Коментар

Антираковият план много закъсня

12-07-2022 06:03
Някой иска Националния раков регистър да го няма, постоянно се дават пари за скъпи лекарства, казва проф. Здравка ВалериановаАнтираковият план много закъсня
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Проектът за Национален антираков план вече е факт, след много задкулисни скандали в онкологичната гилдия той бе пбликуван за обсъждане на сайта на МЗ. Достатъчно добър ли е той и решава ли проблемите в системата, попитахме проф. Здравка Валерианова. Тя е управител на Националния раков регистър.
Проектът за Антираков план, за който Министерството на здравеопазването обяви, че е готов, е много навременен, но е закъснял. В годините назад правихме много опити да бъде създаден такъв. Също така писахме и планове, и стратегии, но нито един от тях не бяха реализирани в страната. До този момент ние нямаме официален план за борба с рака – нещо, което е изключително важно. Всички се надяваме този план вече да стане факт.

Той е закъснял, но хубавата новина е, че го има.

За него се говори от години, че е необходим, защото онкологичната политика и стратегията за развитието на онкологията в дадена страна, а не само в България, е от съществено значение как ще бъде заложена и как ще бъде разписана в един такъв национален план за борба с рака. До момента за създаването на такъв са правени много опити. Дори със заповед на бивши здравни министри бяха сформирани работни групи, но защо разработваните в миналото планове не са намери приложение, не мога да кажа. Въпросът не е само за написването на самия план. Роля играят организационни въпроси.

 

Настоящият документ е в резултат на приетия

 

от Европейската комисия (ЕК) План за контрол на раковите заболявания. Това стана на 4 февруари 2021 година по случай международния ден за борба с рака. Тя задължи страните – членки на Европейския съюз да разработят свои, национални планове в унисон и на базата на европейския план. В него са залегнали основните насоки за развитието на развитието на онкологията въобще – профилактика, ранна диагностика, лечение, качество на живот, борба с болката и проследяване на пациентите с онкологични заболявания. Това са и основните четири стълба в онкологията, които трябва да намерят отражение в българския антираков план. Друг обаче е въпросът, доколко сегашния е направен както трябва, дали е съобразен с всички приоритети в областта на медицинската онкология или към лекарствата. Последните винаги са били щекотлив проблем.

 

За тях винаги са отделяни много пари, но няма

 

ясна визия и електронно здравеопазване, за да се осъществява контрол върху лекарствените продукти, използвани в областта на рака. Те са много скъпи. Там се преплитат много интереси. не знам доколко и как нещата са направени така, както трябва по отношение на медицинската онкология. Специалистите, написали този антираков план, дали са си направили някаква сметка, не мога да кажа. Аз се запознах с работната версия, докато тя беше публикувана за обществено обсъждане на сайта на Българското онколгично дружество. Аз не знам коя е работната група, нито с каква заповед на министъра и откога е сформирана. Знам само отделни хора, които участват в написването на антираковия план. Направи ми силно впечатление обаче, че липсва част, особено в целите в задачите, в цялостната визия и резултатите, които ще се отчитат. Всеки един такъв антираков план трябва да има конкретни цели и резултати, които да бъдат зададени за постигане. В работната версия такова нещо не видях. Националният раков регистър е напълно изолиран от него. Във всяка една нормална държава, включително и в препоръките на ЕК е казано, че в основата на написването на такъв план следва да стои националния раков регистър, ако има такъв, който дава достоверна информация и който може да изчисли след време изходните резултати и доколко планът е постигнал поставените цели.

 

Те са свързани със заболеваемостта, смъртността,

 

биват краткосрочни, дългосрочни и т.н. Най-важното е, че те са свързани с преживяемостта. Няма как въз основа само на данни от международни организации да се прави анализ на състоянието на рака в България. Те няма да дойдат после у нас да ни изчисляват тоталните показатели и дали се изпълнява или не антираковия план. Това се смучава много. Политиката, провеждана в последните години п отношение на Националния раков регистър, т.е. няма нормативен документ, в който да е записано какво прави регистърът, няма финансиране от четири години, статутът му не е определен. Имаме го от 70 години. Никой не упражнява контрол дали се съобщават ли не се съобщават злокачествените заболявания. Лечебните заведения вече спряха да изпращат информация. Изградената онкологична мрежа, каквато се препоръчва от ЕК да има всяка държава, в България вече е разбита, разпадна се. В резултат тя бе доведена до състояние, ние да не можем да изпълняваме пълноценно своята дейност.

 

Моето впечатление е, че това се прави нарочно,

 

за да няма обективна информация, какво се случва с рака в нашата страна. Такава информация може да се получи само от институция, като Националния раков регистър. Ако в националната информационна система, която се разработва, не залегнат основните принципи, върху които трябва да функционира Националния раков регистър, нещата няма да се случат така, както трябва. В определени моменти наистина си мисля, че това се прави нарочно, за да няма контрол върху рака у нас, а да се спекулира с реалното състояние и да се наливат непрекъснато пари за лекарства. Приоритет в един национален антираков план трябва да има и други неща, които трябва да залегнат. От колеги разбирам, че има много пропуски, неясноти в този антираков план.

 

Ако в националната информационна система

 

се заложи само един регистър, който да е свързан с лекарствата, това ще доведе до състояние, в което няма да имаме представа какво се случва с рака в нашата страна. Ще стане така, както направиха с Националния раков регистър, който все още го има. Мераците на някои хора да го няма, рано или късно, ще излязат наяве и рано или късно ще се разбере, че има нужда от него, че той трябва да функционира и то по начина, по който функционират останалите ракови регистри в Европа и света.


Дефицит на кадри грози и онкологията

Дефицит на кадри грози и онкологията

България има раков план, но той не действа, все още нямаме и регистър,стана ясно по време на кръгла маса в парламента
Над 40 болници с право на средства за онкоапаратура

Над 40 болници с право на средства за онкоапаратура

Те са част от Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, според която ще става финансирането, обясниха от МЗ

Ракът става все по-голям проблем

Ракът става все по-голям проблем

Над 35 милиона ще са новите случаи през 2050 г., смъртността ще продължи да е по-висока в страните с ниско развитие, показва анализ на СЗО

Създадохме нов протокол за лечение на меланома

Създадохме нов протокол за лечение на меланома

Най-добрите резултати в онкологията се постигат при спазване принципите на медицина на доказателствата, казва д-р Венелин Георгиев
Протоколът е за агресивни кожни тумори

Протоколът е за агресивни кожни тумори

Диагностичният алгоритъмът може да се приложи от всеки лекар, може да е от полза на първите колеги, изказали съмнение, казва д-р Ива Гаврилова
 Протоколът е съобразен със световните препоръки

Протоколът е съобразен със световните препоръки

Той се отнася до диагностиката и лечението при новооткрити малигнен меланом и по-редкия Меркел-клетъчен карцином, казва д-р Лидия Чавдарова – Иванова
Издадоха протокол за редки кожни тумори

Издадоха протокол за редки кожни тумори

Негови автори са трима лекари от УСБАЛО, предоставят свободен достъп до монографиите си за специалисти
УСБАЛО става компрехенсив център за България

УСБАЛО става компрехенсив център за България

Ще предложим в националната ни онкологична мрежа да се включат 42 лечебни заведения независимо от собствеността, каза проф. Здравка Валерианова

До УСБАЛО никне частен медицински център

До УСБАЛО никне частен медицински център

В двора на болницата се предвижда да се изгради такъв, лаборатории, паркинг и офиси, става ясно от окончателно решение на ВАС

Продължаваме борбата за Протонен център

Продължаваме борбата за Протонен център

С тази терапия преживяемостта при децата достига до 98-100%, но тя е подходяща и за възрастни пациенти, предвиждаме на година да се лекуват 600 души, казва проф. Веселина Първанова

1 2 3 4 5 ... 9 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Юли 2024 Предишен Следващ