В плен на везните и епруветките

Магистър фармацевт Димитрия Стайкова взе голямата награда на Българските фармацевтични дни, обича билките и вярва, че всеки може да реализира мечтата си

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

„Познавам работата на всяко стъпало във фармацията, знам и плюсовете и минусите, затова се и престраших и отворих собствена аптека. Първите аптеки след промените, дори към 2000 година частните аптеки запълниха една сериозна празнота в лекарствения пазар, защото системата на държавното лекарствоснабдяване се бе разпаднала. През 1997-ма голяма част от частните аптеки трябваше да затворят заради шеметната инфлация", спомня си магистър фармацевт Стайкова времето, когато цените се променяха по няколко пъти в рамките на деня. Голямата й болка е, че през годините в България не е спазен т. нар. етичен модел. Това означава аптеки да могат да отварят само лица с фармацевтично образование, един магистър фармацевт да има само една аптека и да отговаря за всичко, каквото се случва в нея. „Имаше години, в които съсловната ни организация успяваше да защити този модел, впоследствие с поредица от манипулации от страна на държавата и Министерството на здравеопазването бе разрешено на всички в България, независимо от специалността, да могат да имат аптеки. След влизането ни в Европейския съюз в големите градове те станаха големи структури, приличащи на хипермаркети. Там е много важно да се купуват все повече и повече стоки, загуби се традицията фармацевтът да познава своите пациенти", не крие огорчението си Стайкова.

Как се става фармацевт

Самата тя има сантиментално отношение точно към малките аптеки, в които човек може да отиде, да поговори с фармацевта дори на малко име, да си купи лекарство, но и да получи съвет. Или, просто минавайки, да се отбие, за да го попита как е, какво ново, да се разговорят. Така е било в миналото, помни го от детските си години – времето, когато била очарована от фармацията точно от една такава малка аптека в Пловдив, на нейната улица. „Родителите ми не са свързани нито с фармацията, нито с медицината. Всеки ден минавах покрай витрината и й се застоявах, за да гледам как вътре приготвят екстемпоралните форми. Тогава не знаех, че тези лекарства се наричат така. За мен това беше вълшебство. Отвътре ме питаха, какво ми трябва, но аз се срамувах да вляза и да кажа, че ми е интересно, и все си тръгвах. На следващия ден пак бях там, като дете пред витрината на сладкарница", разказва магистър фармацевт Димитрия Стайкова за първия си допир с прецизната наука, наречена фармация. С годините детското й желание да бъде една от тези, които са с бели престилки вътре се превърнало в убеденост, че това ще бъде професията й. Така и станало. Дали заради детската си мечта, реализирана в живота, или заради спомените от годините, когато хората общуваха повече и си имаха доверие, в „Галения" тя се е постарала да създава точно атмосферата на някогашните аптеки. Човек влиза в нея не само, като пациент, но като добър познат на човека с бялата престилка отсреща. Двамата могат да поговорят, болният да чуе подробни съвети за прилагане на лекарството, както и с какви хранителни добавки не бива да го комбинира – нещо, което сега се пропуска на доста места.

Библията и Коко Шанел

Колкото до реализираната мечта, тя е убедена, че е по силите на всеки да постигне това, което е на сърцето му. И подкрепа на това свое убеждение Стайкова цитира любимото си житейско кредо, това на Коко Шанел: „Ако не сте родени с крила, не им пречете да пораснат". Признава, че делниците сега не позволяват кой знае колко на човек да лети – непрекъснатата борба за осигуряване на лекарства особено сега, когато се чувства дефицит на някои медикаменти заради войната в Украйна. „Основният ни проблем сега е, как да осигурим някои особено важни за нашите пациенти, които дори са по протоколи за тежки заболявания. За тях лекарствата недостигат. Този дефицит се задълбочава в последните няколко месеца. Пандемия, война, как ли ще продължим нататък, пита се магистър фармацевтът. това, което може бъде направено от фармацевтите, ще бъде направено, но не е ясно за това, което е в компетенциите на фармацевтичните и логистични вериги, както и от политическата конюнктура", допълва тя и припомня, че след избухването на войната дълго време нямаше валидол, тъй като се внасяше от Украйна. „Има ли обаче той душа и очи да вижда и твори добро, това определено го отлепя от земята", убедена е тя. Независимо от напрегнатото всекидневие, Димитрия Стайкова намира време да чете. Често пъти се спира върху Книгата Премъдрост на Иисус, син Сирахов от Стария Завет, защото по думите й, хората още в онези времена са познавали добре човешкия организъм и са знаели как да лекуват редица заболявания, та макар и с билки. „Знанието на лекаря ще възвиси главата му, и между велможите ще бъде на почит. Господ е създал от земята лекарства, и благоразумен човек не ще ги пренебрегва... Който приготвя лекарства, прави от тях смес, и занятията му не се свършват, и чрез него бива добро по лицето на земята", обича тя да цитира Библията.

Билкарство и лечение

Самата Димитрия Стайкова е отлична познавачка на билки и ги събира сред природата винаги, когато има възможност да се измъкне от делника на големия град. Признава, че напоследък това не и се отдава често. На това умение я научила баба й още от дете. „Изглежда и това оказа влияние върху избора ми на професия и не съжалявам", казва тя и допълва, с огорчение, че през последните години много билки започват да изчезват заради безразборното бране, въпреки квотите за събиране и изкупуване. За пример тя сочи червеният кантарион, който напоследък се среща все по-рядко. И макар да е почитателка на лечебните треви, Стайкова не съветва хората да пробват самолечение с билки особено, ако не ги познават. не ги съветва и да посягат за щяло и нещяло към хранителни добавки, както и да не ги купуват на доверие от интернет или от случайни продавачи. „В някои от тях е напълно възможно да има активни вещества, какъвто случай имаше преди години с добавки за отслабване. Освен това, те не са на разрешителен режим и не е ясно точно какво има в тях. Най-сигурният начин е човек да си ги купува от аптека, където ще му кажат как се ползват и с какви лекарства не бива да се комбинират", съветва магистър-фармацевт Димитрия Стайкова. Донякъде съжалява, че децата й не са наследили нейната професия, но е доволна, че пациентите не само познават нея и колегите й в аптеката, но и се отнасят към тях като към приятели. „Това ме прави щастлива, защото постигнах мечтата си, работата да ми носи радост и да нося удовлетворение на хората", заключава тя.