Коментар

Информацията е сравнително оскъдна

15-08-2022 06:02

Достъпът до нея е усложнен, налага се да се търсят допълнителни източници – колеги или познати в институцията, казва Аида Паникян Информацията е сравнително оскъдна

Clinica.bg

press@clinica.bg

Анкета за прозрачността през последните 5-20 години на институциите в здравеопазването - МЗ, НЗОК, НС на НЗОК, ИАЛ, НСЦРЛП, НЦОЗА, НЦЗПБ, РЗИ и РЗОК, бе проведена от фейсбук групата "Здравни журналисти". В допитването се включиха 20 ресорни репортери от 16 медии. Резултатите показаха, че проблеми с прозрачността за съжаление има и с времето те сякаш се задълбочават. Какви трудности срещат медиите, чието призвание е точно това - да осветляват дейността на институциите, попитахме самите тях. Отговор дава Аида Паникян, която е и създател на групата „Здравни журналисти", както и дългогодишен здравен журналист във в."Дума".

В работата ми със здравните институции информацията е сравнително оскъдна. Оскъдни са и обясненията, например на новостите, на проектите за нормативни документи, които междувременно напоследък се публикуват на сайтовете на съответните институции.

Интерпретацията обаче остава за сметка

на журналиста. Проблем е достъпът до информация от Националния център за обществено здраве и анализи. Информацията се бави и от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, докато информацията от самата каса е достъпна, лесна. Колегите от пресцентъра бързо дават отговори на журналистическите въпроси. Ако те не са от тяхната компетентност, насочват в спешен порядък към коя институция или специалист е необходимо.

Достъпът до институционална информация

в сферата на здравеопазването е доста усложнена. Затова е необходимо да се търсят допълнителни източници – колеги или познати в институцията. Здравните институции в голяма степен са прозрачни с оглед на това, че основните МЗ, НЗОК, дори парламентарната комисия по здравеопазване публикуват в сайтовете си информация за случващото, за предстоящи събития. В този смисъл те са прозрачни, но прозрачността не е достатъчна.

Зад публикуваните документи остават неясноти,

които дават възможност за интерпретация от страна на журналистите. Това не е добре, защото винаги тя може да се окаже погрешна, макар и непреднамерено.Не бих казала, че липсата на достатъчно прозрачност е знак за прикриване на информация. По-скоро това се дължи на непознаване на начина на работа на медиите. Ние искаме веднага да получим отговор – нещо, което е нормално, защото сме ограничени по отношение на времето, на страниците, на емисиите.

Бързаме, за да не излязат фейк новините,

защото сферата е изключително чувствителна. Ние бързаме, не защото ни е приятно, а за да дадем максимално вярната и точна информация. Затова и имаме нужда от коментар от институциите, а не от невдигане на телефона. Искаме да информираме, по възможност, обществото по най-правилният начин. Пресцентърът, изобщо, трябва да бъде мостът между медиите и институциите, а не да прикрива информация и да осигурява комфорта на министър, заместник-министър, шеф на агенция и т.н.

Пресцентърът е този, който трябва да осигури мостът

между нашите зрители, слушатели, читатели и здравните власти особено в ситуация, като тази от две години насам, когато имаше толкова много фалшиви и подвеждащи новини. За голямо съжаление, някои от тях дори станаха причина някои хора да напуснат този свят. Добре би било всеки месец да имаме срещи с пресцентъра, да си казваме нещата, които биха ни помогнали. Те обаче не бива да са в американския стил, в който схемата е: ние имаме това да ви кажем, вие нямате право на въпроси. В България този маниер не върви.

Българинът иска да знае, за да повярва.

Ако институциите искат да им повярваме, нека да има регулярни срещи с пресцентровете. При обострена ситуация, каквато и да е тя, ресорният заместник-министър или експерт да се изправи пред нас с името си да се изправи пред нас и да каже „Министерството решава това, защото това е много важно..." Българинът няма да сложи маска, защото някой му е казал. Някой трябва да му обясни, че тази маска го пази. Тогава той ще сложи.

Регулярни срещи трябва да има не само с МЗ, но и с неговите агенции и други подведомствени структури, и те трябва да са резултатни.

На някои от тях ние дори не знаем кои са шефовете

на пресцентровете. Преди осем години аз създадох фейсгрупата „Здравни журналисти" точно по тези причини. Тогава имаше колеги, които не получаваха имейли от институциите. Замислих се, какво можем да направим, за да помогнем на колегите от различните райони, защото тук, в София е по-лесно за работа, за доставяне на информация. Журналистите от Варна, Добрич и другаде няма как да получат информация. Това беше причината да създам групата и в нея да публикувам всичко, каквото аз получавам служебно от институциите.

Целта беше информацията да достига до всички.

С времето нещата се поправиха. Предполагам, че вече всички колеги получават информация, но от анкетата виждам, че колегите от районите имат много сериозни проблеми. Например, в регионалните здравни инспекции, каква информация получават те, а от регионалните здравноосигурителни каси – едва ли. Проблемът е сериозен, защото София не е България.

Още по темата