ТРУДОВА МЕДИЦИНА

Инфаркт и стерилитет ни заплашват при бърнаут

10-05-2017 13:08
Денис
Денис
Никифоров
denis_9512@abv.bg
Инфаркт и стерилитет ни заплашват при бърнаутДа напуснеш работа не е решение, най-добре е да има ротация на задачите в службата, смята доц. Ружа Николова
„Високата цена на високите постижения" – така през 1974 г. американският психиатър Хърбърт Фройденбергер за пръв път дефинира феномена „бърнаут", който забелязва след своите колеги. Зад термина „професионално прегаряне" се крие силно чувство на интелектуално, емоционално и физиологично изтощение. Защо синдромът на изпепеляването става все по-масов? Опасно ли е да си затваряме очите пред симптомите му? И може ли да ни разболее професионалното изчерпване? Clinica.bg попита доц. Ружа Николова от катедрата по Трудова медицина на Факултета по обществено здраве на МУ-София.

Синдромът на прегарянето се разглежда се като професионален феномен, който влияе върху всички аспекти на личността и засяга физиологичните, емоционалните и поведенчески реакции. Възможно е да предизвика инфаркт, инсулт, язвена болест, колит, гастрит, затлъстяване (обезитас), астма, мигрена, депресия, стерилитет, а в крайните си форми и фази 

ВИЗИТКА

Доц. д-р Ружа Николова, дм, завършва „Медицина" в София през 1985 г. През 1993 г. защитава дисертация, а от 2012 г. е доцент в катедра „Трудова медицина" към Факултета по обществено здраве при Медицински университет-София. Преподава на студенти и специалисти по дисциплините „Трудова медицина и работоспособност", „Управление на здравните грижи", "Хигиена и екология". Има над 155 публикации в български и чуждестранни периодични научни издания. Автор е на учебник по „Физиология на труда и психобиология и физиология на професионалния стрес".

Доц. Николова членува в Международната организация за изследване на мозъка, както и в организацията "Психофизиология в ергономията" към Международната ергономична асоциация. Участвала е в разработването на казусите на панела "Човешки фактор и медицина" на НАТО. Както и в Международната група "Трудова медицина и физиология на труда" и Международното дружество по невроотология и други асоциации.


да ни тласне към суицидни настроения и мисли

предупреждава специалистът по физиология доц. Ружа Николова.

Най-често засегнати са лекарите, полицаите, учителите, учените, социалните работници и журналистите. Но, за съжаление, в последните години прегарянето поразява все по-широк кръг работещи, признава доц. Николова. „Засягат се професионалисти, които ежедневно се сблъскват не само с проблемите и характеристиките на живота, но и с колизията със смъртта“, уточнява специалистът. И дава пример с общопрактикуващите лекари у нас – според проучване, 70 на сто тях страдат от професионално прегаряне.

Кои са характеристиките на синдрома? Хронична умора, чувство за безнадеждност и безпомощност, развитие на отрицателно възприятие и отношение към работата и живота, продиктувани особено много от професионалната и житейска природа на стресорите, посочва доц. Николова.

Симптомите са три и се разгръщат поетапно

уточнява специалистът. „Първият е емоционалното изтощение, което означава, че професионалистът е безразличен и е неспособен да разбере ситуацията“, обяснява доц. Николова. Вторият симптом  е  на т.нар. дехуманизация – служителите стават цинични и арогантни, мислят че хората заслужават нещастието си, не се интересуват от работата си, а по-късно това отношение се пренася и в личния им живот. Третият симптом се характеризира с намалени постижения. „Отличава се с това, че човек ходи без желание на работа, няма енергия и не желае да надрастне себе си“, обяснява доц. Николова. И уточнява, че при всеки синдромът се разгръща с различна скорост и психо-физиологични измерения.

Какви мерки трябва да се вземат, ако се стигне до прегаряне? „Като противодействие на бърнаута се препоръчва развиване на интереси извън работното място – като социален колегиален и приятелски диалог, повишение и засилване на двигателната физическа активност, тренираност, психологични консултации и осъществяване на ротация при работа – от тежка към по-лека сфера“, изтъква доц. Николова. „Да напуснеш работа не е решение и не е изход“, допълва специалистът. По-доброто „лекарство“ е ротацията на професионалните задачи в службата. „Това означава, че ако работещите са били изложени на много тежко психично и емоционално натоварване и са развили синдрома на професионално изчерпване, е необходимо

да преминат към не толкова изтощителни задачи

След това пак трябва да се извърши ротация – като могат отново да се насочат към  другата категория натоварване. Важно е да се редуват степените на натоварване“, разяснява доц. Николова. „В трудово-медицинско отношение ротацията е изключително ценен професионален процес, тъй като осигурява всеобхватно развитие на личността, т.е. при нея индивидът се запознава с цялата гама от методи и характеристики на работата, а не се занимава само едностранно с нея“, допълва специалистът от МУ-София. Много ефективни са и т.нар. буферни фактори. Например – подкрепа от прекия ръководител, семейството, колегите. „Общуването с тях и подкрепата им може да неутрализира и елиминира въздействието на стреса“, подчертава доц. Николова.

Консултацията с психолог или лекар-специалист също е препоръчителна

– в случай, че прегарянето е „отключило“ опасни диагнози като артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдово заболяване, язва или друга проблематика, допълва специалистът.

„Не е изненада, че обикновено отнема дълго време – често години, за да се възстановим от такива нарушения, дори и с правилната терапия лечение“, обяснява доц. Николова. Самолечението при бърнаут и сходни условия също може да бъде успешно, ако дава възможност на пациента да се възстанови и да се върне на работа, допълва тя. „Въпреки това, веднага след възстановяване, изглежда, че има трайни последици от гледна точка на повишената чувствителност към стреса. След завръщане на работа, хората трябва да бъдат особено внимателни,

да не бъдат изложени на силно напрежение

и да са уверени, че разполагат с достатъчно време за почивка, възстановяване, рехабилитация и релаксиращи активности, включително редовни физически упражнения“, разяснява доц. Николова. Трябва да се внимава, тъй като нерядко се случва, след завръщането си, ако отново са под стрес, хората бързо отново да попаднат в „капана“ на бърнаута, признава специалистът.

 

ВНИМАНИЕ


Не го бъркайте с хронична умора




Синдромът на професионалното изчерпване не бива да се смесва със синдрома на хроничната умора, подчертава доц. Ружа Николова. Между двете състояния има съществена разлика. „Бърнаутът е изчерпване на професионалните психични и физиологични резерви на организма. Докато хроничната умора е с неизяснена етиология и се предполага, че страданието се отключва след инфектиране с цитомегаловирус или Епщайн-бар вируси, като често състоянието бива „отключено“ след преболедуване от остра вирусна инфекция“, разделя двете заболявания специалистът по физиология. Освен това, изпепеляването засяга все по-големи групи и контингенти хора. „Затова работодателите трябва да обръщат по-голямо внимание на служителите си – дори на наглед здравите или на работещите с латентна симптоматика и преморбидно състояние“, обяснява специалистът.

Доц. Николова уточнява, че методиката  за изследване на бърнаут синдрома, е разработена от американските психолози Кристина Маслах и Сюзън Джаксън. „Методите се концентрират върху несъответствията между изискванията към служителите и техните реални възможности. Както и между вложените усилия и недооценяването на приносите, които те имат. Намесва се и отсъствието на справедливи взаимоотношения в службата, както и между етичните принципи на личността и изискванията на работата“, уточнява доц. Николова.

 




Най-подходящо е да родите между 24 и 25 години

Най-подходящо е да родите между 24 и 25 години

Забързаното ни ежедневие все по-често отлага времето, когато момичетата решават да създадат поколение. Кога обаче е наистина късно за дете, защо, каква е промяната и как намаляват възможностите за забременяване по естествен път, разказва д-р Мефтуне Шефтекова. 

Гъбички атакуват и ушите

Гъбички атакуват и ушите

Koи заболявания на носа, гърлото и ушите са типично летни или по-скоро - сезонни, разказва специалистът по УНГ д-р Дончо Дончев.

Травмите при децата през лятото се увеличават

Травмите при децата през лятото се увеличават

Макар и дъждовно, лятото е тук и докато децата имат повече възможности да играят навън, родителите често са „на тръни". Какви са най-честите травми през лятото, отговаря д -р Атанас Кацаров.
Слънцето е опасно за сърцето

Слънцето е опасно за сърцето

Сезонът на летните отпуски е в разгара си. Слънцето пече макар и да вали, а това се отразява първо на сърцето. За рисковете от горещините, за симптомите и превенцията, разговаряме с д-р Мария Демирева.
Снимаме бенките за профилактика

Снимаме бенките за профилактика

Слънчевите лъчи ни зареждат с витамин D и спомагат за приятния шоколадов загар по тялото. Заедно с това обаче са рисков фактор за рак на кожата. Как да се пазим, разказва доц. Красимир Киров.
Псориазисът не е заразен

Псориазисът не е заразен

Псориазисът е автоимунно заболяване с генетична предразположеност. Известни са няколко вида, разпространяват се еднакво сред мъжете и жените, без да са заразни, обяснява д-р Иван Богданов.
Камъните в бъбреците „кротуват” с години

Камъните в бъбреците „кротуват” с години

Уролитиазата е едно от най-често срещаните урологични заболявания. Що за образувания са камъните в бъбреците и как да предотвратим образуването ми, разказва д-р Васил Василев.
Ортопедът - приятел на децата

Ортопедът - приятел на децата

Всяка стъпка е важна. Особено първата. Какво е важно да знаем за прохождането, първите обувчици, видовете спорт в училище, разказва доц. Атанас Кацаров
Гнойният хидраденит не е козметичен проблем

Гнойният хидраденит не е козметичен проблем

Рядкото заболяване инвалидизира млади хора в активна възраст, напомнят от Национална пациентска организация в Седмицата за информираност за гноен хидраденит, която продължава от 4 до 10 юни.
Сезонът на „женските“ инфекции

Сезонът на „женските“ инфекции

Лято. Секс. Интимна хигиена. Какво е препоръчително и какво - задължително за женското здраве на всяка дама? Кога да се чувстваме спокойни, попитахме д-р Росица Денчева.
1 2 3 4 5 ... 26 »

 

ОНКОЛОГИЯ

НЕВРОЛОГИЯ

КАРДИОЛОГИЯ

ОБЩЕСТВЕНОТО

МНЕНИЕ

 

Съвместен проект на clinica.bg

и "Галъп Интернешънъл" 

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Смятате ли, че изборът на нов управител на НЗОК ще доведе до промени в системата?

Юли 2018