Инфаркт и стерилитет ни заплашват при бърнаут

Да напуснеш работа не е решение, най-добре е да има ротация на задачите в службата, смята доц. Ружа Николова

Денис
Никифоров
denis_9512@abv.bg

Синдромът на прегарянето се разглежда се като професионален феномен, който влияе върху всички аспекти на личността и засяга физиологичните, емоционалните и поведенчески реакции. Възможно е да предизвика инфаркт, инсулт, язвена болест, колит, гастрит, затлъстяване (обезитас), астма, мигрена, депресия, стерилитет, а в крайните си форми и фази 

да ни тласне към суицидни настроения и мисли

предупреждава специалистът по физиология доц. Ружа Николова.

Най-често засегнати са лекарите, полицаите, учителите, учените, социалните работници и журналистите. Но, за съжаление, в последните години прегарянето поразява все по-широк кръг работещи, признава доц. Николова. „Засягат се професионалисти, които ежедневно се сблъскват не само с проблемите и характеристиките на живота, но и с колизията със смъртта“, уточнява специалистът. И дава пример с общопрактикуващите лекари у нас – според проучване, 70 на сто тях страдат от професионално прегаряне.

Кои са характеристиките на синдрома? Хронична умора, чувство за безнадеждност и безпомощност, развитие на отрицателно възприятие и отношение към работата и живота, продиктувани особено много от професионалната и житейска природа на стресорите, посочва доц. Николова.

Симптомите са три и се разгръщат поетапно

уточнява специалистът. „Първият е емоционалното изтощение, което означава, че професионалистът е безразличен и е неспособен да разбере ситуацията“, обяснява доц. Николова. Вторият симптом  е  на т.нар. дехуманизация – служителите стават цинични и арогантни, мислят че хората заслужават нещастието си, не се интересуват от работата си, а по-късно това отношение се пренася и в личния им живот. Третият симптом се характеризира с намалени постижения. „Отличава се с това, че човек ходи без желание на работа, няма енергия и не желае да надрастне себе си“, обяснява доц. Николова. И уточнява, че при всеки синдромът се разгръща с различна скорост и психо-физиологични измерения.

Какви мерки трябва да се вземат, ако се стигне до прегаряне? „Като противодействие на бърнаута се препоръчва развиване на интереси извън работното място – като социален колегиален и приятелски диалог, повишение и засилване на двигателната физическа активност, тренираност, психологични консултации и осъществяване на ротация при работа – от тежка към по-лека сфера“, изтъква доц. Николова. „Да напуснеш работа не е решение и не е изход“, допълва специалистът. По-доброто „лекарство“ е ротацията на професионалните задачи в службата. „Това означава, че ако работещите са били изложени на много тежко психично и емоционално натоварване и са развили синдрома на професионално изчерпване, е необходимо

да преминат към не толкова изтощителни задачи

След това пак трябва да се извърши ротация – като могат отново да се насочат към  другата категория натоварване. Важно е да се редуват степените на натоварване“, разяснява доц. Николова. „В трудово-медицинско отношение ротацията е изключително ценен професионален процес, тъй като осигурява всеобхватно развитие на личността, т.е. при нея индивидът се запознава с цялата гама от методи и характеристики на работата, а не се занимава само едностранно с нея“, допълва специалистът от МУ-София. Много ефективни са и т.нар. буферни фактори. Например – подкрепа от прекия ръководител, семейството, колегите. „Общуването с тях и подкрепата им може да неутрализира и елиминира въздействието на стреса“, подчертава доц. Николова.

Консултацията с психолог или лекар-специалист също е препоръчителна

– в случай, че прегарянето е „отключило“ опасни диагнози като артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдово заболяване, язва или друга проблематика, допълва специалистът.

„Не е изненада, че обикновено отнема дълго време – често години, за да се възстановим от такива нарушения, дори и с правилната терапия лечение“, обяснява доц. Николова. Самолечението при бърнаут и сходни условия също може да бъде успешно, ако дава възможност на пациента да се възстанови и да се върне на работа, допълва тя. „Въпреки това, веднага след възстановяване, изглежда, че има трайни последици от гледна точка на повишената чувствителност към стреса. След завръщане на работа, хората трябва да бъдат особено внимателни,

да не бъдат изложени на силно напрежение

и да са уверени, че разполагат с достатъчно време за почивка, възстановяване, рехабилитация и релаксиращи активности, включително редовни физически упражнения“, разяснява доц. Николова. Трябва да се внимава, тъй като нерядко се случва, след завръщането си, ако отново са под стрес, хората бързо отново да попаднат в „капана“ на бърнаута, признава специалистът.