Няма нужда да се ограничава броят на онкологиите

Принципът е пазарен, занапред няма да се говори и за раков регистър, а за база данни, казва д-р Антоанета Томова

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Аз съм непоправим оптимист и това винаги ме е спасявало в тази подтискаща област на медицината, която избрах да бъде моята кауза и мисия. Вярвам, че е дошъл моментът, в който България, като останалите страни – членки на Европейския съюз ще въведе европейски противораков план, събразен със специфичните условия в нашата страна. Крайно време е това да се случи и действително, като един екип ние, лекарите, пациентските организации, обществото, медии, институции да си подадем ръка и приоретизираме какво трябва да се направи, за да бъде обществото по-здраве. Ние можем да намалим заболеваемостта от рак с 40 процента.

- Доста смело. Как смятате, че може да бъде постигнато това?

- С няколко промени в начина си на живот. Човек трябва да осъзнае собствената си отговорност пред собственото си здраве и да се грижи повече за него, тоест за себе си. Първото е да се наложи типа на здравословен начин на живот, колкото и учебникарски да звучи някому това. Това означава да се освободим от рисковите типове поведение – тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, повече движение и здравословни промени в хранителния режим. Ние много по-трудно можем да постигнем промени в промяна на околната среда предвид химическите замърсявания, но можем да изберем по-отговорно поведение към нас самите. Това е във възможностите на собствения ни контрол. Ако гледаме на нашето тяло, като храм на нашата личност, то трябва да го поддържаме в колкото е възможно по-добра форма, като най-важното е движението и подборът на правилните, на здравословните храни.

- Как новият антираков план ще гарантира пациентът да има комплексно лечение и в лечебните заведения, които не го предлагат, защо не е разписано ясно и точно какъв е пътят му при тази хипотеза, а се препотвърждава сега действащото положение за наличието на договори с други болници?

- Предстои изготвянето и приемането на Национална здравна карта. В нея на базата на населението и потребностите ще се уточни оптималният брой на здравните структури, които се занимават с диагностика и лечение на рака. В плана е заложено за райони в неравностойно положение, каквато е България, като най-бедния европейски член, на 5 млн. население да се изгради един всеобхватен медицински онкологичен център. При 7 млн. души в нашата страна би могло да се изгради един или два такива центъра. Това би било по-лесно, ако нямаше КОВИД криза и не се беше случила войната в Украйна. Тогава можеха да се ползват останалите средства от европейските фондове. Такава възможност съществува, но сега вече това е по-трудно. Това е луксозният вариант. В случай, че не намерим финансиране, може да се пристъпи към другия вариант, за по-бедните без външно финансиране и без достатъчен бюджет държавата да направи два такива мега центъра за северна и южна България, е да се действа на функционален принцип. Това означава всички наличности в момента да се оптимизират, като се създадат по-добри възможности за колаборация, чрез сключване на договори с други лечебни заведения. Могат да се разкрият и няколко нови, малки. Това са детайли, които ще се уточняват в последваща стратегия, от бъдещия здравен министър, екип на Министерството на здравеопазването и Министерски съвет. Институциите са тези, които трябва по-нататък за проявят инициативност и да решат какво е най-доброто предвид финансовото състояние на страната. Следва да се подобри и мрежата за колаборация между лечебните заведения.

- И сега се говори за комплексност, но пациентът все така се разкарва между различни лечебни заведения в повечето случаи в други градове и дори региони. Не мислите ли, че тя е нарушена, не трябва ли да има повече гаранции за предоставянето й?

- Не е най-важното, че пациентът се разкарва. В момента една от пациентските организации работи по проект „Навигация на пациента" за обучение на здравни навигатори, които ще му помагат да отиде от едно на друго място, ако структурата, в която е започнал лечението не разполага с всичките методи. Ще има специално подготвени хора, които ще му обясняват и ще го ръководят. Така те ще му спестят лутането и губенето на време за лечението. Ако и други пациентски организации се включат с подобна дейност, ще бъде от голяма полза и за пациентите, и за лекарите.

- Как ще се спре доплащането за онкоболните, което искат болниците или лекарите в тях?

- Целта е максимална част от включеното в противораковия план, със съдействието на институциите, на Министерството на здравеопазването, на Министерския съвет и на самата Национална здравноосигурителна каса да бъде поето и реимбурсирано чрез касата или чрез други възможности за финансиране. Ние сме специалисти – експерти и можем да отговаряме за чисто медицинската част – кой е болен и как най-правилно да го лекуваме. В тази част дадохме и нашата експертиза по отношение на плана. Институциите са тези, които трябва да решат за финансирането.

- Не смятате ли, че трябва да се спре роенето на медицински онкологии и лъчецентрове с оглед на кадровия дефицит и потребностите на намаляващото население? Не е ли редно да се преструктурират сегашните налични така, че наистина да се гарантира комплексно лечение?

- Не, няма такава необходимост. Принципът е пазарен. Има конкуренция, има и специалисти. По-добре да има адекватен брой конкуриращи се лечебни заведения за по-добра грижа и по-качествено гледане на болния, отколкото да са малко на брой и да са монополисти. Факт е, че точно конкуренцията движи прогреса, докато монополизмът задушава и налага паритет на условията, което никак не е добре за пациента. Той е в по-добра ситуация точно, ако има конкуренция и на базата на квалификация, условия, добро гледане, отношение и обслужване може да избере най-доброто за себе си. Пациентите вече са много критични, защото са добре информирани и имат очаквания за най-доброто. Пазарът сам ще изтласка тези, които работят не много добре, тъй като болните няма да искат да бъдат в тях и ще остави най-добрите, които са и предпочитани. Не бива да ни притесняват големият брой лечебни структури, но да се молим да работят качествено, в тях да има човещина към болните и да се постигне максимално възможното в един или друг случай по отношение на резултата на лечението.

- Кои, според Вас, са трите най-важни проблема по отношение на онколечението, които трябва да бъдат решени възможно най-скоро?

- Проблемът пред един раковоболен е да му се направи една съвременна и прецизирана, иновативна диагностика, да се определи правилният стадий, разпространението на болестта. Ако има биологични маркери, да се оцени риска и да се знае каква е агресивността на рака. На базата на оценка от риска от самата болест ние, като онкологичен комитет, определяме колко подходящо е самото лечебно поведение. Като се има предвид всичко това, първият и основен проблем е навременната и точна диагностика. Вторият проблем е самото иновативно лечение. То трябва да бъде поднесено елегантно от екип, който познава целия метод и познава спецификата на медикаментите. Целта е да бъде сведено негативното влияние до минимум, като се постигне максимумът в резултата от това лечение. За радост, в България имаме много добре подготвени такива екипи. Трето, през цялото време трябва да се наблюдава пациента и да му се оказва подкрепа, да му бъде обяснявано какво следва, като дори бъде съветван и за начина на хранене оттук нататък.

Не можем да минем без психолозите, необходимо е пациентите да им имат по-голямо доверие. ние, лекуващите лекари, играем и тази роля, но онкопсихологът може да помогне най- добре, тъй като има целият инструментариум на своята наука, с което и да бъдат полезни.

- До неотдавна българинът не търсеше дори психологическа подкрепа, за да не му лепнат прозвището „луд". Промени ли се тази нагласа, пациентите търсят ли психологическа подкрепа?

- По този въпрос аз съм обучавана по специалността качество на живот в Оксфорд и съм наясно, как там действат и в тази насока – от подкрета в лечебното заведение, до дома или в хосписа. В България няма условия това да се приложи – няма нито финансиране, нито някой се занимава с този въпрос. При нас, в КОЦ – Пловдив, имаме на щат такива специалисти. Повечето от пациентите, на които предлагам тази подкрепа, като допълнителна възможност и то безплатно, те отказват. Обикновено изразът е „Аз не съм луд, аз съм само болен и съм малко притеснен". Българинът, като култура, здравно ниво, образованост не е узрял все още да бъде адекватен потребител на психологическо лечение, грижа и всичко останало. По скоро той се плаши, смята, че това е нещо само за луди, а не само за притеснени хора. Ето тук има да се извърви все още един дълъг път. Психологическата подкрепа е заложена в антираковия план. Да се надяваме това да се случи, но за да стане, трябва много надграждане. Казано направо, трябва да се напише стандарт за психологическа грижа в онкологията, да се уточни най-добрата практика за света, Европа и България, и психолозите да бъдат научени поне на минимума в тази насока.Българинът за много неща, манталитетно, не е готов. В това технологично и забързано време, особено сред по-възрастното население доминират тези, които по-трудно се адаптират, нямат рефлекс. Вместо да се възползват от новото, то ги изнервя и натоварва. Добрият клиничен онкопсихолог може да им създаде много добър комфорт, да им помогне да се справят и с диагнозата, и с трудното лечение. Като цяло обаче, те не усещат потребност, смятат, че е прекалено интимно, предпочитат да говорят с роднини и приятели, но не и със специалист. Тези душеприказчици могат и да имат природна интелигентност, но те не са специалисти, за да знаят как да подходят. Понякога те дори биха могли да направят беда, тъй като са лаици.

- Националният раков регистър вече от години е и толкова важен и толкова нужен. Поне това става ясно от факта, че все не може да му се намери място към коя институция да бъде. Има ли място за него предвид плана и последващата към него стратегия?

- Занапред няма да се говори за регистър, а за база данни. Истината е, че за да изпишем едно хапче по линия на НЗОК, трябва да попълним куп документи. Занапред тези данни ще могат да бъдат почерпвани от електронната здравна система. Колкото до регистъра и данните, събирани по неговата методика, от тях определено има нужда, за да се оптимизират лекарствата, тяхното количество, да се знае броят на диагнозите и съответните случаи за да се направят и съответните прогнози.

- С всяка изминала година в здравеопазването се наливат все повече средства, а пациентите все така остават недоволни. Какво е Вашето обяснение, какво може да се направи?

- Да се познават средствата за превенция, скрининг, ранна и навременна диагностика и лекуване. Така, с много по-малък ресурс ще се постигне много по-голям резултат. Това е философията на европейския и българския противораков план. Да се подхожда мащабно, холистично, интегрирано, на широк фронт към обществото, институциите, специалистите, пациентите, техните семейства и организации, НПО и други. Така ще се постигне по-ефективно онкологично здравеопазване, носещо по-голям резултат и по-висока удовлетвореност на пациентите, като за тях се постига по-добро качество на живот.