20% са с алергичен ринит

Издават го сополите и кихавиците, ако не се лекува правилно, той може да прерасне в астма, предупреждава доц. Светлан Дерменджиев

Симптомите

Най-честите признаци на заболяването са кихането, сърбежът в носа и очите, сополите и дразненето в носоглътката. Алергичният ринит се изостря в зависимост от вида на полените и тяхната сезонна експозиция. От битовите алергени преобладаващи са акарите, към които сенсибилизацията е целогодишна. Микрокърлежите са и основен компонент на домашния прах, към който много пациенти са свръхчувствителни.

Честотата

От алергичен ринит у нас страдат около 17-18% от хората. Проявата му е статистически сравнима с тази в повечето Европейски страни. А честотата на професионалният ринит е от порядъка на около 6%.

"Обичайното развитие и разпространение на алергичния ринит е в ученическата възраст и при младите хора. От него страдат между 15-20% от населението, а в някои страни популационната честота стига до 25%. Сравнително висока е честотата на заболяването и в активната възраст", казва доц. Дерменджиев, като освен алергични, при възрастните хора се наблюдават и други причини за поддържане или възникване на симптомите – употреба на медикаменти, хормонални причини, въздействие на фактори от работната среда, експозиция на иританти и други.

Усложненията

В зрялата възраст, при ненавреме диагностициран и неправилно лекуван, алергичният ринит може да се съчетае с бронхиална астма. Астмата се явява своеобразен „връх" в т.нар. „атопичен марш" (б.а.- Атопичен марш се нарича последователността от алергични заболявания, възникващи на определен етап от живота на човека). Данните от редица представителни проучвания сочат 50 до 70, а в някои случаи до 80% коморбидност между ринита и астмата.

Лечението

Според доц. Дерменджиев, когато пациентът получи оплаквания, трябва да потърси помощта на специалист алерголог. Лечението обаче не е шаблон, не е общоприето за всички пациенти, а е индивидуализирано. Затова в съвременната медицина и в клиничната алергология, включително, се говори за персонализирана терапия. Лечението на всеки пациент е съобразено както с основното му заболяване, в случая с ринита, но то се индивидуализира, като се отчитат редица други фактори, като например възраст, пол, индивидуална непоносимост към лекарства, наличия на придружаващи заболявания, назначено лечение по повод тези съпътстващи заболявания или операции.

Специалистът отбелязва, че следва да се вземат предвид и някои рискови фактори от работната среда. В случая диагнозата и експертната оценка на алергичния ринит, следва да се извършват съвместно от специалисти по алергология и професионални болести.

И самолечението

"Много е важно да не се самолекуваме, защото можем да си навредим. Свидетел съм ежедневно на подобни случаи, в които пациентите първо сами си поставят неправилната диагноза, бъркайки я с редица други проблеми в областта на носоглътката. Други пък си „самоназначават" лечение и това влошава състоянието им", подчертава специалистът. Съветът на доц. Дерменджиев към страдащите от алергичен ринит е да се консултират със специалист алерголог или специалист оториноларинголог. Колаборацията между двете специалности гарантира точното и навременно поставяне на диагнозата и очаквания добър ефект от назначеното лечение.