КОВИД може да доведе до язва на стомаха

„Поне един от всеки пет пациенти с КОВИД-19 изпитва гастроинтестинални симптоми – най-често диария, загуба на апетит, гадене или повръщане, като при 10% от инфектираните заболяването преминава изцяло с гастроинтестинална симптоматика.", каза още д-р Станислав Чурчев.

 

Специалистът обясни, че това се дължи,

 

 от една страна, на увреда на чревната лигавица с последващо развитие на дисбактериоза (промяна в състава на бактериите, които нормално обитават червата), а от друга – на странични действия, свързани с приложение на някои медикаменти, които се използват за лечението на заболяването. Такива са кортикостероиди, противовирусни средства, нестероидни противовъзпалителни средства, антикоагулантна или антибиотична терапия.

 

Д-р Чурчев се позова на научни съобщения,

 

според които самата коронавирусна инфекция може да доведе до развитие на язви или кървене на стомашно-чревния тракт. Специалистът е категоричен, че зачестяването на случаите на кръвоизливи, предимно от стомаха и дванадесетопръстника, се дължи основно на приложението на антикоагулантни и антиагрегантни медикаменти и много по-рядко на директно действие на вируса. В тази връзка той съветва хората с КОВИД-19 да избягват самолечение и ненужен прием на антибиотици. Д-р Чурчев посочва, че въпреки появата на нови варианти на вируса, ваксините остават високо ефективни за предпазване от тежко протичане на заболяването, особено при високорисковите групи, или развитие на сериозни усложнения на инфекцията.

 

По-лекото преболедуване след ваксинация

 

намалява нуждата от лечение и евентуални странични действия, свързани с него.

„Пациентите с хронични чернодробни заболявания и особено тези с чернодробна цироза са една от групите с най-висок риск от тежко протичане на КОВИД-19. В началните етапи на пандемията смъртността при пациенти с чернодробни заболявания, приети в болница поради тежко протичане на SARS-CoV-2 инфекцията, надхвърляше 25 на сто. Поради това, предпазването от заразяване и ваксинацията са особено важни при тези пациенти.

 

Важно е бустерните дози да се сложат навреме,

 

тъй като самото чернодробно заболяване може да доведе до по-нисък имуногенен ефект, т.е. по-малко количество на антителата, насочени срещу SARS-CoV-2, произведени от имунната система след ваксинация.", поясни гастроентерологът. Друга група пациенти, при които може да се наблюдава подобен феномен на намалена имуногенност на ваксините, са тези с възпалителни чревни заболявания (IBD) – болестта на Крон и улцерозен колит, които често приемат медикаменти, „потискащи" имунната система.

 

Пациентите не са застрашени от по-тежко протичане

 

на заболяването при евентуално заразяване, но е необходимо да имат пълен ваксинационен курс и навременно приложение на бустерни дози, за да имат адекватна защита. Повече информация за ваксините и ползата от тях специалистът пояснява на електронната страница на информационната кампания „Плюс мен".