Не всички лекарства са по джоба ни

С новия ред за медицински изделия няма да имаме право на избор на помощно-техническо средство, което да компенсира слуховия дефицит и то няма да ни върши работа, казва Величка Драганова

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Донякъде да. Може да се каже, защото дълги години доходите на хората с увреждания не бяха актуализирани. Все пак е нещо, да се надяваме, че в бъдеще нещата ще се нормализират и доходите ще бъдат съобразно стандарта на живот в България.

- Какво означава увеличението за вас, кои помощи се актуализират?

- Актуализирана е добавката за чужда помощ, което е добре. Тя беше в размер на 127.50 лв., а към настоящия момент е 185 лв., което е от огромно значение, особено за хората с трайна намалена работоспособност. Те имат необходимост от тази добавка, защото непрекъснато се нуждаят от помощта на близки и в някои случаи, асистенти. Пенсията за хората с увреждания е вързана с минималната социална, която се увеличи от 170 на 247 лв. и на база това в зависимост от степента и вида на увреждането, съответно се увеличават и пенсиите на хората с увреждания. Като направих една равносметка обаче увеличението на дохода като цяло на хората с трайно намалена работоспособност е около 37 лв. Защо казвам това? Защото все още фигурира т.н. КОВИД добавка и все още не можем да преценим. Надяваме се от 1 октомври на всички реално доходите да бъдат актуализирани, а не така, както сега - в зависимост от обстоятелства и обстановката в страната като цяло. Колегите с над 91% трайно намалена работоспособност и отпусната добавка за чужда помощ, доходите им от пенсии се промениха от 613 на 722 лв. Казвам промениха, защото се опитвах с най-различни формули да изчислявам с точност колко и откъде е увеличението, но общата равносметка е 37 лв. ръст. Обещанията, които се дадоха за цената на хляба, нямат отражение, да не говорим за медикаментите. За един достоен живот на хора, които имат някакъв недъг, лечението е от особена важност, да не кажа в някои случаи и животоспасяващо. В спецификациите и списъците за лекарства и лекарствени продукти към НЗОК, качествените медикаменти липсват. На свободния пазар същите не са по джоба на българските пациенти.

- Доколко увеличението на доходите ще покрие нарастването на цените и инфлацията?

- На фона на инфлацията и тези минимални увеличения на доходите, всеки би се досетил, че тя изяде техния минимален ръст за доста време напред. Повишението на доходите към настоящия момент, имайки предвид ситуацията в страната и повишаването на стандарта като цяло, бих казала, че е нищожно. Всичко тръгна нагоре – от енергийните доставчици, оттам и промишленост, хранителни стоки, които са най-важното, и всичко останало.

- Доколко един човек с увреждане може да живее нормално в България вследствие на поредицата от увеличение на доходите?

- По отношение на последното увеличение на доходите в България, мога да кажа, че в сравнение с колегите в европейските страни, не бих казала, че тук в България положението е аналогично. Социалната политика и жизненият стандарт на европейско и световно равнище се различава в много аспекти, като се започне от отношението към хората с увреждания и всичко останало.

Всички знаем, че у нас все още се преодоляват дискриминационните нагласи на обществото като цяло, в това число и на работодателите по отношение на наемането на хората с двойно сензорно увреждане, тоест сляпо-глухи, на работа.

- Медицинските изделия преминаха към НЗОК от 1 юли? Как върви процесът, имате ли преки наблюдения, притеснения и какви са те?

- Този процес го наблюдавам повече от 3-4 години. Решиха да бъде направен трансфер от Агенцията за социално подпомагане към НЗОК, в това число и през Изпълнителната агенция по лекарствата. Не мисля, че това беше най-правилният подход. Според мен най-напред трябваше да бъде изработен стандарт за помощно техническите средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия. Сега на практика забелязвам един консерватизъм в тази посока, защото списъкът си остава същият, в това число и слуховите апарати. Заложено е по най-ниската цена. И искам да споделя една болка. Сега след като минаваме към НЗОК и всичко е кодирано там, специално слуховите апарати са 3-4 хиляди вида, но това не означава пряк избор на нуждаещия се, защото всеки един слух, всяко едно сетиво е индивидуално, персонално, специфично. На практика сега ние няма да имаме право на избор на помощно-техническо средство, което да компенсира слуховия дефицит, защото от ЛКК комисията, протоколът заминава директно към Агенцията по лекарствата и НЗОК и в крайна сметка получаваме един продукт, който няма да ни върши никаква работа. Аз съм писала много становища и ги завършвам със следния израз – това ще бъдат средства, хвърлени на вятъра. Досегашната практика горе-долу ни удовлетворяваше, защото взимаме протокола от ЛКК, с който отиваме при желания от нас дистрибутор, доставчик на слухови апарати. Там вече правят няколко проби, ново изследване на слуха, костна проводимост, въздушна проводимост и тогава се избираше продукт, който отговаря във възможно най-висока степен на дефицита на човека. Досега за апаратите беше заложена сума от 409 лв., като особено при сляпо-глухите, компенсацията можеше да се достигне с такива от 600 лв. нагоре, защото не е все едно да се слухопротезира зрящо и незрящо лице. Зрящият човек може да разбира речта по артикулацията на устните, докато за незрящия единствената връзка с външния свят остава слуховия апарат. Да не говорим за възрастовото разделение на лимитите за закупуване на слухов апарат. Ето например: правоимащите в пенсионна възраст имат право само на 170 лв, а лимитът за работещите е 480 лв. или 960 лв., ако разбира се слухопротезирането е двустранно, което като разпоредба е заложено, но на практика не се случва. По-благоприятна е ситуацията при учащите, защото слухопротезирането е двустранно и лимитът е сравнително по-висок. Считам, че това носи белега на неравнопоставеност. Всяко лице, което не чува в детски и ученически години, зряла, трудоспособна възраст и до дълбоки старини, остава слухово затруднено, да не кажа, че в не малко случаи се стига до пълното оглушаване. Много е болезнен този въпрос, поставям го многократно, скоро пак ще имаме среща на Изпълнителния комитет на Европейския съюз на сляпо-глухите, а през септември месец на Световната федерация на сляпо-глухите. Възнамерявам да споделя фактическите обстоятелства в България по отношение слухопротезирането. Този въпрос трябва да бъде решен час по-скоро, защото ние като хора с двойно сензорно увреждане, сме изложени на риск, а също така потенциално опасни в общия поток пешеходци и изобщо в пътното движение.

- Миналата седмица депутатите одобриха удължаването на ТЕЛК-решенията, при стартирала процедура за ново преосвидетелстване. Тази промяна решава ли проблемите?

- Това е правилна стъпка и трябваше да се случи още в началото, когато самият Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, беше приет. Но все пак е нещо. От моята целева група нямаше особени проблеми в това отношение, ситуацията беше овладяна, но чувам, че някои хора са били без доходи за неограничен период от време, което не беше никак добре, особено в условия на епидемична обстановка. Това поставя лицето с увреждане в затруднено положение и не говорим само за изхранването, а и за закупуването на медикаменти, и то животоподдържащи и животоспасяващи. Това е основният момент, когато се забавят доходи на хора с трайни увреждания.

- А как върви в момента процеса по издаване на нови ТЕЛК-решения, има ли забавяне и в какви измерения е то?

- Засега не съм чувала такова нещо специално за моята целева група на сляпо-глухите, но от други колеги чувам, че има забавяне. Но иначе се е случвало, да съдействам на колеги, като тръгвам от личния лекар, ЛКК комисията, да не говорим колко се усложнява процедурата, когато самото освидетелствано лице не е доволно или по-скоро ТЕЛК-решението не отговаря на фактическия здравен статус на човека и тогава вече трябва да се отправяме към НЕЛК. В самите ТЕЛК-комисии няма достатъчно специалисти по съответното заболяване, а оттам вече и за определянето на трайно намалената работоспособност и вида и степента на увреждане. Другото, което искам да отбележа е, че при едно и също заболяване, което продължава повече от 10-15 години, отново трябва да се вадят медицински документи и т.н., както бяха случаите при ампутирани крайници. Би трябвало тук малко по-прецизно да се подхожда и всяка една комисия да разполага със съответните специалисти, да не говорим, че в ТЕЛК-овете се отразява и трайно намалената работоспособност. Според мен ТЕЛК решенията трябва да отразяват здравният статус на лицето. Определянето на трайно намалената работоспособност трябва да се определя от компетентни експерти и специалисти в сферата на физическата функционалност и умствена способност на лицата.

- Какво трябва да се случи още, за да може един човек с увреждане в България да живее нормално, тоест накъде доходите още трябва да растат, какво трябва да се направи, за да стане средата по-достъпна, какво трябва да се промени при помощните средства, така че да са качествени и др.

- Относно инфраструктурата забелязвам, че има направени опити и воля за положителна промяна в някои градове. Но това много зависи от управлението на местно ниво. Столична община стартира програма за достъп до административните услуги, но засега е като пилотна форма. Има още много какво да се желае относно достъпността. Тя е изключително затруднена, да не кажа невъзможна в градска среда, да не говорим за населени места извън града. По отношение на помощно-техническите средства – там нещата трябва да се огледат по-отблизо на експертно ниво. И в тези междуведомствени групи, които определят нормативните разпоредби, методиките и спецификациите, обезателно трябва да има участници и представители от национално представителните организации на и за хора с увреждания, защото те са пряко свързани с основните социални, трудови, битови проблеми на хората с увреждания.