Коментар

Преди говореха с нас, сега пращат съобщения постфактум

18-08-2022 06:00
Липсата на нужната прозрачност и пряк контакт не е най-добрият символ на демокрацията, смятам, че след 2000 г. здравните институции се затвориха в себе си, казва Дарина СтоеваПреди говореха с нас, сега пращат съобщения постфактум
Clinica.bg

press@clinica.bg
Анкета за прозрачността през последните 5-20 години на институциите в здравеопазването - МЗ, НЗОК, НС на НЗОК, ИАЛ, НСЦРЛП, НЦОЗА, НЦЗПБ, РЗИ и РЗОК, бе проведена от фейсбук групата "Здравни журналисти". В допитването се включиха 20 ресорни репортери от 16 медии. Резултатите показаха, че проблеми с прозрачността за съжаление има и с времето те сякаш се задълбочават. Какви трудности срещат медиите, чието призвание е точно това - да осветляват дейността на институциите, попитахме самите тях. Отговор дава Дарина Стоева. Тя е главен редактор на вестник „Форум медикус".
Един журналист, който се занимава с проблемите в здравеопазването не може без пряка връзка с представителите на здравните институции. Това е малко общо понятие, защото техните официални представители, ръководителите на Министерството на здравеопазването, на Националната здравноосигурителна каса, та дори и директорите на големите болници са много трудно достъпни.

Това се случи в последните двадесет години,

след като бяха създадени т. нар. пресцентрове. Нямам нищо против всяка институция да има пресцентър, но лично аз смятам, че те не помагат кой знае колко на журналистите. Голяма част от работещите в тях са били журналисти. В момента обаче, когато отидат там стават част от съответното ръководство. Те не помагат на журналистите.

 

Трудно се работи с Министерството на здравеопазването.

 

Там трябва човек да създаде някакъв личен контакт, за да успее да постигне нещо. Отговорите а журналистическите въпроси се бавят. На мен, като журналист, никога не ми е харесвала практиката, че трябва да изпратя въпроси и да чакам да получа писмен отговор. Тук нямам предвид само МЗ. Това не е истинската журналистика. Прекият контакт с определен човек, който може да обясни конкретния проблем, който журналистът проучва – това е основната трудност.

 

Разговор очи в очи не може да се постигне,

 

а ако го има, не е задължително да присъства и представител на пресцентъра, каквато е практиката. Аз смятам, че истинската журналистика изисква малко повече личен контакт и не е случайно, че повечето колеги, особено тези, които се справят добре, търсят други начини и места, където да се срещнат с представителите на една или друга институция. Колкото до прозрачността, непрекъснато пристигат едни съобщения от въпросните институции, но в много случаи те са витиевати. В много случаи излагат някакви факти, че дори и постфактум. В тях по-скоро се отразява какво е станало, но нищо повече. Затова аз бих казала, че те са полупрозрачни.

 

Липсата на нужната прозрачност и пряк контакт

 

не е най-добрият символ на демокрацията. Аз лично смятам, че особено след 2000 година здравните институции се затвориха в себе си. Това, което се върши не е това, което се съобщава в прессъобщенията. Същевременно, личните контакти станаха изключително трудни. Аз съм работила много години и си спомням времето, когато журналистът можеше позвъни на входа на Министерството на здравеопазването и да се качи при съответния директор на дирекция, да изчака, ако се наложи, а след това да получи от него отговор, въз основа на който да продължи да подготвя своя материал.

 

Така трябва да бъде с достъпността и днес.

 

Имала съм такива срещи и късно вечерта, след края на работното време в министерството, но не се е случвало да човекът отсреща да откаже информация. Случвало се е ние, журналистите, да чакаме министър или заместниците, или други пред входа на МЗ, а те са слизали и са ни отговаряли.

 

Друг въпрос е, че може да те излъже, ако иска,

 

но не са ни лъгали, докато сега в самите прессъобщения има тенденциозност. Затова смятам, че липсва прозрачност. Всичко е нагласено за нещата, които се решават. Ако започнем от това как се променя един закон или наредба и се стигне до това, защо бива уволняван един директор на болница без предварително да е съобщено и мотивите изяснени. Това не е прозрачност.

 

Навремето здравните журналистите и представителите

 

на ръководствата на институциите бяхме приятели, защото имахме общи цели - да става здравната система по-добра. Днес те ни възприемат като врагове - дори да приемем един процент, че журналистите имат вина, останалите 99 процента се дължат на факта,че самите ръководства са все по-неуверени, защото са по-зависими. И действат зад паравана.


НЗОК с обещания за повече информация за медиите

НЗОК с обещания за повече информация за медиите

Нейният управител проф. Петко Салчев ще поиска от Надзорния съвет да изпраща на медиите решенията си
Срещам проблеми в достъпа до информация

Срещам проблеми в достъпа до информация

Когато става дума за здравеопазване и милиарди, прозрачността е задължителна, казва Полина Тодорова
На въпросите се отговаря сухо и административно

На въпросите се отговаря сухо и административно

Изобщо институциите се научиха да ни употребяват, но не и да работят ефективно с нас, в този смисъл „любовта ни" все още е несподелена, казва Янка Петкова
Липсата на прозрачност е признак за страх

Липсата на прозрачност е признак за страх

Той е най-вече у ръководителите на ведомствата да не се изложат, с което обикновено се излагат много повече, казва Мартина Бозукова
Информацията е сравнително оскъдна

Информацията е сравнително оскъдна

Достъпът до нея е усложнен, налага се да се търсят допълнителни източници – колеги или познати в институцията, казва Аида Паникян
Има затруднения в достъпа до здравна информация

Има затруднения в достъпа до здравна информация

Това показват резултатите от анкета сред 20 журналисти от 16 национални, регионални и специализирани медии

Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Ноември 2022 Предишен Следващ