коментар

Националният раков план бе приватизиран

05-07-2022 05:53
При изготвянето му държавата се отказва от функциите си и ги прехвърли на частен субект, който еднолично иска да управлява и финансовите потоци, казва д-р Стефан КонстантиновНационалният раков план бе приватизиран
Clinica.bg

press@clinica.bg

Здравно министерство подготвя план за борба с онкологичните заболявания. Както вече clinica.bg писа, неговата изработка е делегирана на работна група под ръководството на проф. Асен Дудов, медицински директор на частната болница „Аджибадем Сити клиник". В проекта на плана се предвижда и това лечебно заведение да играе водеща роля в управлението и финансирането на борбата с онкологичните заболявания у нас. Адекватен ли е проектът за антираков план, ще реши ли той проблемите у нас и редно ли е политиката в тази област да се ръководи от една частна болница, попитахме д-р Стефан Константинов. Той е директор на УСБАЛО и бивш здравен министър.

Европейският план за борба с рака беше приет преди повече от година. Документът представлява обща рамка за това как обединена Европа вижда борбата с онкологичните заболявания, нещо, което да служи за образец, по който държавите членки да направят своите собствени стратегии. Такъв подход е напълно логичен, имайки предвид общите проблеми и цели, но отчитайки различните здравни системи във всяка от страните. У нас също вече трябваше да имаме такъв приет национален план. В последните месеци стана обществено достояние, че се работи по него. Но ако вариантът, за който никой не отрича, че е истинският работен вариант, бъде предложен, то по-добре да нямаме национален план за борба с рака и да си караме така, както най-добре си можем – ден за ден. Защо това е така:


1. Писането на план за борба с рака

(стратегия) е въпрос на здравеопазване, не въпрос на медицинско виждане. Ако някой не знае разликата между здравеопазване и медицина, може да спре да чете по-нататък. В този смисъл един такъв план е повече политически документ, който трябва да стъпи на знанията на голям кръг експерти - от почти всички медицински специалности, включително и експерти по обществено здраве, през финансисти (защото изпълнението на задачите често изисква средства), до хора разбиращи от здравна политика. Абсурдно е с подготовката на такъв план да се натовари само една специалност от медицината. От това по-абсурдно е да се възложи подготовката на плана на един единствен човек от тази специалност. Но изглежда у нас точно последният вариант е предпочетен.

2. Аутсорсването на компетенции на

Министерство на здравеопазването към частни субекти е дълбоко погрешно. Най-успешните проекти са се осъществявали тогава, когато самото министерство е носило отговорност за създаването на нещо, ползвайки широки групи от експерти. Но винаги под егидата и контрола на МЗ и прилежащите му структури. Съществува Национален център по обществено здраве и анализи (за какво, ако няма отношение към подготвянето на подобни документи?). Съществуват болници, на които министерството е принципал и като такъв може да възлага задачи и да иска резултати. Но не го прави. Просто аутсорсва задълженията си.

3. Приватизирането на националната

здравна политика също е дълбоко погрешно и вероятно уникално за ЕС действие. В рамките на съюза има страни с различни здравни системи. В повечето държавата активно участва в здравеопазването и като собственик. Което е логично, имайки предвид стратегическото място на здравеопазването във всяко общество. Но има и държави с добро здравеопазване, в което държавното участие е сведено до минимум. Като собственост. Не и като създаване на правила, вземане на решения, носене на отговорност. Начинът на създаване на българския план за борба с рака е точно обратното – държавата се отказва от функциите си и ги прехвърля на частен субект. Да се чудим ли тогава, че частният субект смело грабва подадената лъжица и предлага план, в който той еднолично иска да управлява, включително и финансовите потоци?

4. Изкривяване и погрешен прочит

на целите в европейският план за борба с рака. Една от конкретните цели в него е създаване на национални всеобхватни онкологични центрове. Казано с прости думи – болници, където ще може да се прилага целия спектър от диагностика и лечение на едно място, където ще се концентрират върховите технологии и ще могат да се решават трудни и редки случаи. Идеята за такива центрове не е да вземат пациентите на останалите лечебни заведения и да правят всичко сами от А до Я. Съвсем различно е – такива центрове трябва да предлагат комплексно лечение – да имат възможности да избират най-доброто от различните начини на лечение, при това без неминуемия уклон при избора, продиктуван от това с какво точно определена болница разполага. Така доказано се постига най-добър ефект за пациента при най-ниски разходи. Но в побългарения проект на план за борба с рака този фундамент липсва. Идеята за национален онкологичен център удобно е заместена от някакво „функционално" сдружаване на различни болници, като принципът на избирането им е напълно непонятен. Вероятно чисто субективен – например лични познанства и интереси.


5. Накрая две думи за самия проект –

в него има неверни констатации, които водят до неверни изводи и грешки в приоритизирането на предлаганите действия. Не липсват и чисто медицински неточности. В по-голямата си част написаното е твърде общо, без конкретика, като прави впечатление пълната липса на ангажимент за някакво финансиране. Последното го позиционира повече в рубриката пожелания, типична за нашите ширини, куха стратегия, отколкото реален работещ план. Единственото конкретно нещо е предложението кой трябва да управлява онкологичната помощ, включително финансирането ѝ. И това не е държавата.


Оперираха по иновативен метод 3-ма с рак в ИСУЛ

Оперираха по иновативен метод 3-ма с рак в ИСУЛ

На пациентите е приложена нискодозова брахитерапия, която позволява запазване на простатната жлеза и предпазва от усложнения, казват от лечебното заведение
Няма нужда да се ограничава броят на онкологиите

Няма нужда да се ограничава броят на онкологиите

Национаният антираков план беше представен преди броени дни. Имат ли виждане онколозите как да решат проблемите за пациентите или отново във фокуса ще са само пазарните механизми и усовяването на средства. Това попитахме д-р Антоанета Томова.
Антираковият план дава насока, но липсват решения

Антираковият план дава насока, но липсват решения

Най-големият недостатък на нашата система и мерило за това колко назад във времето сме, е липсата на каквито и да е палиативни грижи, казва д-р Станимир Хасърджиев

Антираковият план много закъсня

Антираковият план много закъсня

Някой иска Националния раков регистър да го няма, постоянно се дават пари за скъпи лекарства, казва проф. Здравка Валерианова
МЗ официализира проекта на раковия план

МЗ официализира проекта на раковия план

От днес той е качен за публично обсъждане на сайта на ресорното ведомство

Редактираха проекта за антираков план

Редактираха проекта за антираков план

От проекта отпаднаха имената на конкретни болници, които ще формират Националния център, добавиха и регистър

Имаме нужда от онкологична доктрина

Имаме нужда от онкологична доктрина

Недопустимо е Националният противораков план да се прави от колеги в определени частни структури, казва проф. Елена Пиперкова
Все още работим по антираковия план

Все още работим по антираковия план

Драфтът на Национален противорораков план вече е готов. Защо специалистите са избрали този път, какви резултати да очакваме, има ли осигурено финансиране или отново всичко е пожелателно, попитахме проф. Асен Дудов.

Антираков план по български

Антираков план по български

В драфта залягат скрининг, още апаратура, подобряване на диагностиката и палиативните грижи, а 4 болници, начело с Аджибадем Сити Клиник, трябва да ръководят процеса

Учредиха поредната онкологична мрежа

Учредиха поредната онкологична мрежа

В нея влизат различни медицински сдружения, ще се борят и за национален раков регистър

1 2 3 4 5 ... 8 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Септември 2022 Предишен Следващ