Интервю

Учуден съм, че още няма фалирали болници

10-05-2017 06:13
Проблемът на проф. Николай Петров ще бъде това, че ще трябва да се справя с наличните средства, казва д-р Бойко Пенков
Снимка: Дневник
Учуден съм, че още няма фалирали болници
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Кои са най-големите предизвикатекства пред новия здравен министър, откъде може да очаква спънки в работата си, имаше ли грешки екипът на Петър Москов. На всички тези въпроси пред clinica.bg отговаря д-р Бойко Пенков. Той бе част като зам. министър от редица предни кабинети, а името му бе сред най-спряганите и за екипа на ген. Николай Петров.
- Д-р Пенков, удачен ли беше изборът на ген. Петров за здравен министър?

- Ген. Петров определено има качества, с които може да успее и да изведе здравеопазването на по-добро ниво. В разговорите, които сме водили, винаги съм се впечатлявал от това, че може да структурира проблемите и да търси решения. Другото, което е много важно за мен е, че той е човек, който може да приоритизира, да изведе основните задачи, върху които трябва да се фиксира дейността на една администрация, за да се случи нещо добро. Затова се надявам, че ще бъде успешен здравен министър, веднъж вече беше успешен служебен министър. Пожелавам успех на него и екипа му.

- Вие няма ли да бъдете част от този екип?

- Не, не са провеждани разговори с мен в тази посока, имам друг тип проекти в сферата на частния бизнес.

- Смятате ли, че ген. Петров ще има възможност да осъществи по-големи промени в здравната система?

- Радвам се, че реакциите на съсловните организации и НПО-тата бяха много позитивни. Това означава, че очакванията са за диалог, а е много важно да няма институционално противопоставяне. Трябва да се успокои системата, да се вдъхне увереност, че всички заедно вземат решения и после заедно ги изработват и прилагат. Наличието на консенсус по вече изведени приоритети силно ме обнадеждава, че могат да се случат нещата.

- Въпросът е до колко комфортна е и самата политическа среда, в която те ще трябва да се реализират?

Мисля, че комфорт няма никъде, очакванията към всеки министър в здравеопазването са много големи

- Мисля, че комфорт няма никъде, очакванията към всеки министър в здравеопазването са много големи. Очакванията от хората са бързо да промени нещо от това, което те ще получат. Политиците искат да се справиш с едно намигване с проблемите, а то не става така. Затова мисля, че комфорт няма да има.

- Откъде смятате, че ще дойдат най-големите проблеми за ген. Петров и екипът му, докато се опитват да прокарват определни политки?

- Слушах внимателно изказването на финансовия министър, който каза, че ще се продължи консервативната политика на фискална стабилност. Това означава, че няма да се харчат много пари дори за приоритетни сектори, дано здравеопазването да бъде такъв. Проблемът на проф. Петров ще бъде това, че ще трябва да се справя с наличните средства, не съм убеден, че ще получи допълнително финанссиране, за да подкрепи болниците и програмите, които ръководи МЗ.

- Доколко взривоопасна и трудна е средата в момента, има ли големи проблеми, с които ще трябва да се справи новият екип?

- Има, те възникнаха на базата на очаквания. Директорите на големи държавни и частни болници се вълнуват, тъй като очакваха значително по-големи прогнозни обеми, които биха могли да изработят, а на практика те са същите, каквото беше касовото изпълнение за миналата година. Мисля, че министерството заедно с касата би трябвало да реагира в тази ситуация и да поканят всички директори на болници на среща, за да се изяснят нещата.

- Нормално ли е да няма увеличение на бюджета на касата за болниците за тази година?

- Имаше един проблем при подписването на рамковия договор (НРД), той беше свързан с това, че Лекарският съюз искаше 24 млн. допълнително за болнична помощ. Договорът се подписа без тях, но напрактика средствата са включени в рамката - при 3% възможност за увеличение на бюджетите до края на годината средствата дори са повече. Така че реално болниците могат да използват тези допълнителни средства, но, тъй като не ги виждат разписани в бюджетите си, им се струва, че ги нямат.

- Защо всички са изненадани от този бюджет – 1.613 млрд. лв. за болниците, след като ги договаряха – каса, лекарски съюз, управляващи? Не е ли малко ненормално?

- Така е, съгласен съм. Нямам обяснение, след като си участвал в едни преговори, при които е ясно какво ще се освободи от резерва за болнична помощ,сега да си учуден. Но сега трябва да се планира работата в рамките на тези средтсва, за да приключат нещата успешно в края на годината.

Нямам обяснение, след като си участвал в едни преговори, при които е ясно какво ще се освободи от резерва за болнична помощ,сега да си учуден

- Възможно ли е проблемът да е в правилата за разпределяне на средствата и някои болници да са по-ощетени за сметка на други?

- Проблемът в сектора е, че много отдавна няма никаква промяна в разпределението на средствата, има някакви козметични промени, които не носят кой знае каква принадена стойност в начина на финансиране. Всички системи в света обаче се развиват и този модел в един момент трябва да приключи. Първата цел на една система е хората да са по-здрави, втората е да имаш достъп до качествено здравеопазване. Услугите обаче се финансират по един и същ начин без оглед на качеството. На един от последните надзорни съвети на НЗОК оперативното ръководство взе решение да се предложи нов метод за финансиране на дейността, защото сега сме на последно място по удолетовреност от медицинска помощ. Начинът, по който финансираме дейността сега не кара директорите на болниците да търсят начин за подобряване на услугата.

- Защо вие не променихме системата и в каква посока би трябвало да стане това?

- Това, което искахме да направим, но не стигна време, е въвеждането на определен тип коефициенти на базата на средно изчислено тегло на единица болничен продукт в национален мащаб. Чрез коефициентите щеше да се въведе различна стойност на финансирането за различните клиники. Например „Александровска" разполага с много апаратура и добри кадри, тя е едновременно и школа за създаването им, в същия момент от НЗОК взима парите, които получават и в Димитровград, където има значително по-малко лекари. Така че големите болници са обречени на загуби, защото този наличен ресурс не се разпределя справедливо. Това е проблем и на крайния потребител, защото, когато лекарите не се обърнат към пациента, като към човек, той съжалява, че изобщо получават пари. Това положение е ненормално, от доста време в западния свят се въвеждат програми на финансиране, при които се плаща за ефект, за краен резултат. Това би накарало лечебните заведения да помислят върху качество на продукта. У нас клиничните пътеки бяха замислени да бъдат въведени като критерий на качество и за финансиране. Всичко друго в тях остана, изчезнаха само критериите за качество. Това е ненормално.

- Защо нищо не се променя у нас в тази посока, защо секторът резистира толкова много?

- Един колега, директор на голяма болница се сърдеше, че не правим нищо, за да спрем развитието на нови клиники в страната. Защото по подразбиране те давали по-ниско качество и не можели да лекуват като една университетска база. Очаква се от екипа на МЗ по административен път да унищожи болници, като каже тия са добри, тия са лоши, а най-лошите ще ги закрием. Защо е необходимо, когато нещата могат да станат според резултатите от лечение. Това, че не се въведе този подход се дължи в голяма степен на факта, че гилдията не въведе критериите за оценка на качеството. Какво от това, че някой ми е сложил стент, за да се видят резултатите от него, трябва да ме следят 9 месеца, да гледат кръвното и холестерола дали са в определени граници. Ако това се случи, тогава лекарят трябва да получи бонус. Но гилдията сама трябва да измисли критериите, не администрацията.

- Кои бяха грешките, които допусна екипът, в който участвахте? Пръстовият отпечатък беше ли такаква грешка?

- Не, в програмата ни беше заложено развитието на електронното здравеопазване и чекирането с карта. Но после имаше решение на МС, че личната карта ще стане универсален идентификатор за всичко – НЗОК, НОИ, НАП. Нямаше нужа да въвеждаме нова карта и да харчим много пари.

- Защо не изчакахте и не оставихте старото чекиране с лични карти?

Очаква се от МЗ по административен път да унищожи болници, като каже тия са добри, тия са лоши, а най-лошите ще ги закрием. Защо е необходимо, когато нещата могат да станат според резултатите от лечение

- Заради измамите, не можеха да се спрат. Пръстовият отпечатък беше максимално евтино решение и за кратко време имаше ред. Все пак аз не съм особен фен на тази идентификация, смятам, че трябва да се въведе личната карта като универсален идентификатор.

- Има ли нещо, което отчитате като грешка в управлението на екипа на Петър Москов?

- Останаха много неща, които не се довършиха. Дълго време обсъждахме промените в закона за лекарствата, но не успяхме да ги вкараме в НС. Надявам се този екип да успее. В закона за здравето не бяха осъвременени някои неща. Много динамичен е секторът и законодателството понякога изостава, а промените трябва да бъдат планирани занапред, за да могат да бъдат актуални в следващите 3-4 години.

- Къде според вас има нужда от по-голяма финансова дисциплина и спиране на лоши практики – в болничната, в извънболничната помощ или при лекарствата?

- Лоши практики има навсякъде. Грандиозни анализи не са правени, но емпиричните наблюдения показват, че някои болници за рехабилитация си позволяват да пренаписват ИЗ-та от миналата година, което е груба измама. Подобни неща не са правило, но се случват, случват се и в извънболничната помощ и при лекарствата. Изписват се медикаменти на мъртви души, защото е доходно. Това са проблеми, които могат да се решат с много труд и методична работа.

- Защо държавата изглежда безсилна да ги реши?

- Защото по всякакъв начин се пречи на нещо, което трябва да се случи. В по-предишното Народно събрание имаше едни промени за паралелната търговия, за да се въведе по-голяма отчетност и контрол. Какво ли не се направи, за да се прекратят промените. Паралелната търговия е нещо нормално, това е бизнес, който се практикува в цяла Европа, но има и нелегална част. Позволяват си търговци да купуват лекарства от аптеки, което не е добре. Мисля, че има какво да се направи там.

- Кои са според вас важните неща, които трябва да свърши екипът на сегашния министър?

- Трябва да се прецизира какво ще включва основния и допълнителния пакет преди да се дадат на народните представители. Защото, ако получа предложение без да знам какво включва то, и аз бих се въздържал от решение.

- При дефиниране на основен и допълнителен пакет не трябва ли да се забрани и възможността за доплащане на болниците, с която те сега масово злоупотребяват?

- Ако се въведе допълнително задължително осигуряване, кешово доплащане не трябва да има. Тогава всичко ще върви през осигуровката и застраховката. Има общи европейски ценности. Едната е достъп, което означава липса на финансови ограничения да достигнеш до медицинска помощ, когато имаш такива ограничения, това не е добре.

- Освен промяната на здравноосигурителния модел какво друго трябва да се свърши?

- Трябва да се направи едно национално епидемиологично проучване, защото сме приели, че информацията, с която разполагаме е изкривена и единствените верни цифри в нея са за раждане и смърт. Това проучване трябва да покаже какви проблеми имат наистина хората, така ще знаем какво трябва да направим, за да осигурим по-добро здарвеопазване.

Друг проблем е кадровият дефицит, трябва да осигурим човешкия ресурс. В Германия има 300 хиляди лекари. Тази година ще се пенсионират 75 хиляди, това означава, че натискът върху нашите млади хора ще бъде огромен. Видях предложенията, които германската държава вече е изработила. На лекарите до 40 години се плаща езиков курс, жилище, пътни, осигурява се работа, както и семействата им. Средната заплата е 5000 евро на месец за специалист. Затова трябва да се направи максималното да се задържат кадрите ни и да се направи така, че да останат и да ни лекуват. Това е едната част на нещата, а другата е, когато имаш здравна карта и кандидатстват непрекъснато някакви болници за договор, как оценяваш дали имаш нужда от тях, трябва да имаш реална инфиормация, за да планираш нещата.

Трябва да се прецизира какво ще включват основния и допълнителния пакет преди да се дадат на народните представители

- Какви са прогнозите ви за бъдещето на болничния пазар?

- Учуден съм, че той е устойчив, досега няма фалирала болница за разлика от навън. Това означава, че или са много толерантни кредиторите, или са някакви факири мениджърите им. Но не се ли променят нещата в посока справедливо разпределяне на средствата, целево преструктуриране съвместно с общините, така че да са в полза на всички, ще се стигне до фалити.

- Общинските болници ли ще са първи?

- Не, има лечебни заведения, които са в по-тежко състояние, например държавната болница в Ст. Загора.

- Целенасочено усилие на държавата ли е това финнасово състояние на болниците?

- В една пазарна икономика има правила, въведени от ЕС, че държавата няма право на интервенция в бизнеса без оглед на собствеността. Според мен обаче може с нотификация към ЕК може еднократно да се поиска да се направи такава интервенция, защото държавните болници са стратегически компонент. Това е неприятно от фискална гледна точка, но трябва да се направи нещо и да се покрият дълговете. Тази интервенция обаче задължително трябва да е съчетана с ясен план за преструктуриране и смяна на модела за финансиране. Иначе след три години ще се озовем в същата ситуация.


Три здравни закона на дневен ред до юни

Три здравни закона на дневен ред до юни

Един от тях е проектът за промени в ЗЛЗ, където е заложена забраната за нови болници до актуализацията на НЗК, предвижда програмата на правителството
Над 40 болници с право на средства за онкоапаратура

Над 40 болници с право на средства за онкоапаратура

Те са част от Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, според която ще става финансирането, обясниха от МЗ

Експертните центрове по редки центрове са застрашени

Експертните центрове по редки центрове са застрашени

Лекарите в тях работим с желание и отдаденост, но ентусиазмът ни се изчерпва заради умората и липсата на подкрепа от страна на държавата, каза проф. Ивайло Търнев
Продължаващото обучение да е доброволно

Продължаващото обучение да е доброволно

Няма как то да бъде задължително, вниманието трябва да се насочи към качеството на предлагания материал, казва доц. Любомир Киров.
Заплатите на синдикатите не са изпълними

Заплатите на синдикатите не са изпълними

Каквито и цифри да кажат те, бихме ги приели, но да посочат на какви разценки ги формират и откъде да ги вземем, казва д-р Неделчо Тотев
Нов спор за заплатите в болниците

Нов спор за заплатите в болниците

Синдикатите предлагат прагове от 2700 лв. за лекар и 1950 лв. за сестра, а мениджърите на областните и общинските лечебни заведения са категорични, че не могат да ги изпълнят
Какви са новите цени и прегледи по НЗОК

Какви са новите цени и прегледи по НЗОК

От тази година пациентите ще имат подобрен достъп до зъбни протези, предвиждат промените

Финансов стимул за продължаващо обучение

Финансов стимул за продължаващо обучение

Неговата форма у нас трябва да бъде правно регламентирана, да се дава платен отпуск от работодателя, казва доц. Галинка Павлова
Нуждаем се от стратегия за здравословен живот

Нуждаем се от стратегия за здравословен живот

Тя трябва да показва на хората кои са факторите, които могат да доведат до инциденти, казва проф. Арман Постаджиян
Ще правят платформа за превод на жестов език

Ще правят платформа за превод на жестов език

Тя ще бъде национална и ще предоставя директна видео връзка на глухи и сляпо-глухи лица, съобщи зам.-министър Николай Найденов
1 2 3 4 5 ... 485 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Има ли недостиг на инсулин в аптеките?

Март 2024 Предишен Следващ