„Сърце и Мозък" дава здравния министър на прокуратурата

Според ръководството на болницата в последните дни властите са издали пет заповеди за нови дейности - на УМБАЛ „Софиямед", „УМБАЛ Пълмед", „МБАЛ Бургасмед", „МБАЛ Света София" и МБАЛ „Света Анна"

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Поводът за сигнала в прокуратурата е липсата на разрешение за новата структура на веригата болници „Сърце и мозък" в София. Както вече clinica.bg нееднократно писа, желанието на инвеститорите е да направят огромна болница с над 500 легла в Казичене, точно на 17 км. от центъра на столицата, в нея трябва да има отделения по всякакви специалности, включително високоспециализирани като кардиохирургия, неврохирургия, също така медицинска онкология и лъчелечение.

Частният случай

Въпреки че представители на всички медицински дружества в тези направления заявиха ясно, че няма нужда от нова структура в София, тъй като и сегашните са много повече от нужното и нямат дори достатъчно обем дейност, РЗИ, столичната лекарска колегия, НЗОК и ИАМН дадоха положително становище за разкриването на болницата. Заради силния негативен обществен отзвук, новият здравен министър проф. Асена Сербезова съвсем правилно разпореди проверки на тези доклади. Действията й бяха подкрепени и от мнението на повечето депутати по време на обсъждане на темата „Казичене" в зала.

Двоен аршин

Заключението, че в София няма нужда от нови клиники и отделения, защото има вече по няколко от всяко направление в близо 80-те болници в града, не е относимо само за Казичене, а за всички инвеститори – и частни, и държавни. Според твърденията на собствениците на „Сърце и мозък" обаче се оказва, че нещата не седят точно така, което, ако е вярно, би означавало, че е налице двоен аршин. Според ръководството на „Сърце и мозък" в последните дни министър Сербезова е издала пет заповеди за нови дейности - на УМБАЛ „Софиямед", „УМБАЛ Пълмед", „МБАЛ Бургасмед", „МБАЛ Света София" и МБАЛ „Света Анна" за същите медицински дейности, за които самите те чакат повече от година.

„Болниците „Софиямед", „Пълмед" и „Бургасмед" са собственост на Михаил Тиков, известен с контрола си върху Българския лекарски съюз посредством бившия директор на болница „Пълмед" д-р Иван Маджаров", казват още от „Сърце и мозък". И добавят, че „МБАЛ „Света Анна" е тясно свързана с бившия министър на здравеопазването Петър Москов", който работи в нея, по-късно от лечебното заведение изпратиха своя позиция, в която заявиха, че не са искали нови легла, а промените са в рамките на наличните. Според "Сърце и мозък" при петата болница - "Св. София", собствениците й - "семейство Мазнейкови, са в близки отношения с министър Сербезова".

Така на практика се получава, че има двоен аршин. „Това не може да не породи основателни съмнения за корупция, търговия с влияние и конфликт на интереси на министър Сербезова, като в този процес винаги има най-малко две страни", допълват от „Сърце и мозък". 
В края на деня от МЗ обясниха, че няма да дадат разрешение за дейност на лечебното заведение, защото мащабът на дейността е много различен от тази на петте визирани болници (пълната позиция на ведомството може да видите тук.)
Всъщност, петте болници със сигурност не са единствени и няма да останат само те. И досега няма отговор защо в "Св. Екатерина" здравните власти преди време разрешиха да се направи неврохиругия при наличието на такава и в Пирогов, и в "Св. Ив. Рилски", и в "Св. Анна", да не говорим за частните клиники в столицата. Не е ясно защо отново преди време се разреши разшерението на "Вита" и т.н., тъй като има още много подобни случаи за държавни, общински или частни болници. Въпреки че са прецеденти, не липсват и случаи на отказани разрешения.

Когато няма държавна политика

Силните на деня в здравеопазването - и политици, и бизнесмени, ще са все по-чести гости на Съда и Прокуратурата, тъй като частните интереси са подменили отдавна държавната политика в сектора. Заради липсата на ясна общественополезна визия и правила в сектора, както и заради нежеланието на властта веднъж завинаги да сложи ред в болничния пазар у нас, където средствата само от здравни вноски са вече близо 3 млрд., се получава така, че някои болници получават разрешение, а други не и всички – здравни власти и инвеститори, винаги са уязвими. 

Може ли да се поправят нещата

Да. От години слушаме мантрата, че болниците ни са много, но е трудно, невъзможно дори, проблемът да се реши, затова нека да се задълбочи. Защото така става, като продължаваме по същата политика на издаване на безкрайни разрешения за нови дейности. Всъщност, не е вярно, че няма решение. Вярно е, че то става все по-трудно, заради нарастващия брой частни болници, които не могат да бъдат закрити от държавата, защото не са нейна собственост. Тя обаче може да направи няколко елементарни неща:
1. Да ограничи роенето на нови – и частни, и държавни (изключения винаги ще има, но само за дейностите, които досега не са налични у нас). В основата на положителните оценки, които издава ИАМН не само за болницата на „Сърце и мозък", а за всяко лечебно заведение, стои методиката в Националната здравна карта за изчисление на потребностите на населението от медицински услуги. Както вече clinica писа, тя е напълно неадекватна и условно казано дава възможност да се разкриват толкова повече легла в един регион, колкото има в него и то при намаляващо население и медици. За да се спре властовото толериране на ненужното разрастване на болниците у нас, както и възможностите за прилагане на „двоен аршин", е крайно време държавата да се намеси, да преразгледа методиката за изработване на Национална здравна карта.
2. Държавата трябва не само да актуализира картата, но и да накара здравната каса да съобразява финансирането на болниците с нея и с изискванията в закона за лечебните заведения, където е казано, че се сключват договори само с тези, които осигуряват най-доброто и комплексно лечение за пациентите, докато се покрият нуждите за региона или страната. Въпрос на преразглеждане е и тук да се намери най-добрия начин, така че да се отсее зърното от плявата.
3. Държавата, ако не може да закрие частните болници, може да спре отварянето на нови, както и да преструктурира своите и общинските лечебни заведения. Няма спор, че те са изключително важни и не трябва да се допуска затриването им, но, ако продължаваме по този начин ще постигнем точно това. По-добре е те да се обединят целенасочено и разумно, отколкото да се самозатворят. Защото, тогава няма да има кой да лекува ромите – така ценния електрорат за не една политическа сила, нито да гаси пожари по време на пандемия. И не само – с доходите, които по-голямата част от грамотното ни население има, то няма как да си позволи частно здравеопазване без дори да съществува правото му да се осигурява в частните здравни фондове.

Последиците

Докато това не стане, здравните ни вноски ще потъват в определени – малко на брой – джобове, без милиардите от тях да носят добро здраве за обществото, качествена грижа за болните хора и удовлетворение за медицинските специалисти.