Лице

В плен на везните и епруветките

15-07-2022 07:00
Магистър фармацевт Димитрия Стайкова взе голямата награда на Българските фармацевтични дни, обича билките и вярва, че всеки може да реализира мечтата сиВ плен на везните и епруветките
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Магистър фармацевт Димитрия Стайкова получи годишната награда на Българските фармацевтични дни, които се състояха неотдавна. Отличието се присъжда не само за професионализъм в работата, но и които са съсловно ориентирани. Това означава да приемат дейностите на съсловната организация, като своя кауза и затвърждават престижа на професията. Според регламента бе номинирана от своите колеги. „Точно затова наградата за мен е много ценна, защото се дава от фармацевти на фармацевти, тоест от хора, които познава спецификата на работата и е обективна", казва тя.
Магистър фармацевт Димитрия Стайкова е от Пловдив. Дългогодишен председател е на регионалната фармацевтична колегия, а преди това два мандата е била заместник-председател на Българския фармацевтичен съюз. Завършила е Фармацевтичния факултет на Медицинския университет в София – единственият такъв навремето. Сега вече има пет такива факултета в страната. Била е началник на болнична аптека, ръководител на аптечен склад, работила е и в Регионалната здравноосигурителна каса в началото, когато тя бе създадена, през 1998 година. Собственик е на аптека „Галения" в родния си град от 2000 година – времето, когато не беше никак лесно да започнеш такъв бизнес.

Стъпка по стъпка

 

„Познавам работата на всяко стъпало във фармацията, знам и плюсовете и минусите, затова се и престраших и отворих собствена аптека. Първите аптеки след промените, дори към 2000 година частните аптеки запълниха една сериозна празнота в лекарствения пазар, защото системата на държавното лекарствоснабдяване се бе разпаднала. През 1997-ма голяма част от частните аптеки трябваше да затворят заради шеметната инфлация", спомня си магистър фармацевт Стайкова времето, когато цените се променяха по няколко пъти в рамките на деня. Голямата й болка е, че през годините в България не е спазен т. нар. етичен модел. Това означава аптеки да могат да отварят само лица с фармацевтично образование, един магистър фармацевт да има само една аптека и да отговаря за всичко, каквото се случва в нея. „Имаше години, в които съсловната ни организация успяваше да защити този модел, впоследствие с поредица от манипулации от страна на държавата и Министерството на здравеопазването бе разрешено на всички в България, независимо от специалността, да могат да имат аптеки. След влизането ни в Европейския съюз в големите градове те станаха големи структури, приличащи на хипермаркети. Там е много важно да се купуват все повече и повече стоки, загуби се традицията фармацевтът да познава своите пациенти", не крие огорчението си Стайкова.

 

Как се става фармацевт

 

Самата тя има сантиментално отношение точно към малките аптеки, в които човек може да отиде, да поговори с фармацевта дори на малко име, да си купи лекарство, но и да получи съвет. Или, просто минавайки, да се отбие, за да го попита как е, какво ново, да се разговорят. Така е било в миналото, помни го от детските си години – времето, когато била очарована от фармацията точно от една такава малка аптека в Пловдив, на нейната улица. „Родителите ми не са свързани нито с фармацията, нито с медицината. Всеки ден минавах покрай витрината и й се застоявах, за да гледам как вътре приготвят екстемпоралните форми. Тогава не знаех, че тези лекарства се наричат така. За мен това беше вълшебство. Отвътре ме питаха, какво ми трябва, но аз се срамувах да вляза и да кажа, че ми е интересно, и все си тръгвах. На следващия ден пак бях там, като дете пред витрината на сладкарница", разказва магистър фармацевт Димитрия Стайкова за първия си допир с прецизната наука, наречена фармация. С годините детското й желание да бъде една от тези, които са с бели престилки вътре се превърнало в убеденост, че това ще бъде професията й. Така и станало. Дали заради детската си мечта, реализирана в живота, или заради спомените от годините, когато хората общуваха повече и си имаха доверие, в „Галения" тя се е постарала да създава точно атмосферата на някогашните аптеки. Човек влиза в нея не само, като пациент, но като добър познат на човека с бялата престилка отсреща. Двамата могат да поговорят, болният да чуе подробни съвети за прилагане на лекарството, както и с какви хранителни добавки не бива да го комбинира – нещо, което сега се пропуска на доста места.

 

Библията и Коко Шанел

 

Колкото до реализираната мечта, тя е убедена, че е по силите на всеки да постигне това, което е на сърцето му. И подкрепа на това свое убеждение Стайкова цитира любимото си житейско кредо, това на Коко Шанел: „Ако не сте родени с крила, не им пречете да пораснат". Признава, че делниците сега не позволяват кой знае колко на човек да лети – непрекъснатата борба за осигуряване на лекарства особено сега, когато се чувства дефицит на някои медикаменти заради войната в Украйна. „Основният ни проблем сега е, как да осигурим някои особено важни за нашите пациенти, които дори са по протоколи за тежки заболявания. За тях лекарствата недостигат. Този дефицит се задълбочава в последните няколко месеца. Пандемия, война, как ли ще продължим нататък, пита се магистър фармацевтът. това, което може бъде направено от фармацевтите, ще бъде направено, но не е ясно за това, което е в компетенциите на фармацевтичните и логистични вериги, както и от политическата конюнктура", допълва тя и припомня, че след избухването на войната дълго време нямаше валидол, тъй като се внасяше от Украйна. „Има ли обаче той душа и очи да вижда и твори добро, това определено го отлепя от земята", убедена е тя. Независимо от напрегнатото всекидневие, Димитрия Стайкова намира време да чете. Често пъти се спира върху Книгата Премъдрост на Иисус, син Сирахов от Стария Завет, защото по думите й, хората още в онези времена са познавали добре човешкия организъм и са знаели как да лекуват редица заболявания, та макар и с билки. „Знанието на лекаря ще възвиси главата му, и между велможите ще бъде на почит. Господ е създал от земята лекарства, и благоразумен човек не ще ги пренебрегва... Който приготвя лекарства, прави от тях смес, и занятията му не се свършват, и чрез него бива добро по лицето на земята", обича тя да цитира Библията.

 

Билкарство и лечение

 

Самата Димитрия Стайкова е отлична познавачка на билки и ги събира сред природата винаги, когато има възможност да се измъкне от делника на големия град. Признава, че напоследък това не и се отдава често. На това умение я научила баба й още от дете. „Изглежда и това оказа влияние върху избора ми на професия и не съжалявам", казва тя и допълва, с огорчение, че през последните години много билки започват да изчезват заради безразборното бране, въпреки квотите за събиране и изкупуване. За пример тя сочи червеният кантарион, който напоследък се среща все по-рядко. И макар да е почитателка на лечебните треви, Стайкова не съветва хората да пробват самолечение с билки особено, ако не ги познават. не ги съветва и да посягат за щяло и нещяло към хранителни добавки, както и да не ги купуват на доверие от интернет или от случайни продавачи. „В някои от тях е напълно възможно да има активни вещества, какъвто случай имаше преди години с добавки за отслабване. Освен това, те не са на разрешителен режим и не е ясно точно какво има в тях. Най-сигурният начин е човек да си ги купува от аптека, където ще му кажат как се ползват и с какви лекарства не бива да се комбинират", съветва магистър-фармацевт Димитрия Стайкова. Донякъде съжалява, че децата й не са наследили нейната професия, но е доволна, че пациентите не само познават нея и колегите й в аптеката, но и се отнасят към тях като към приятели. „Това ме прави щастлива, защото постигнах мечтата си, работата да ми носи радост и да нося удовлетворение на хората", заключава тя.


Да ти дойде доктор на крака в село

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекар и парамедик обхождат като доброволци самотни старци, сънародници в Англия купуват ЕГК, глюкомери храна за хората
Когато името говори само

Когато името говори само

Проф. Александър Чирков не само изгради съвременната ни кардиология и кардихирургия, но остави школа и свои ученици, нещо, което медиците ни отдавна не правят
С мотив да си полезен на другите

С мотив да си полезен на другите

16-годишният ученик от САЩ Стефан Радойчев стана доброволец в реанимацията на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" във Велико Търново
Когато кръвта говори

Когато кръвта говори

Неврохирургът д-р Асен Цеков зарази хората от Софийското мото общество с каузата кръводаряване, помагат заедно на юноши от домове
Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Прокуристите Владимир Георгиев и Пламен Милев имат срок от 6 месеца, за да стабилизират финансово Александровска болница и „Пирогов"
Като Пепеляшка в медицината

Като Пепеляшка в медицината

Д-р Ирена Йорданова е номинирана за балканска награда заради новия й подход към терапия на пандемични инфекции
Княгиня в основата на „Майчин дом”

Княгиня в основата на „Майчин дом”

За изграждането му съпругата на княз Фердинанд – Мария-Луиза, дарява зестрата си от 2 млн. франка, но не дочаква завършването му
Споделеното знание

Споделеното знание

В магията на микроорганизмите проф. Радостина Александрова е намерила хоби в работата, предизвикателствата в науката разказва в свой блог
В ритъма на сърцето

В ритъма на сърцето

Медицината не е за самотни бегачи, казва проф. Мария Миланова, която тези дни получи наградата на името на проф. Константин Чилов
Предизвикателството да успееш

Предизвикателството да успееш

Доц. Ася Консулова залага на мултидисциплинарността в лечението на рака и е решена да въведе световните стандарти в тази сфера
1 2 3 4 5 ... 6 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Август 2022 Предишен Следващ