Интервю

Проблемът с реекспорта остава актуален

30-06-2022 06:30
Липсата на нови рамкови споразумения по ЦОП допринася за това да има различни цени на онколекарствата в болниците, казва маг. фарм. Велина ГригороваПроблемът с реекспорта остава актуален
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Преди броени дни в страната се проведоха за 15 път Българските фармацевтични дни. Какво постигнаха фармацевтите у нас и кои проблеми все още седят без решение, защо цените на някои онколекарства още са различни в болниците, има ли липса на медикаменти, СЕСПА реши ли проблема с реекспорта, попитахме маг. фармацевт Велина Григорова. Тя е председател на Българския фармацевтичен съюз (БФС).

- Маг. фарм. Григорова, какво се промени за 15 години за българския фармацевт?

- Много неща се промениха в положителна посока и не толкова. Но в крайна сметка светът се променя и ние също трябва да го правим. За 15 години БФС доказа, че защитава твърдо своите членове, техните интереси. Като съсловна организация представлява българските магистър-фармацевти пред институциите и поставя проблемите им, така че да бъдат решени.

- Кои бяха най-големите постижения и кои проблеми седят все още на дневен ред?

- Бяха приети законът за съсловната организация на магистър-фармацевтите през 2006г, основните нормативни документи, които регулират дейността на аптеките,правилата за добра фармацевтична практика и др. Промени имаше и в болничната фармация, където започна централизирано разтваряне на цитостатици през 2015г. Договорните отношения с НЗОК вървят в тясно сътрудничество, миналата година беше увеличена от 2 на 4 лв. таксата за 100% платените лекарства, но те продължават да са нищо на фона на работата и финансовата тежест за аптеките.

- Освен увеличението на таксата за 100% реимбурсираните лекарства, въвеждането на изцяло електронни бели рецепти беше друга промяна, за която настоявахте, защо е толкова важна тя?

- Ние имахме виждания повече от 10 години за електронизацията на здравеопазването, но то не се случи. Едва миналата година, вероятно и заради КОВИД-кризата започна да се използва електронната рецепта. Идеята първоначално беше всички лекарства да се предписват електронно, но задължително остана само за тези, които са напълно или частично заплащани от НЗОК. За нас това е първата стъпка.

- Защо е толкова важно да има само електронни рецепти, според лекарите трябва да останат и хартиените?

- Защото така се натрупват данни за приложението на лекарствата в досието на всеки пациент и това дава възможност да се проследява терапията му. От друга страна дава яснота за практиките за предписване и отпускане на лекарствата, тоест изсветляват се редица процеси.

- Какви са съмненията ви за не дотам добрите практики в това отношение?

- Веднага бих ви дала един пример с антибиотиците. Няма реална картина в момента какви антибиотици са изписани, дали за всеки отпуснат антибиотик в аптеката има предписание, кой, как и защо ги е пил, а това е много важен клас лекарствени продукти и последните години заради тяхната безконтролна употреба резистентността към тях значително се е покачила.

- Въпросът е как електронизацията ще спре възможността пациентът да си купи антибиотик без рецепта, както сега правим?

- Това, което предложихме е, антибиотиците задължително да се изписват на електронна рецепта, тъй като значението им за общественото здраве е огромно. Ще може да се контролира отпуснатите количества дали отговарят на предписаните. В момента това е невъзможно да се прави. Сега има практики да се назначеват антибиотици по телефона, чрез вайбър, на хартиена рецепта, така че реално няма как да бъде засечено количеството между предписаното и отпуснатото. Антибиотиците ще са първата стъпка, всички сме наясно, че преминаването към напълно електронни рецепти няма да е лесно. Някои наши колеги и лекарското съсловие имат своите обструкции най-вече свързани с функционалностите на системата.

- Има ли разбиране от БЛС за въвеждане на изцяло електронна рецепта поне за антибиотиците?

- БЛС не е против електронната рецепта, а против задължителните електронни рецепти по всяко време. Тяхното притеснение е, че може някога да има се наложи да изпишат рецепта, когато нямат достъп до технологии. С въвеждането на мобилно приложение за изписване обаче, това притеснение ще отпадне. Но засега се обединяваме заедно с институциите около въвеждането на изцяло електронно предписване само на антибиотиците.

- Какво е положението с контрола в болничните аптеки?

- Според законодателството в нашата държава всяко лечебно заведение може да открие аптека за задоволяване на собствените си нужди или да сключи договор с друго за тази цел. Всички лекарствени продукти и медицински изделия трябва да минават през болничната аптека, за да има проследяемост в начина на изписване и отпускане. В болниците има информационни системи и предписването става по електронен път. Разбира се, тези системи са вътрешни, но с дигитализацията те ще бъдат включени към НЗИС и така ще се получи цялостен поглед върху функционирането на здравеопазването в страната. И в момента има проследяемост на движението на лекарствата чрез СЕСПА. Самото снабдяване за държавните болници става чрез сключване на договори след търгове по ЗОП, като обикновено се избира продукта с най-ниска цена с идеята да се пестят обществени средства.

- В тази връзка отново се оказа, че има онкологични продукти – 26 INN, които се плащат на различни цени в болниците, защо се получава така според вас?

- МЗ сключи споразумения чрез електронната система за закупуване на лекарствени продукти през 2020 г. ,които изтекоха в края на 2021 г. С тях цените на лекарствата паднаха доста и беше пояснено, че НЗОК плаща по-ниската цена между тази по споразумението или референтната в позитивната листа (ПЛС). Понякога цената по споразумение остава по-висока, тъй като за две години има сериозна флуктоация в цените.

- Но има и трета цена – тази от индивидуалните търгове на болниците?

- След като бяха сключени рамковитте споразумения, беше проведено и индивидуално договаряне в болниците за подписване на договори с дистрибуторите. Така, когато при даден INN има двама или повече доставчика печели този, който даде по-ниска цена. Има случаи и, когато болницата сама е провела търг. Имаше и молекули, които не се явиха на договарянето на МЗ и оттам се явяват флуктоациите, тъй като според сегашното законодателство НЗОК се съобразява с по-ниската цена от тази в ЦОП или в ПЛС, а цената от индивидуалния търг на болницата е валиден само за съответното лечебно заведение, но не е определяща за плащането при останалите.

- Какво може да се направи, за да се премахне тази възможност за неефективно изразходване на средства?

- Като начало трябва да се финализира новото рамково споразумение на МЗ, тъй като старото изтече, a при някои лекарства търговците не спазват цените от старото рамково споразумение. Знам, че са събрани заявките на лечебните заведения, че министерството работи по търга, но още няма резултат. Когато се сключи това споразумение НЗОК спира да плаща по-високата цена от лекарствата извън него.

- Така е, но отново ще има лекарства, които не са били част от търга на МЗ по някаква причина, няма ли да се предложи законодателна промяна за тези случаи?

- Към момента няма изискване за търговец, който не иска да се яви на търг, да бъде задължен да се яви.

- От НЗОК смятат, че нямат нужната информация и е нужно да има още един списък в позитивната листа с най-ниските постигнати цени от болниците на индивидуалните им търгове, това възможно ли е?

- На практика здравната каса има цялата информация, тъй като получават фактурите за всяко лекарство от всяка болница и го плащат. Но проблемът е, че нямат законовото основание да плати на различна цена, защото, ако една болница има договор по ЗОП, касата няма как да плати на друга цена. Така действа законодателството сега.

- Тогава няма ли нужда от законодателни промени, за да не се стига до такива примери, в които болниците купуват онколекарства на различни цени, а касата им ги плаща?

- За мен законодателните промени трябва да са в такава посока, че да не се стига до изтегляне на генерични лекарства от пазара, защото тогава започваме да ги внасяме като неразрешени и цената им скача в пъти. В последните години това е сериозен проблем и за пациентите, които остават без терапия, и за лечебните заведения, които оскъпяват разходите си. Така че има нужда от законодателни промени, но те трябва да се обмислят много добре.

- Броят на аптеките, възможностите са вертикална и хоризонтална интеграция са други от темите на БФС, какво е вашето виждане за тях, има ли нужда от промени и в каква посока?

- Към момента в регистъра на ИАЛ има около 3300 аптеки, като около 200 са болнични. От 2016 г. БФС се бори за създаването на Национална аптечна карта, процесът беше спрян, но се надяваме скоро тя да бъде създадена. Тече процесът по сформиране на областните комисии за изработването й. Идеята е да се види какво е разположението на аптеките, дали има денонощни, както и работещи със здравната каса, с наркотични вещества, т.е. се определят потребностите на населението от достъп до лекарствени продукти отпускани в аптеки. Броят на аптеките у нас не е малък, но те са неравномерно разпределени, а това води до ограничен достъп до медикаменти и фармацевтични услуги. Картата няма да забрани откриването на нови аптеки, но ще покаже какво е състоянието и след това ще трябва да се прецени има ли нужда от нова аптека или не.

- А имате ли идеи за подобряване на достъпа до лекарства?

- Върху това работим от доста време. Държавата трябва да поеме своята социална роля и да направи стимули за аптеките, за да има гарантиран достъп на населението до лекарства, така че да няма големи региони без аптека или без денонощна аптека. Засега нямаме одобрение на нашите предложения. Настояваме и за въвеждането на генеричното заместване със съгласието на пациентите, което ще намали съществено доплащането от тяхна страна и така също ще подобри достъпа до лекарства.

- Какво се случва с недостига на лекарства, намаля ли?

- Получаваме множество сигнали за липса на съществени лекарствени продукти в аптечната мрежа, а не ги виждаме в списъка по СЕСПА. Проблемът според нас е, че тези медикаменти се намират в търговците на едро, но не стигат до всички аптеки, затова приветстваме промяната, която предлага МЗ. Чрез нея ще се визуализира в СЕСПА дали едно лекарство е налично в дистрибуторите и когато аптеката го поръча и получи отказ, да може да подаде сигнал в ИАЛ и да се направи проверка защо й е отказана доставката. Съществуващата практика в момента да се снабдяват преимуществено определени аптеки е дискриминация и за пациентите, и за търговците на дребно.

- СЕСПА вкара ли в разумни граници реекспорта?

Сигналите за липсващи лекарства от страна на пациенти и колеги фармацевти не се появяват в СЕСПА, което показва, че от от тях има достатъчни количества в страната и няма причина да бъде спрян износът им, но в същото време липсват в аптеките. Това означава, че проблемът остава актуален. Всяко лекарство, на което разликата в цената на нашия пазар и западния е съществена, става интересно за реекспорт, затова искаме по-голяма прозрачност в СЕСПА за наличностите на лекарствата в търговците на едро. Сигурна съм, че на това наше предложение ще бъде подкрепено от всички в сектора, които желаят прозрачност.


Е-аптеките станаха 100

Е-аптеките станаха 100

От 2020 г., когато започна пандемията досега, са се появили 48, показват данните на ИАЛ

Вендинг лекарства и в Търговище

Вендинг лекарства и в Търговище

Два автомата ще продават медикаменти без рецепта денонощно, те са поставени в територията на аптеки

Автоматите за лекарства в приемната на аптеките

Автоматите за лекарства в приемната на аптеките

С обнародваните промени в Наредба 28 на МЗ се уточнява, че и студенти по фармация и здравни грижи могат да работят там в рамките на стажа си
Забраната за райски газ е факт от днес

Забраната за райски газ е факт от днес

Вече е възможно и прилагането на офф лейбъл лекарствата за деца, ще се плащат с публични средства
БАТЕЛ срещу промените в СЕСПА

БАТЕЛ срещу промените в СЕСПА

Според тях оповестяването на липсите на медикаменти в складовете им се квалифицират като търговска тайна

Държавата ще плаща за off-lable лекарства

Държавата ще плаща за off-lable лекарства

Те ще са само за деца с онкологични проблеми, предвиждат изменения в Закона за лекарствата, днес здравната комисия ще ги разгледа на първо четене
EМА препоръча 11 нови лекарства

EМА препоръча 11 нови лекарства

Европейската агенция разреши и приложението на ваксината Imvanex срещу маймунска вариола
Още 35 млн. за Ремдесивир

Още 35 млн. за Ремдесивир

Кабинетът одобри и 20.3 млн. лв. за увеличаване на заплатите на персонала в системата на социалното министерство
Спешно да се реши проблема с лекарствата за деца

Спешно да се реши проблема с лекарствата за деца

Постъпват десетки жалби, свързани с проблеми в детското здравеопазване, което по безспорен начин доказва, че има нужда от незабавни мерки, казва проф. Диана Ковачева
Доплащането в България е проблем

Доплащането в България е проблем

Ние имаме водещ разход за болнична помощ, който с нищо не е оправдан, казва проф. Георги Михайлов
1 2 3 4 5 ... 110 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Август 2022 Предишен Следващ