Индустрията очаква стабилност от властта

Основен проблем за фармацевтичния сектор в България е нестабилността на системата и краткосрочния фокус на реформите, казва Христо Трунчев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Всяка една индустрия очаква от управлението на държава – стабилност и подобряване на инвестиционната среда. -Това се отнася и за фармацевтичната индустрия. Здравеопазването в голямата си част се финансира с обществен ресурс и много често се разглежда единствено и само като разход, особено що се касае до фармацевтичния сектор. Искам да подчертая, че ние като индустрия сме и сериозен инвеститор в българската икономика. Инвестираме в клинични проучвания, развитието на медицинските специалисти, инвестираме в работна ръка. Тук е момента да отбележа, че ние сме едни от най-стабилните и отговорни работодатели. Както казах и в самото начало очакваме накратко – стабилност и подобряване на инвестиционната среда. Това става с ясни правила, прозрачност и партньорски взаимоотношения между всички заинтересовани страни.

- Как оценявате резултатите от реформата в сектора, която не спира вече 20 години?

- Има много добри неща, които бяха направени, както има и неща, които следва да бъдат подобрени. Необходима е единна стратегия в здравеопазването с фокус върху области, ключови за подобряване здравните показатели на нацията. Необходими са действия, осигуряващи стабилност на системата в дългосрочен план, а не идеи с потенциално краткосрочни резултати. Нужно е да говорим не просто за спестяване на разходи, а за подобряване на достъпа до здравеопазване и неговото качество и ефективност.

- Добра ли е бизнес средата у нас за фармацевтичния сектор? Кои са пречките, с които се сблъскват компаниите най-често?

- Според едни от последните анализи на IMS Health, основен проблем за фармацевтичния сектор в България е нестабилността на системата и краткосрочния фокус на реформите, сравнен с останалите страни от Централна и Източна Европа. В допълнение ние сме една от страните с най-рестриктивна ценова политика и най-голямо самоучастие на пациентите, свързано с доплащането на реимбурсираните медикаменти. Всичко това създава много предизвикателства не само пред нас като индустрия, но и пред медицинските специалисти и самите пациенти.

- Какви иновативни медикаменти може да очакваме в близките години у нас?

Не ми се иска да се фокусирам върху определени медикаменти, а по-скоро върху терапевтични области, в които очакваме напредък и покриване на незадоволени медицински нужди. Световни анализи показват, че през 2022 г. онкологичните терапии ще заемат отново водещо място в здравните бюджети на страните като се очаква да достигнат 16,3% от общите разходи за лекарства. Другите терапевтични области със значителна тежест в общите разходи за лекарства са диабет, ревматологични заболявания и вирусни заболявания (хепатит, ХИВ) с по 5-6% тежест на всяка една от тях.

- По-бавно или по-бързо стигат вече новите лекарства до пациентите у нас в сравнение с преди 10 години? А в сравнение със страните от ЕС?

- Със сигурност, те стигат при нас по-бързо отколкото преди 10 години. Ако говорим за последните две години обаче, нещата се променят. Все повече институции отговарят за достъпа на новите медикаменти до пазара - към този момент четири, което налага високо ниво на координация между тях. Всичко това безспорно усложнява процеса на достъп до нови лекарства.

- Бюджетът за здравеопазване стига ли, за да се лекуват адекватно пациентите у нас?

- Според данни на световната банка общите средствата за здравеопазване, отнесени към БВП на глава от населението на страната, са нараснали с около 1% за последните 10 години. От малко над 7% през 2004, до малко над 8% през 2015. Разходите за здравеопазване нарастват с ръста на икономиката като естествен процес. Дали са достатъчни, за целта ще направя следното сравнение – Словакия отделя същия процент за здравеопазване при 2 пъти по-висок БВП на глава от населението от нашия, а Словения - 9,3% при БВП на глава от населението близо 3 пъти по-висок от нашия. Сами можете да си направите извода дали бюджетът е достатъчен за адекватно лечение на пациентите. Сравнения с Германия, Швейцария и други западни страни са по-скоро неуместни.

- Демонополизацията на касата ли е пътят за увеличаване на приходите в сектора? А ще сложи ли край на нерегламентираните доплащания в системата?

- Демонополизацията на касата e въпрос, свързан с промяна на модела на здравно осигуряване, което във всички случаи налага широко обществено обсъждане. Принципите на пазарната икономика показват, че демонополизацията в различни сектори води до подобряване качеството на услугите и инвестиционната среда.

- Защо темпът, с който нарастват разходите на НЗОК за лекарства не спира, а при болничната помощ имаме стагнация?

- Разходите за здравеопазване и нови здравни технологии продължават да нарастват в световен мащаб и това не е прецедент за България. Причините за това са добре известни: застаряване на населението, увеличаване броя на пациентите с хронични заболявания, увеличаване на средната продължителност на живота. Има ли стагнация в болничната помощ е въпрос, който може да бъде коментиран със съответните страни. Ние като индустрия сме готови като партньор да подпомогнем изграждането на една стабилна балансирана система на здравеопазване в България, която да е фокусирана върху постигането на конкретни здравни ползи за българските граждани.

- Има ли нужда от подобряване на контрола при финансирането на лекарства от НЗОК? Въвеждането на централизирано договаряне за онколекарствата и плащането им според теглото на пациента ли е вярната посока? Има ли нужда от промяна в механизма за договаряне на отстъпки?

- Има нужда от промяна на модела, по който се контролират разходите на НЗОК, както и на тяхното стратегическо разпределение. Трябват приоритети, прозрачност и ясна стратегия. Мерките въведени до този момент дадоха резултати в краткосрочен план. Тепърва предстои да се оцени доколко те са положителни за българските граждани. Водещо в лечението и проследяването на всички заболявания в т. ч. и на онкологичните са регламентирани в съответните терапевтични ръководства и утвърдените от ЕМА кратки характеристики на съответните продукти. Трябва да се търси баланс и устойчивост на подхода в дългосрочен план, който да гарантира навременен достъп до лечение на българските пациенти. Това изисква партньорски взаимоотношения между всички страни. Ние като индустрия сме отворени за това.

- Очаквате ли да се рестартира от МЗ идеята за единен електронен търг за лекарства за всички болници в страната? Проблем ли би било това за пациентите и индустрията?

- Това може да е решение на новото правителство, което във всички случаи трябва да бъде подложено на широко обсъждане сред всички заинтересовани страни: фармацевтична индустрия, дистрибутори, болници, аптеки, пациенти, институции.

- Паралелната търговия се оказа един от най-големите проблеми за пациентите, защо се стига до недостиг на лекарства? Защо индустрията и държавата досега не успяха да овладеят това явление?

- Свободното движение на стоки в т.ч. и на лекарствени продукти е фундаментален принцип в ЕС и е регламентирано по съответен начин. Цените на лекарствата в България са едни от най-ниските в Европа, поради всички налични механизми на регулация. Това засилва стимулира паралелната търговия. През март тази година Асоциацията на научноизследователските компании в България и МЗ подписаха меморандум, в който се споразумяха за необходимостта от съвместен държавен контрол и проверки от ИАЛ, НЗОК, НАП и Агенция Митници с цел овладяване на създалата се ситуация и недостига на лекарства за българските пациенти.

- Индустрията има ли идеи за законодателни промени и решения, които да предложи на новата власт в тази посока? Какви са те?

- В светлината на всички предизвикателства, пред които сме изправени има три основни цели пред здравните системи, които се поставят и на ниво ЕС: навременен и равнопоставен достъп до лечение на всички пациенти, обективен контрол на разходите за лекарства и стимулиране на стойностната иновация в един конкурентен и динамичен пазар, което подкрепя развойната дейност. Нужен е баланс между тези основни цели за постигане на стабилност на системата в дългосрочен план и по-добри здравни показатели като цяло.