Лице

С мотив да си полезен на другите

22-07-2022 08:00
16-годишният ученик от САЩ Стефан Радойчев стана доброволец в реанимацията на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” във Велико ТърновоС мотив да си полезен на другите
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
„Мотивът да си полезен на другите – това е, което води обществото напред. Развива го, съхранява моралът в него, давайки пример на останалите да не изостават, а да те настигат в добрите дела." Това съждение звучи, като изречено от устата на възрастен мъдрец. До него обаче е стигнал един 16-годишен ученик – наш сънародник в САЩ, който вместо да отиде на море с приятели избра да стане доброволец в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" – Велико Търново.
Стефан Радойков вече две седмици работи като санитар в най-натовареното отделение на болницата ОАРИЛ, популярно като „реанимацията". И, както сам твърди, не съжалява нито за миг, че е избрал да прекара така лятото.

 

Една кратка, все още, биография

 

Действително, един 16-годишен тийнейджър, няма научни звания, титли, професия. Може обаче да има добър опит как да подрежда делниците си, как да планира всекидневието, че дори седмиците и месеца напред, за да няма нито пропусната в безсмислие минута. Както сам казва, на това се е научил още от малък.

Стефан Радойков е учил в Американският колеж във Велико Търново, откъдето е родом. За разлика от повечето момчета, които мечтаят да станат футболни звезди, например, той от малък се е насочил към естествените науки. Като десетина годишен вече знаел, че иска да стане лекар, макар и в семейството му да няма доктори.

„Майка ми е счетоводителка. Баща ми е шофьор, разделили са се, когато съм бил малък, нямам спомени. Баба ми обаче е работила като медицинска сестра преди да се пенсионира. Като малък тя ме гледаше и, като всяка баба ми разказваше разни неща. Вместо приказки, често пъти баба ми разказваше интересни случаи от практиката й в болницата. Учеше ме как се дезинфекцират рани, как се поставят превръзки – все практични неща. Със сигурност от нея ми е дошъл и интересът към медицината".

 

Да се пребориш за стипендия с отличен

 

Стефан Радойчев учи в реномирано частно гимназиално училище с пансион в САЩ от една година. Когато заминал, бил едва на 15 години – сам, без познати в градчето Бенсборг, на 30 минути път от Филаделфия, нито в която и да било друга точка зад океана. „Това е скъпо училище, за което майка ми няма възможност да плаща. Затова аз кандидатствах и спечелих стипендия с отличен успех. По този начин в него се учат и много други момчета и момичета от семейства със скромни възможности, но има и такива от много богати семейства. Независимо от произхода, всички имат еднакви отговорности и задължения. Заради мама и татко никой не прави компромис с теб, ако изоставаш в учението, безотговорен си или не си даваш сметка, че основното ти задължение е да учиш", казва Стефан. От дистанцията на едногодишното си отсъствие от България, той недоумява, кака така много млади хора стоят по цял ден в кафенетата из града, шляят се и не се занимават с нищо. Някой от връстниците му и съученици във Велико Търново дори не приели за сериозно намерението му да отиде доброволец в болницата. Дори, когато вече им казал, че са го одобрили и то за реанимацията, те не хващали вяра. „Някои направо ми казваха да се откажа, чудеха се, как така съм във ваканция и ще ходя да работя", разказва Стефан. Пред да започне работа в болницата и там го питали сигурен ли е, че иска да работи.

 

„Успехът зависи от самия теб и никой друг"

 

Тази своя мисъл изрича с категорична убеденост 16-годишният доброволец. Той е планирал да работи в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" до края на месец август. В болницата е всеки делничен ден от 8.00 часа до следобяд. Графикът му е натоварен, защото след доброволчеството го очакват уроци и плуване.

Да издържа на такъв наситен ритъм се е научил още в България, Америка го е научила как по-рационално да си разпределя времето. „Беше много изненадващо за мен, когато пристигнах в училище, хората са с различен произход, но всеки е уникален сам по себе си и това въобще не е заради произхода. За да успявам, се научих да ставам в 05.00 часа, да отивам на плуване, после закуска и училище. След кратка почивка на обяд, отново занимания в следобедните часове, четене в библиотеката, споделяне на различни активности, разказва за всекидневието си зад океана младият ни сънародник. Там открих много нови за мен неща. Усетих по друг начин вкуса на музиката, на поезията. Участвам в сбирки по поезия, където разглеждаме различни творби, коментираме ги. Изключително интересно е", допълва той. И макар в мерената реч да открива много ново, да се възторгва от нея, Стефан не е изкусен да замени естествените науки с нея. „Първоначално, като дете, смятах да стана лекар. Там, в САЩ обаче установих, че мога да бъда свързан с медицината и без да съм лекар. Съществуват редица професии и специалности, каквито все още няма в България. Затова започнах да изучавам допълнително и роботика. Активно уча биология, химия, математика, информатика. Учебната система на училището го позволява. Още от първата година там се записваш да учиш предмети, които биха ти помогнали да кандидатстваш по съответната специалност впоследствие в университета. Така аз избрах естествените науки", разказва за особеностите на тамошната образователна система Стефан. Намерението си професионално да е вързан с медицината той разказал и по време на първата си среща с директора на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" – д-р Красимир Попов.

 

Да те посрещнат в болницата като свой

 

Точно така го приемат, като цяло работещите в лечебното заведение. Стефан ги е пленил не само с желанието си да бъде доброволец, но и с прецизността и отговорността си – неща, с които не могат да се похвалят и някои хора над негова възраст.

,,Момчето е много всеотдайно. Горд съм, че неговият път, на работещ в болница, започна от тук. Желая му успех!", коментира директорът д-р Красимир Попов. От своя страна Стефан споделя, че първата седмица в лечебното заведение е минала като един дъх. „Благодаря на д-р Попов за дадената ми възможност, както и на всички лекари и медицински персонал, които търпеливо ми обясняват и дават насоки при изпълнение на ангажиментите ми", казва доброволецът и не крие, че работата в реанимацията е колкото интересна, толкова и напрегната с отговорността, която задължително трябва да влиза човек там. „Лекарите и медицинските сестри ми показаха какво трябва да правя, като санитар, обясниха ми особеностите. Старая се да съм им от полза. Има обаче моменти при особено тежки случаи, в които разбирам, колко съм бил напрегнат, едва когато работата е вършена и седна на диванчето в стаята за почивка", признава Стефан Радойчев.

Като страхотен младеж, с който може да се гордее всяка майка. Така началникът на ОАРИЛ д-р Сибила Маринова определи 16-годишният доброволец Стефан. „Изключително мотивиран, прецизен и отговорен. При нас му харесва много, а ние сме доволни, защото наистина много ни помага", коментира д-р Маринова и изрази надежда той да повлече крак, да дойдат и други млади хора доброволци в болницата. В последните години, освен Стефан Радойчев, са идвали да помагат и тийнейджъри от Младежкият Червен кръст във Велико Търново, както и техни връстници от Горна Оряховица.


Да ти дойде доктор на крака в село

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекар и парамедик обхождат като доброволци самотни старци, сънародници в Англия купуват ЕГК, глюкомери храна за хората
Когато името говори само

Когато името говори само

Проф. Александър Чирков не само изгради съвременната ни кардиология и кардихирургия, но остави школа и свои ученици, нещо, което медиците ни отдавна не правят
В плен на везните и епруветките

В плен на везните и епруветките

Магистър фармацевт Димитрия Стайкова взе голямата награда на Българските фармацевтични дни, обича билките и вярва, че всеки може да реализира мечтата си
Когато кръвта говори

Когато кръвта говори

Неврохирургът д-р Асен Цеков зарази хората от Софийското мото общество с каузата кръводаряване, помагат заедно на юноши от домове
Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Прокуристите Владимир Георгиев и Пламен Милев имат срок от 6 месеца, за да стабилизират финансово Александровска болница и „Пирогов"
Като Пепеляшка в медицината

Като Пепеляшка в медицината

Д-р Ирена Йорданова е номинирана за балканска награда заради новия й подход към терапия на пандемични инфекции
Княгиня в основата на „Майчин дом”

Княгиня в основата на „Майчин дом”

За изграждането му съпругата на княз Фердинанд – Мария-Луиза, дарява зестрата си от 2 млн. франка, но не дочаква завършването му
Споделеното знание

Споделеното знание

В магията на микроорганизмите проф. Радостина Александрова е намерила хоби в работата, предизвикателствата в науката разказва в свой блог
В ритъма на сърцето

В ритъма на сърцето

Медицината не е за самотни бегачи, казва проф. Мария Миланова, която тези дни получи наградата на името на проф. Константин Чилов
Предизвикателството да успееш

Предизвикателството да успееш

Доц. Ася Консулова залага на мултидисциплинарността в лечението на рака и е решена да въведе световните стандарти в тази сфера
1 2 3 4 5 ... 6 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Август 2022 Предишен Следващ