Служебно здравеопазване

Заради липсата на устойчиво редовно правителство от 2017 г. насам, на практика министрите на президента играят огромна роля в запазването на политиката на статуквото

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Служебните министри имат късо управление и не разполагат с парламент, за да правят законодателни промени, затова на тях никой не гледа сериозно, освен в частта на ревизията и кадруването. И ако това не беше четвъртото правителство на президента Румен Радев за по-малко от 6 години, щеше да е точно така. Но поради стечение на обстоятелствата нещата са различни.

Волно или не, от персоналните избори на държавния глава се оказа, че в огромна степен зависи хода и на този сектор. Заради липсата на устойчиво редовно правителство от 2017 г. насам, на практика служебните министри играят огромна роля в определянето на политиката му за запазване на статуквото. Доказателство за това са и част от малкото некадрови промени, на които станахме свидетели в сектора през изминалите години, като занижаването на изискванията в медицинските стандарти за болниците. Те бяха дело на втория служебен министър на президента. На д-р Асен Меджидиев ще се падне задачата да продължи тънката червена нишка, която го свързва с предшествениците му – д-р Илко Семерджиев и д-р Стойчо Кацаров. Вероятно тя стига и по-далече, тъй като той беше една от кандидатурите за зам. министър на проф. Асена Сербезова, която обаче директно наследи на поста.

Политиките

Да говорим за такива в държава, изпаднала във видима политическа криза, е не трудно, а невъзможно. И все пак всеки сектор следва своя естествен ход, зададен предимно от нуждата на спешно гасене на пожари и от европейските приоритети. В този смисъл последните две години в здравеопазването се очертаха няколко – овладяването на пандемията и на кадровия дефицит, подготовката и изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, както и на Националния антираков план. Редом с тях продължават да бъдат актуални и отдавна известни приоритети като задоволяване на инвеститорските и политически потребности в сектора.

Очакванията

Заради липсата на реформи и наслояващите се проблеми в системата, те стават все по-сложни. Д-р Меджидиев ще продължи традицията на статуквото, а фактът, че е част от служебен кабинет ще му служи за удобно извинение, че няма как да направи генерални промени. За сметка на това той ще трябва да се справи с няколко парливи теми.

Заплатите и медиците

Първата е проблемът със заплатите на медиците в сектора, които няма да се повишат във всички болници, въпреки очакванията, които редовният кабинет даде. От едната страна на това уравнение са медицинските сестри и синдикатите, които готвят протести, а от другата болниците, които вече го обжалваха във ВАС. Намирането на работещо решение е почти невъзможно. Проблемът със заплатите обаче възникна като неумел опит на властта да покаже желание за решаване на кадровия проблем у нас. В това отношение д-р Меджидиев има полезен ход, той може да редактира наредбата за специализациите, още повече, че помогна в създаването на организацията на младите лекари към СЛК, която вече има относително ясна визия какви промени иска.

Новите болници

Друга трудна задача, която седи пред него са разрешенията за нови дейности и болници. Опашката в това отношение, както стана ясно, е нескончаема. И ако за последния месец проф. Асена Сербезова удовлетвори част от интересите за развитие на нови дейности на болници от веригата на д-р Михаил Тиков и на по-дребни инвеститори като частната „Св. София" или „Дева Мария", то с отказ завърши процедурата за мегаболницата на „Сърце и мозък" в Казичене, които ясно заявиха, че няма да оставят нещата така. Казусът става още по-труден за д-р Меджидиев, тъй като Столичната лекарска колегия, на която досега беше председател, даде положително становище за нуждата от подобна болница още преди година (както и за нови дейности за останалите лечебни заведения). Че има нужда от още една болница в София, където са съсредоточени почти една трета от лечебните заведения в страната, смяташе и предшественикът му – д-р Кацаров, президентът Румен Радев обаче защити обществения интерес, като поиска да се спре обсъждането на нови болници в разгара на пандемията. Година по-късно и въпреки забраната на проф. Сербезова, има всички податки казусът отново да стане актуален. Казичене няма да бъде единственият подобен случай, повечето от останалите проекти за нови кардиохирургии и онкологии очакват своето окончателно разрешение за дейност, както и много други.

Европроектите

Реализирането на Плана за възстановяване и устойчивост, както и придвижването на Националния антираков план са други от важните теми в дневния ред на служебния министър. По първия вече бе пусната обществена поръчка за купуване на хеликоптери за над 162 млн. лв., по него трябва да се усвоят още стотици милиони, които засягат много интереси в системата, а някои от плановете според самите медици имат нужда от редакция, за да са в интерес на обществото, например изграждането на мозъчно-съдови центрове в страната. Тепърва ще се разрази и битката за средствата по антираковия план, които все още не се знае дори колко ще бъдат, за изграждане на национални онкологични центрове, за оборудването им с нова апаратура и за позиционирането на протонен център у нас. От служебния кабинет ще зависи накъде ще се наклонят везните и тук.

Кадруването

Със сигурност то ще е едно от задължителните задачи в дневния ред на новия здравен министър. Поредицата от рокади на двамата му предшественици обаче и тук ще го постави в неудобно положение, дори само заради факта, че бяха добри колеги с екс-директора на Пирогов - проф. Асен Балтов, който беше махнат от д-р Кацаров и вече е депутат от ГЕРБ.

Анексът

Подготовката на поредната поправка на рамковия договор заради актуализацията на бюджета на НЗОК също ще засегне екипа на служебния министър, но не би трябвало да е проблем заради добрите му отношения с председателя на БЛС – д-р Иван Маджаров. Това обаче може да стане повод за някои отстъпки на властите в по-бързата електронизация на отчитането на дейностите към НЗОК, които искаха колегите му от лекарския съюз. Успоредно с правилата, по които ще се плаща на здравната система догодина, екипът на служебния министър ще трябва да предложи и бюджета за 2023 г., а там нещата са предизвестени – повече пари за здравеопазване срещу липса на промени.

Пандемията

Въпреки че нейната сила вече отшумя, през есента и зимата тя отново ще стане актуална, а това ще бъде добре дошло, за да отмества вниманието от истинските проблеми в сектора, както и от нежеланите скандали в него. Така, с известни усилия, д-р Меджидиев вероятно ще се окаже поредният министър, който е запазил порочното статукво на здравната ни система.

Залогът

Поддържането на нелицеприятната здравна система в това й положение за всеки е различен. За пациентите - все по-лошо и поскъпо здарвеопазване, за медиците - все по-малка удовлетвореност срещу все повече работа, за инвеститорите - все повече пари за сметка на обществото, за служебния здравен министър - частична дискредитация, за президента, който е в ролята на своеобразен принципал на служебните кабинети, все по-нисък рейтинг, за политическата класа като цяло - все по-малко доверие от страна на оредяващия й електорат.