточнения,

да се чака отговор, а понякога и съгласуване с хора от йерархията в съответната администрация. Често това не е по вина на пресцентровете, които се опитват да съдействат, но самите те са принудени да се придържат към този тромав режим на работа или пък се сблъскват с отказа на чиновници "да се занимават с журналистите" и съответно да предоставят исканата информация.

Отдавна забравен лукс е журналист да се свърже директно

с експерт от дадена институция, който директно да обясни или коментира даден проблем с няколко думи и казусът да бъде изяснен в рамките на минути, вместо на часове, дни и седмици. Това е що се отнася до рутинната работа. Когато разработвам по-задълбочени материали и когато не се гони време, се сблъсквам с друг тип проблеми: има теми, по които институциите упорито отказват да отговарят.

Често те не отказват директно, но връщат формални отговори,

с които заобикалят темата и не дават конкретна информация. Или отговарят на част от въпросите, а на друга избирателно – не. В други ситуации ми е казвано от пресцентровете, че по тази тема няма да получа отговори. Ако я смятам за важна, обикновено пускам и въпроси по Закона за достъп до информация (ЗДОИ). Така, в част от случаите съм успявала да получа нужната информация, но в други отново се намира претекст да не бъде даден отговор.

Когато съм изисквала конкретни документи по ЗДОИ,

един път от Изпълнителната агенция „Медицински надзор" получих доклад с толкова много заличена информация вътре, и тук не говорим за личните данни на хората, че не ставаше почти нищо ясно от констатациите вътре. Това е още един пример, колко формална може да е прозрачността на институциите.

В голямата си част и на хартия са прозрачни,

но в действителност има огромен дефицит на информация. При това, най-оскъдна е целенасочено търсената от журналистите информация, а не просто контролирано подаваната от институциите такава. Пример за това е, че когато потърсиш допълнителни уточнения по някое пуснато прессъобщение, се оказва, че не можеш да ги получиш.

За мен НЗОК е една институция, която бележи голям регрес

по отношение на прозрачността. Да, сайтът й е пълен с таблици с данни и информация, но няма кой да я обяснява. Липсва предварителна информация за заседанията на Надзорния съвет и проекторешенията. Стенограмите от заседанията видимо се редактират по начин, по който определени теми да остават завоалирани.

Някога журналистите бяха информирани за текущата дейност

на фонда и дирекциите му на регулярни пресконференции и това е нормалното, защото става въпрос първо за теми от голям обществен интерес и второ за разпределянето на многомилиарден ресурс. НЗОК, например, не популяризира по никакъв начин нито профилактичните дейности в пакета си, нито правата на пациентите и как да й съдействат при контрола над болничната помощ и лекарствата.

Заела е удобната поза на "само платец" и затова никак не е чудно,

че "винаги е виновна за всичко" в очите на хората, дори когато не е. Може би съм голям оптимист, но според мен липсата на прозрачност е признак за страх, най-вече у ръководителите на ведомствата да не се изложат, с което обикновено се излагат много повече.

Много често от страх, че журналистите може да напишат

нещо нелицеприятно, институциите премълчават факти, които биха обяснили смисъла на определени техни решения. Накрая се получава така, че от популизъм и тънки сметки да не пострада личният рейтинг на определен ръководител или властимащ, се срива доверието в самите здравни институции. А видяхме колко е пагубно това по време на пандемита от КОВИД-19.

Още по темата