Ние сме като гръмоотводи в системата

При нас агресията е предимно вербална, хората протестират, че има грешка в документите им и не могат да получат лекарствата си на момента, казва магистър-фармацевт Димитър Маринов

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Нямаме сигнали за пребит магистър-фармацевт

в аптека така, както все по-често се случва при лекарите. При нас агресията е предимно вербална. Хората протестират, че има грешка в документите им, че нещо липсва в електронната система и не могат да получат лекарствата си на момента. Фармацевтът е пред тях, та макар и зад стъклото в аптеката, и могат да си изкарат всичко на него.

Ние сме като гръмоотводи в системата.

Докато обясним на пациента, какво трябва да направи, за да бъдат отстранени грешките и получи това, което му е необходимо, вече сме чули какво ли не. Когато магистър-фармацевтът надлежно му обясни, че вината не е в него, онзи отсреща поутихва, понякога дори се извинява. Преди това обаче сме получили „любовта" на гражданите. Това обаче също е агресия, макар и вербална.

Тя започва да става норма в в България, 

кото не може и не бива да бъде приемано. Точно това е тревожното. Пациентът се ядоса за нещо, наговори, каквото му дойде на езика и му минава, щом фармацевтът успее да се вмъкне в някоя пауза и да му обясни, че не той е виновен, а да се направи необходимото, за да си получи човекът лекарството. Това, че ще навикаш някого не означава, че медикаментът ти ще бъде осигурен на минутата. Хората трябва да се научат, че словесната агресия също е недопустима, както и физическата.

Тук става дума за първите седем години.

Когато някому те липсват, каквито и забрани да има, каквито и норми да налага законът, той не може да проумее, той се мята винаги за прав. Въпросът е не само да се вписват все по-строги и по-строги санкции в Наказателния кодекс, но обществото да узрее, че тези неща не бива да се случват.

Санкции има, но те не се налагат достатъчно. 

То е нещо, като нарушителите на пътя, които знаят, че санкции има, но могат да си позволят нарушения, тъй като им е известно, е те не винаги се налагат.

Нормативната уредба е добре разписана по отношение на насилието, въпросът е по-скоро на разбиране. Хората трябва да проумеят, че и лекарят, и магистър-фармацевтът са, за да им помагат. Понякога те очакват от нас чудеса, но нито в медицината, нито във фармацията работят магьосници. Някои неща не зависят от нас. Необходимо е повече разбиране и възпитание.