Новите заплати са непостижими

Хората, взимащи решенията трябва да преценят дали чисто пазарните принципи или здравните грижи трябва да бъдат водещи при броя на болниците, казва д-р Минко Михов

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- На този етап изчисленията, които сме направили не дават възможност да постигнем стойностите по анекса и колективния трудов договор без да генерираме задължения, включително и просрочени. Сумата е приблизително 150 000 лева, която не е достатъчна от лимита, който имаме от НЗОК. През зимните месеци е вероятно тя да стане още по-голяма и непостижима за нас. Сега ще се наложи отново да преизчислим разходите за отопление и осветление, които също няма да са никак малки.

- Как се движат разходите на болницата към момента?

- Засега финансово стоим стабилно. Нямаме просрочени задължения. С увеличените цени на клиничните пътеки успяваме да покрием увеличението и на цените на енергоносителите, и на част от консумативите, и на останалите услуги, за които плащаме. Успяхме да задържим работните заплати без да ги намаляваме. Постигнахме ги брутно така, както са определени в колективния трудов договор. Успяхме да запазим стойностите им такива, каквито бяха с КОВИД добавките. Увеличението на основните работни заплати обаче би довело автоматично до увеличаване на всички останали разходи, свързани с основната работна заплата.

- Ако ги изпълните, ще се наложи ли да пестите средства от други пера и от кои?

- Практически не е възможно да се пести. Близо 85% от приходите, които имаме от НЗОК са за заплати. Едни нови основни заплати биха изчерпали приходите, които имаме от касата. Сумата от 200 000 лв. горе – долу се равнява на 15 – 20 на сто от приходите ни – нещо, което няма как да бъде спестено. Само за медикаменти разходите ни сега са около 200 000 лева. Възможностите да се спестят средства за изключително малки и далече от сумите, които трябва да имаме.

- Цените на клиничните пътеки бяха увеличени средно с 25%. Удовлетворява ли Ви това и какви приходи в повече очаквате от това увеличение?

- Приходите на болницата определено се увеличиха от увеличението на клиничните пътеки. При нас то е средно с около 23 - 25 процента. Това ни позволи да запазим сегашните заплати и да си покриваме увеличените разходи. Самата сума за достигане на основни работни заплати при сегашните приходи надхвърля месечния ни лимит. Дори да увеличим хоспитализациите, надхвърлянето на лимита няма да доведе до допълнителни приходи. От страна сме лимитирани от броя пациенти, които не могат да бъдат увеличени драматично. Областта е малка. Няма голям ресурс да бъдат насочвани болни от други места към нашата болница. От друга страна, поставеният лимит от НЗОК ограничава възможността да получим допълнителни приходи.

- Анексът към НРД възбуди много спорове, недоволства. Имаше работна група, която работеше по договарянето му. Защо, въпреки това, се стигна до тук?

- Увеличение на заплатите, безспорно, трябва да има. Заложените суми в КТД, а те са същите и в анекса, би трябвало да са минималните. Заплащането на лекарите и специалистите по здравни грижи все още остава недооценено, което генерира и по-слаб интерес към някои специалности. Съвсем скоро няма да има с кого да заменим работещите сега в болниците. Взимането на решение за механично увеличаване на заплатите не винаги е свързано с възможността лечебното заведение да генерира средства, които са му нужни. Трудно беше някой да предвиди, как биха се развили разходите за енергоносителите, медикаментите и консумативите. 25% увеличение на клиничните пътеки преди шест месеца бяха достатъчни, но сега вече не са. Нашите приходи са лимитирани и не се индексират с инфлацията, нито се увеличават с цените на консумативите и енергоизточниците. В този ред на мисли, приемането на механични решения един път в годината няма да реши проблемите ни. Инфлацията е динамичен процес и нещата отиват към неблагоприятна посока.

- Как се справяте след поскъпването на енергийните източници, как се увеличиха разходите на болницата и как успявате да се справите с увеличението?

- За първото шестмесечие на тази година спрямо същия период на миналата, разходите за електроенергия са с 208 000 лева повече, за отопление, тоест за газ са със 162 000 лева повече. Като цяло, разходите за електроенергия, горива, транспорт и отопление са с 367 500 лева повече. Очакваме върху тези разходи да се прибавят още 60%, тъй като болницата се отоплява изцяло на газ, а тя поскъпва.

- Възможно ли е да се справите?

- Ако не трябва да се вдигат заплатите, дори с цената на някакви просрочени задължения ще се справим. Ако се наложи за постигнем тези, заложени в КТД и анекса, не виждам как можем да се справим.

- Ще оспорвате ли в съда залегналите заплати в анекса, каквито намерения вече заявяват някои лечебни заведения?

- Решението на Сдружението на областните болници е, ако се получи подкрепата на повече от 50% от тези лечебни заведения, да се присъединим към подаденият иск в съда на частните болници. Правилният път обаче не е да вървим в посока, как да не увеличим заплатите, а как да се намерят средствата това да се случи в областните болници. Условията, при които ние работим са малко по-различни от тези в частните и университетските. Това би следвало да има своя израз и във възможностите ние да осигурим средства за хората, които работят при нас. В държавните болници тези заплати вече са постигнати, защото получават субсидия директно от Министерството на здравеопазването. За разлика, при нас увеличението на пътеките не е гарантирано. Нашето финансиране е в зависимост от това колко пациенти сме лекували, плаща ни се за дейност, а не бюджетно. Пътят трябва да бъде в друга посока, като се намери начин тези средства да стигнат до болниците, за да бъдат увеличени заплатите.

- Имате ли дължими надлимитни суми от НЗОК?

- От тази година нямаме. Имаме от предишни години, но те не са големи. В последните две години усилията на болници, като нашата, бяха насочени към лечението на КОВИД-19, което ограничи достъпа на пациенти с други заболявания и желанието им да постъпват на лечение. За нашата болница, в сравнение с 2019 година, на годишна база пациентите са с около 3000 по-малко. Ние все още не можем да достигнем обема си на дейност, който беше преди пандемията. Дори увеличаването на лимита няма да ни позволи да я достигнем, за да го изпълним.

- Очаквате ли напускане на хора, ако не успеете да постигнете новите основни заплати?

- Разбира се и това е най-голямото ми опасение. Ако не може да се осигури персонал в отделенията, идва загубата от дейност. Нещата са свързани. Неувеличаването на заплатите винаги е придружено от риска за напускане на колеги. За съжаление, голяма част от персонала ни е в предпенсионна и пенсионна възраст. Всяко напускане води до сериозна опасност за дейността.

- Можете ли да посрещнете една нова, по-висока КОВИД вълна пред есента и зимата?

- Достигали сме много високи нива на заболеваемост, с много пациенти. В най-тежките месеци сме имали по 90 човека с КОВИД-19. В момента са доста по-малко, 20-ина. Освен Инфекциозното отделение, имаме и сектор във Вътрешното отделение. надявам се вълната да не е достига предишните нива. Вече имаме опит. Знем как да процедираме, за да не връщаме пациенти, както се случваше в началото на пандемията независимо от заболяването.

- Не всички болници обаче са от ниво на компетентност, за да работят по една или две по-скъпо платени клинични пътеки. Какво могат да направят те?

- За да бъде атрактивна всяка една клинична пътека, тя трябва да бъде остойностена адекватно, а е както сега – едни да са по-добре платени, а други не. Тогава няма да има значение по кои клинични пътеки работи болницата и няма да говорим за по-скъпи и по-евтини.

- Споделяте ли виждането за създаване на защитени болници и на какъв принцип трябва да бъдат подбирани те?

- Областните и общинските болници, по един или друг начин, имат и социални функции. Ние нямаме възможност да си избираме пациентите. В малките области, включително и при нас, областната е тази, която предлага на болните високо квалифицирана помощ. Аз мисля, че по-скоро трябва да се върви в посока да се защити тяхната дейност – финансово и с кадрови състав. Има логика системата в малките области да бъде формирана по такъв начин, че да се осигури качествено лечение на хората, които няма къде другаде да отидат.

- Договорните партньори за болнична помощ на НЗОК към момента са 370, не са ли прекалено много за България?

- Всички говорят, че те са много. Практиката показва, че щом съществуват, има търсене. Друг е въпросът за удовлетвореността на пациентите. Истината вероятно е някъде по средата. Хората, взимащи решенията трябва да преценят дали чисто пазарните принципи или здравните грижи трябва да бъдат водещи.

- Кога ще се обърне внимание на качеството на лечение, защо то остава ниско, а смъртността расте, въпреки повечето средства, които се дават за здраве всяка година?

- Не мога да дам универсален отговор. Това е въпрос на Национална здравна стратегия, каквато в момента има добро желание да бъде направена. Нещата опират и до доболничната, а не само до болничната помощ, както и до нейното преструктуриране. Най-вече обаче трябва да има по-добра система на специализации на младите лекари и възможност за високотехнологични интервенции на повече места. Въпросът за качеството не винаги има еднозначен отговор. И той не винаги е само във финансирането.