Винаги става дума за пари

Няма средства за по-високи заплати на медиците заради милиардите обществени средства, които безконтролно се усвояват от все по-разрастващата се болнична мрежа у нас с благословията на властта

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

В диапазона между невъзможността на болниците да плащат подобни заплати и нуждата да се подобрят условията на труд за медицинските специалисти са поместени доводите на различните страни в спора за невъзможното увеличение.

Мениджърите

Според директорите и собствениците на болници има няколко причини, поради които не трябва да се остави изискването в НРД за вдигане на заплатите.

Първото е, че не му е там мястото, защото този документ, както и договорите на болниците със здравната каса уреждат предимно търговски отношения между платец и доставчик на услуга. В тази връзка няма как клиентът да казва какви ще са заплатите за персонала на продавача. Макар и грубо, така звучи част от пазарната гледна точка.

Пак според мениджърите на болниците няма как да се дадат повече пари, отколкото се изработват. Тоест, не всички лечебни заведения, дори с увеличението на КП, имат възможност да повишат заплатите до заложените прагове, защото няма да заработят нужните приходи. Причините за това са различни – не всички КП са вдигнати еднакво, стойността на много е подценена спрямо разходите, пациентите са все по-малко, а инфлацията расте.

Третият аргумент на директорите е, че заплатите не са доходите на медиците. И това е точно така, защото реалните средства за лекарите и сестрите идват от така нареченото ДМС, което се разпределя според труда им. Ако се увеличат заплатите, ще се постигне уравниловка за специалистите без да се отчита работата им, смятат мениджърите.

Синдикатите и Институциите

Като почти никога, този път позициите им съвпадат и са на напълно противоположни на директорките. Според тях болниците могат да дадат по-високите заплати заради увеличението с 25% на КП. Освен това те смятат, че уравниловката е хубаво нещо, защото са единици медиците, които имат свръх компетентност и имат право на по-високи приходи. С уравниловката освен това се решава и възможността за субективизъм от страна на някой началник при оценката на труда и заслугите на всеки работник. Не на последно място, синдикати и институции смятат, че е обидно медиците да са на ниски заплати. С увеличението тези две страни смятаха, че ще помогнат да се реши кадровата криза в болниците у нас, която вече притиска толкова много лечебните заведения, че някои общински и дори областни болници заговориха за самозатваряне по-скоро от очакваното.

Премълчаното

То е много и е важно, защото, както знаем – дяволът е в детайлите.
1. Доходите на медиците – лекари и сестри, определено не трябва да бъдат ниски, напротив. В повечето болници обаче те рядко са такива. Както вече стана ясно, заплатата не е основният приход, а минималният праг, над който се калкулират процент от КП, избора на екип, медицинските изделия и т.н.
2. По-високите заплати, които се предлгат чрез този механизъм, няма да решат кадровата криза по две причини. Те няма да повишат реално доходите с аналогичния процент, защото ще се намали ДМС-то, с което са скачени съдове. Освен това като цяло доходите пак ще бъдат по-ниски за масата лекари в сравнение с колегите им в Западна Европа, което няма да спре емиграцията. Друг е въпросът, че системата у нас толерира шепа "топ лекари", които са шефове на клиники или директори да получават повече и от колегите си в ЕС. Втората и по-важна причина е, че няма как по-високите заплати да намалят умората и прегарянето следствие на кадровия дефицит, а това е истинският проблем в системата. Той вече е наличен дори за САЩ, където заплатите на лекарите и сестрите са най-високи.
3. Част от болниците наистина могат да се самозатворят. Но това няма да е никак лошо, защото лечебните заведения у нас са прекалено много и всяка година се увеличават не, защото пациентите имат нужда от тях, а защото се оказаха много добър бизнес на обществена хранилка от милиарди левове без оглед на търсенето и качеството на стоката (лечението), при това с гарантиран ежегоден ръст за оправните играчи. Бюджетът на здравната каса за болници вече е близо 3 млрд. лв. и всяка година по традиция има осигурено увеличение от 10%. Отделно от това пациентите доплащат стотици и хиляди лева за болнично лечение. Всичко това отива в джобовете на вече близо 380 договорни партньори на НЗОК. Тоест, средно на една болница за година се падат скромните 7.9 млн. лв. по каса, отделно кеш. Разбира се, цифрите варират много – от близо 100 млн. до по-малко от един.
В същото време доказателство за това, че няма нужда от толкова болници е не само оценката на всички международни експерти от ЕК, Световната банка и СЗО, но и признанието на не малко мениджъри, че пациентите намаляват, както и тазгодишната борба на съсловната организация на медиците – БЛС, да редуцира обема хоспитализации и да увеличи цените на КП. Повечето средства обаче няма как да спасят ненужно раздутата болнична система, която като туморно образование се увеличава с всяка година и води до огромни щети – не само финансови за обществото, но и за всеки конкретен пациент в качеството на лечение, за което няма контрол, нито персонал. Лошото при настъпващото самозатваряне на болници, заради допускането от страна на държавата броят им да се раздуе толкова много, е, че ще си отидат първо тези, които консумират малък ресурс и са в труднодостъпни места със застаряващо население, докато в София, Пловдив, Бургас, Варна, Плевен, Ст. Загора, където има свръхпредлагане, ще се откриват все нови и нови. Ако се редуцират лечебните заведения разумно и целенасочено, за да се спре източването на обществен ресурс чрез тях в определени джобове, ще има пари и за по-високи доходи на медиците, и за по-малко доплащане от страна на пациентите. Както и персонал, така че да се осигурят нормални условия на труд. Но за това са нужни държавна воля и политика, каквито досега липсват.

Винаги става дума за пари

Всички тези спестени детайли налагат един единствен извод – няма пари за по-високи заплати на медиците заради обществените средства, които безконтролно се усвояват от все по-разрастващата се болнична мрежа у нас без често да се предлага нужното качество и комплексност на терапията. Това става с благословията на властта, която не прави нищо, за да сложи ред в здравната система и да я промени. И статуквото ще продължи, докато се увеличава финансовия ресурс в здравеопазването. Или както казахме в началото – не става дума за пари, а за милиарди.