ТРУДОВА МЕДИЦИНА

Инфаркт и стерилитет ни заплашват при бърнаут

10-05-2017 13:08
Да напуснеш работа не е решение, най-добре е да има ротация на задачите в службата, смята доц. Ружа НиколоваИнфаркт и стерилитет ни заплашват при бърнаут
Денис
Денис
Никифоров
denis_9512@abv.bg
„Високата цена на високите постижения" – така през 1974 г. американският психиатър Хърбърт Фройденбергер за пръв път дефинира феномена „бърнаут", който забелязва след своите колеги. Зад термина „професионално прегаряне" се крие силно чувство на интелектуално, емоционално и физиологично изтощение. Защо синдромът на изпепеляването става все по-масов? Опасно ли е да си затваряме очите пред симптомите му? И може ли да ни разболее професионалното изчерпване? Clinica.bg попита доц. Ружа Николова от катедрата по Трудова медицина на Факултета по обществено здраве на МУ-София.

Синдромът на прегарянето се разглежда се като професионален феномен, който влияе върху всички аспекти на личността и засяга физиологичните, емоционалните и поведенчески реакции. Възможно е да предизвика инфаркт, инсулт, язвена болест, колит, гастрит, затлъстяване (обезитас), астма, мигрена, депресия, стерилитет, а в крайните си форми и фази 

ВИЗИТКА

Доц. д-р Ружа Николова, дм, завършва „Медицина" в София през 1985 г. През 1993 г. защитава дисертация, а от 2012 г. е доцент в катедра „Трудова медицина" към Факултета по обществено здраве при Медицински университет-София. Преподава на студенти и специалисти по дисциплините „Трудова медицина и работоспособност", „Управление на здравните грижи", "Хигиена и екология". Има над 155 публикации в български и чуждестранни периодични научни издания. Автор е на учебник по „Физиология на труда и психобиология и физиология на професионалния стрес".

Доц. Николова членува в Международната организация за изследване на мозъка, както и в организацията "Психофизиология в ергономията" към Международната ергономична асоциация. Участвала е в разработването на казусите на панела "Човешки фактор и медицина" на НАТО. Както и в Международната група "Трудова медицина и физиология на труда" и Международното дружество по невроотология и други асоциации.


да ни тласне към суицидни настроения и мисли

предупреждава специалистът по физиология доц. Ружа Николова.

Най-често засегнати са лекарите, полицаите, учителите, учените, социалните работници и журналистите. Но, за съжаление, в последните години прегарянето поразява все по-широк кръг работещи, признава доц. Николова. „Засягат се професионалисти, които ежедневно се сблъскват не само с проблемите и характеристиките на живота, но и с колизията със смъртта“, уточнява специалистът. И дава пример с общопрактикуващите лекари у нас – според проучване, 70 на сто тях страдат от професионално прегаряне.

Кои са характеристиките на синдрома? Хронична умора, чувство за безнадеждност и безпомощност, развитие на отрицателно възприятие и отношение към работата и живота, продиктувани особено много от професионалната и житейска природа на стресорите, посочва доц. Николова.

Симптомите са три и се разгръщат поетапно

уточнява специалистът. „Първият е емоционалното изтощение, което означава, че професионалистът е безразличен и е неспособен да разбере ситуацията“, обяснява доц. Николова. Вторият симптом  е  на т.нар. дехуманизация – служителите стават цинични и арогантни, мислят че хората заслужават нещастието си, не се интересуват от работата си, а по-късно това отношение се пренася и в личния им живот. Третият симптом се характеризира с намалени постижения. „Отличава се с това, че човек ходи без желание на работа, няма енергия и не желае да надрастне себе си“, обяснява доц. Николова. И уточнява, че при всеки синдромът се разгръща с различна скорост и психо-физиологични измерения.

Какви мерки трябва да се вземат, ако се стигне до прегаряне? „Като противодействие на бърнаута се препоръчва развиване на интереси извън работното място – като социален колегиален и приятелски диалог, повишение и засилване на двигателната физическа активност, тренираност, психологични консултации и осъществяване на ротация при работа – от тежка към по-лека сфера“, изтъква доц. Николова. „Да напуснеш работа не е решение и не е изход“, допълва специалистът. По-доброто „лекарство“ е ротацията на професионалните задачи в службата. „Това означава, че ако работещите са били изложени на много тежко психично и емоционално натоварване и са развили синдрома на професионално изчерпване, е необходимо

да преминат към не толкова изтощителни задачи

След това пак трябва да се извърши ротация – като могат отново да се насочат към  другата категория натоварване. Важно е да се редуват степените на натоварване“, разяснява доц. Николова. „В трудово-медицинско отношение ротацията е изключително ценен професионален процес, тъй като осигурява всеобхватно развитие на личността, т.е. при нея индивидът се запознава с цялата гама от методи и характеристики на работата, а не се занимава само едностранно с нея“, допълва специалистът от МУ-София. Много ефективни са и т.нар. буферни фактори. Например – подкрепа от прекия ръководител, семейството, колегите. „Общуването с тях и подкрепата им може да неутрализира и елиминира въздействието на стреса“, подчертава доц. Николова.

Консултацията с психолог или лекар-специалист също е препоръчителна

– в случай, че прегарянето е „отключило“ опасни диагнози като артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдово заболяване, язва или друга проблематика, допълва специалистът.

„Не е изненада, че обикновено отнема дълго време – често години, за да се възстановим от такива нарушения, дори и с правилната терапия лечение“, обяснява доц. Николова. Самолечението при бърнаут и сходни условия също може да бъде успешно, ако дава възможност на пациента да се възстанови и да се върне на работа, допълва тя. „Въпреки това, веднага след възстановяване, изглежда, че има трайни последици от гледна точка на повишената чувствителност към стреса. След завръщане на работа, хората трябва да бъдат особено внимателни,

да не бъдат изложени на силно напрежение

и да са уверени, че разполагат с достатъчно време за почивка, възстановяване, рехабилитация и релаксиращи активности, включително редовни физически упражнения“, разяснява доц. Николова. Трябва да се внимава, тъй като нерядко се случва, след завръщането си, ако отново са под стрес, хората бързо отново да попаднат в „капана“ на бърнаута, признава специалистът.

 

ВНИМАНИЕ


Не го бъркайте с хронична умора




Синдромът на професионалното изчерпване не бива да се смесва със синдрома на хроничната умора, подчертава доц. Ружа Николова. Между двете състояния има съществена разлика. „Бърнаутът е изчерпване на професионалните психични и физиологични резерви на организма. Докато хроничната умора е с неизяснена етиология и се предполага, че страданието се отключва след инфектиране с цитомегаловирус или Епщайн-бар вируси, като често състоянието бива „отключено“ след преболедуване от остра вирусна инфекция“, разделя двете заболявания специалистът по физиология. Освен това, изпепеляването засяга все по-големи групи и контингенти хора. „Затова работодателите трябва да обръщат по-голямо внимание на служителите си – дори на наглед здравите или на работещите с латентна симптоматика и преморбидно състояние“, обяснява специалистът.

Доц. Николова уточнява, че методиката  за изследване на бърнаут синдрома, е разработена от американските психолози Кристина Маслах и Сюзън Джаксън. „Методите се концентрират върху несъответствията между изискванията към служителите и техните реални възможности. Както и между вложените усилия и недооценяването на приносите, които те имат. Намесва се и отсъствието на справедливи взаимоотношения в службата, както и между етичните принципи на личността и изискванията на работата“, уточнява доц. Николова.

 



Ръст на меланома заради жизнения стандарт

Ръст на меланома заради жизнения стандарт

За десет години новите случаи са близо 300 000, към 2025-та скокът им ще бъде с 18%, а смъртността ще достигне близо 80 000
TPVI е по-безопасна от сърдечна операция

TPVI е по-безопасна от сърдечна операция

В света процедурата стана реална алтернатива на конвенционалната хирургия в последните 10 години, а у нас навлиза сега, така че изоставаме, казват д-р Любомир Димитров и д-р Александър Александров

Стресът удря здравето на стомаха и червата

Стресът удря здравето на стомаха и червата

Нелекуваната рефлуксна болест може да доведе до карцином, пролетта е сезонът на гастроентерологичните оплаквания, казва д-р Камен Данов
ИИ ще е в хирургията най-рано след 10 години

ИИ ще е в хирургията най-рано след 10 години

Бичът на века са наднорменото тегло и затлъстяването, хернии при хора, които са ги допуснали, откриваме трудно, казва д-р Димитър Пенчев
Сънната апнея - рисков фактор за инфаркт

Сънната апнея - рисков фактор за инфаркт

54% от пациентите със сърдечна недостатъчност имат заболяването, обяснява д-р Петър Калайджиев  от ИСУЛ
Белтък помага за ремонтирането на ДНК

Белтък помага за ремонтирането на ДНК

Раковите заболявания са разнообразни, не е възможно създаване на универсална ваксина срещу тях, казва д-р Радослав Александров
Да се въведат още неонатални скрининги

Да се въведат още неонатални скрининги

Нужни са мултидисциплинарни групи от специалисти за пациентите с редки болести, навършващи пълнолетие, казва проф. Иван Литвиненко
Да има геномни карти и у нас

Да има геномни карти и у нас

Секвенитарме нашата ДНК, така ще подпомогнем изследванията и по-добрата и диагностика на тежки заболявания, казва проф. Радка Кънева
Какъв морал и етика ще има ИИ зависи от нас

Какъв морал и етика ще има ИИ зависи от нас

Към момента зад експеримента с чипа на Илън Мъск стои ползата, останало е въпрос на регулация, казва акад. Лъчезар Трайков
Проблемът с морбилите е сериозен

Проблемът с морбилите е сериозен

Ваксинационното покритие в България беше повишено през 2023 г., но като цяло е незадоволително, предупреждава проф. Татяна Червенякова
1 2 3 4 5 ... 59 »
Банер
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Според вас в страната има ли нужда от още болници за активно лечение?

Май 2024 Предишен Следващ