прозрачност

Има затруднения в достъпа до здравна информация

09-08-2022 10:09
Това показват резултатите от анкета сред 20 журналисти от 16 национални, регионални и специализирани медииИма затруднения в достъпа до здравна информация
Clinica.bg

press@clinica.bg

Журналистите срещат сериозни затруднения в достъпа до информация от здравните институции. Това показват резултатите от анкета сред 20 представители от 16 медии, сред които национални, регионални и здравни (БНТ, Нова, БНР, БТА, „Капитал", „Медиапул", news.bg, Offnews, „Дума", xnews.bg, medicalnews, clinica, „Форум Медикус", framar, Пловдив и Бургас). Тя бе проведена чрез фейсбук групата „Здравни журналисти" в периода 18-25 юли, като изследваше отношенията на медиите с МЗ, НЗОК, НС на НЗОК, ИАМН, НЦЗПБ, НЦОЗА, ИАЛ, НСЦРЛП, РЗИ.

Според 63% от отговорите в над половина от случаите е бил налице проблем в достъпа до информация и комуникацията с повечето здравни институции. В останалите 37% проблем не е имало или той е бил нищожен.


Качеството на информация


80% от отговорилите смятат, че има тематично разделяне при осигуряването на информация от страна на здравните институции. Според тях отговори се дават само по теми, които са удобни или засягат пандемията, а в останалите случаи се чака дълго или се получават формална информация. Това заключение се потвърждава и от отговорите на следващите въпроси. 67% от журналистите са посочили, че получават информация в над половината от случаите. В същото време 61% смятат, че в получените отговори в повечето случаи липсва нужната информация. Заради това не е странно, че само една трета от анкетираните не използват като средство за осигуряване на информация Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Дори и в този случай обаче не винаги получават нужната информация.


Алтернативни методи


За да си набавят информация в над 50% от случаите, две трети от анкетираните заявяват, че прибягват до други методи извън каналния ред през пресцентъра. Сред най-често използваните алтернативни методи са неофициални източници от институциите или официални източници извън институциите.


Проекти на нормативни актове и отчети


Лесен достъп до проектите на нормативни актове и отчетите на институциите има според 55% от отговорилите, но той е наличен предимно за МЗ. Според една трета от респондентите няма осигурен достъп до документите в останалите институции, сред които най-вече НЗОК и Надзорния съвет на НЗОК. Информация за проектите на нормативни актове и отчети при поискване са получавали в повечето случаи две трети от отговорилите.


Интервюта


Отказ на молба за провеждане на интервю с член на институциите в над 50% от случаите са получавали малко над половината респонденти. Най-често отхвърлената молба е била за разговор с ръководителите на институцията – в около половината от случаите.


Прозрачност


Според половината респонденти работата на здравните институции не е прозрачна. Дейността им е прозрачна едва според една четвърт от отговорилите, а според последната една четвърт тя е прозрачна на 50%. Отговорилите са единодушни в усещането си, че дейността на институциите не е станала по-прозрачна в сравнение с изминалите 5-20 години. Според всички тях в този период тя е останали непроменена или е станала още по-закрита. Основната причина за липсата на прозрачност според респондентите е микс от цялостната политика на партиите на власт, конкретните ръководители на институциите, липсата на (работещ) пресцентър.


Очаквания


Според три четвърти от отговорилите занапред институциите ще са все така непрозрачни и дори тази тенденция ще се задълбочава. Едва 25% се надяват, че нещата могат да се подобрят.


Препоръки и мнения


Според журналистите, за да се подобри прозрачността на институциите, занапред трябва да се промени подходът към медиите, служителите да не бъдат надменни и груби, да се въведат ясни правила за публикуването на документи и отчети, а използването на ЗДОИ да се превърне в изключение. Също така да има работещ пресцентър, регулярни пресконференции, както и добре поднесена информация. Ето и пълният текст на препоръките и мненията:

1. Да спрат служителите да се държат надменно и да смятат, че пазят някаква голяма тайна. Да бъдат по-диалогични, дори да се наложи да обяснят, че няма да предоставят информация. Да си намерят експерти по комуникации и да се вслушват в техните препоръки.

2. Цялостната политика на управляващите към медиите, респ. към обществото, тъй като те са призовани за огласяват случващото се

3. Няма добре поднесена информация.

4. Трябва да се подмени подходът на институциите към медиите и работата на пресцентровете. Пресцентровете трябва да подпомагат работата на медиите, контакта с експерти и да улесняват достъпа до ръководството. А не да играят ролята на ГППК. Достъпът до експерти трябва да бъде максимално улеснен, за да помагат на журналистите да се ориентират в тематиката, да посрещат всички въпроси, а не само предварително уточнените в мейл. Зависимостта от реакцията и активността на пресцентровете е ненужна, затормозяваща и играе в полето на цензурата и контрола на медиите. Често пресцентровете решават наличието на дадена тема в медиите, като бавят или дори отказват да съдействат в осигуряването на официалната позиция на съответното ведомството. Пресцентровете трява да дават общи указания на експертите си, как най-добре да общуват с медиите, а не да влизат в разрешителен режим. Трябва да се организират пресконференции, в които да се разяснява нуждата от всяка една промяна. Тези срещи трябва да са регулярни, по предварително обявени теми и въпроси, а не да се обявяват в спешен порядък или да се използва комфорта от удобните и предварително уточнените въпроси в телевизионните студия, вместо компетентните въпроси на ресорните репортери и журналисти. Ето защо има огромна съпротива към формулировката на въпрос 3 за „официалният ред за медии", който в случая отразява наистина усилията медиите да се вкарат в ред и да се контролира информационния поток. Получаване на информация по реда на ЗДОИ в работата на медиите трябва да е крайно изключение, а не правило. Прилагането на ЗДОИ в работата на медиите налага ограничения в подаването на информация – често отказвана заради недобре формулирано задание, подбрана, неясна и ненавременна, заради законовия срок, който често се просрочва.

5. Липсва пресцентър на местно ниво, РЗОК нямат такъв, препращат към София, РЗИ-Бургас пресцентърът отговоря само на теми, свързани с тютюнопушене, а не на актуални и сериозни проблеми. Директорът обикновено дава само той информация, а покрай пандемията е обяснимо, че не може да отговори на 70 репортери едновременно и техните въпроси. Така за по-сигурно спря да отговаря на телефона си или го правеше избирателно само за големите телевизии. Подобен е случаят със звената за Спешна помощ, които не желаят да комуникират с медии.

6. Да имат отдел/човек, който да отговаря конкретно за комуникацията с медиите и да има активни здравни журналисти, които се интересуват по-задълбочено от проблемите в сектора

7. Да се задължат императивно да дават информация и отговор на въпросите на медиите, както и да публикуват всички проекти на нормативни актове, заповеди, решения, отчети и доклади, както и крайният им вариант

8. Регулярно провеждане на пресконференции по актуални теми от страна на ръководителите на институциите и експерти в тях.

9. Да има по-ясна и навременна информация за важните теми за обществото (понякога същественото е скрито или завоалирано между редовете), ПР-ите да имат право и нужната информация, така че да отговарят на някои елементарни въпроси, при които процедурата може да не е толкова сложна.

10. Не мисля, че имам работещо предложение.

11. Работещи пресцентрове с по-бързи реакции, редовни брифинги и възможности за разговори с експертите и управляващите институциите

12. Няма шанс, институциите все повече се затварят

13. Отговаряне на поставените въпроси в кратък срок, регулярно даване на пресконференции


НЗОК с обещания за повече информация за медиите

НЗОК с обещания за повече информация за медиите

Нейният управител проф. Петко Салчев ще поиска от Надзорния съвет да изпраща на медиите решенията си
Срещам проблеми в достъпа до информация

Срещам проблеми в достъпа до информация

Когато става дума за здравеопазване и милиарди, прозрачността е задължителна, казва Полина Тодорова
Преди говореха с нас, сега пращат съобщения постфактум

Преди говореха с нас, сега пращат съобщения постфактум

Липсата на нужната прозрачност и пряк контакт не е най-добрият символ на демокрацията, смятам, че след 2000 г. здравните институции се затвориха в себе си, казва Дарина Стоева
На въпросите се отговаря сухо и административно

На въпросите се отговаря сухо и административно

Изобщо институциите се научиха да ни употребяват, но не и да работят ефективно с нас, в този смисъл „любовта ни" все още е несподелена, казва Янка Петкова
Липсата на прозрачност е признак за страх

Липсата на прозрачност е признак за страх

Той е най-вече у ръководителите на ведомствата да не се изложат, с което обикновено се излагат много повече, казва Мартина Бозукова
Информацията е сравнително оскъдна

Информацията е сравнително оскъдна

Достъпът до нея е усложнен, налага се да се търсят допълнителни източници – колеги или познати в институцията, казва Аида Паникян
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Септември 2022 Предишен Следващ