Как да помогнем на удавник

Делото му не е само негово, но и на тези, които са на брега, некачествената първа помощ може да доведе до смърт

Най-много са трагични инциденти с хора между 50 – 64 години. При тези възрастови групи основните причини за фаталните случаи са заболявания, употребата на алкохол на плажа, по време на риболов или на пикник край езерото и най-вече надценяване на възможностите и неадекватна преценка на ситуацията, в която са попаднали. Хората най-много се давят във водоеми във вътрешността на страната. Данните показват, че в тях намират края си 70 на сто общия брой удавници. Такива неохраняеми и без спасители водоеми у нас са около 3000. Оказва се, че много хора, дори да видят човек, който се дави не знаят как да му помогнат.

Причините за удавяния

Мъртвото течение в морето е опасност №1. Затова при червен и жълт флаг не бива да се пренебрегва забраната и да не се влиза в морето. В крайбрежните води на някои гръцки и турски курорти, където българинът обича да летува се срещат морски обитатели, които с ужилването си могат да предизвикат алергична реакция или оток, но рядко могат да доведат до кратковременна парализа, която може да попречи на човека да плува. По нашето Черноморие такива няма, но преди пътуване за чужбина, особено за екзотични дестинации туристите трябва предварително да се информират за морските обитатели и има ли опасни сред тях. Ако има информация за такива, то следва в морето да се влиза с леки губени аква обувки.Те са особено необходими за защита от морския таралеж, който обитава около скалите по Беломорието. У нас неудобство създават само медузите, които могат да причинят кратковременно парене в очите, но без да създадат по-сериозен проблем. Ако човекът е понесен върху надуваем дюшек от течението, не бива да прави нищо, за да не утежни ситуацията. Просто, трябва да се остави върху дюшека докато стигне на място, където водата е спокойна. Едва тогава той може да започне да гребе и да плува косо към брега. Види ли плувци в морето и съзре ли хора на брега, да маха с ръце и да крещи за помощ, докато привлече вниманието им. Възможно е от по-ниската температура на водата да се получи крампа и крайник да се схаване. В такъв случай освобождаването става с изтегляне и дори извиване

Помощникът от брега

Особено важно е той да подходи с мисълта да не се навреди нито на давещия се, нито на самия себе си. Основно правило е да се избегне прекият контакт с човека във водата, защото се знае, че удавникът се хваща и за сламка. Затова в никакъв случай не бива ой да бъде хващан за ръка, защото той е в силна паника, не се поддава на никакви съвети и може да повлече към дъното човекът, който иска да му помогне. Спасителите знаят как точно да подходят в такъв случай и владеят така наречените освободителни хватки, но непрофесионалистите-помощници не ги знаят. За да не станат давещите се от един двама, помощникът от брега трябва да хвърли на човека в беда гребло, въже, прът, празна туба или друг предмет, за който той да се хване. Има ли друг човек на брега, през това време трябва да се обади по телефона за помощ. Ако сте стигнали до давещия се, за да го изтеглите с плуване към брега трябва да го хванете за главата или през раменете и да го извлечете от водния капак над него, като го придвижвате с гръб към дъното. Това е важно, тъй като съществуват много случаи, при които те се вадят с лице към водата, което води до аспирация или тежки травми в областта на лицето и гърдите от подводни камъни и дървесни корени. Специалистите съветват да се постави дъска под гърба на човека по време на неговото изтегляне към брега, с което се постига максимална сигурност за него.

Какво да направим на сушата

Това зависи от състоянието на извадения от водата. Каквото и да е то, първо трябва да го сложим на сухо място и да огледаме дали няма травма на гърба, шията или главата. Това е важно, защото пострадалият трябва да бъде стабилизиран и да бъде преместен от мястото абсолютно неподвижно, тъй като съществува риск от прекъсване на гръбначномозъчната интервенция на тялото и съответно крайно инвалидизиране, а в някои случаи и летален изход при наличието на такава травма. Първото нещо, когато удавникът е извлечен на брега е да се провери дали той е контактен, има дишане и сърдечна дейност. Това означава, че трябва да се провери проходимостта на въздухоносните пътища – уста, нос и гърло и ако има някакво препятствие, то да бъде отстранено внимателно с пръсти. Ако той не отговаря на нашите въпроси или яма дишате, трябва да се пристъпи към оказване на първа помощ. То се състои в сърдечен масаж и изкуствено дишане. В следващата стъпка трябва да се провери качеството на дишане и дали пострадалият въобще диша. Също така трябва да се провери дали има наличен пулс и сърдечна дейност, чрез притискане на сънните артерии на шията.

Първа помощ до линейката

В случай, че един от трите фактора е нарушен, трябва да се започне спешна реанимация, с изваждане на чужди тела от уста, носа или гърлото, възстановяване на дихателната способност с дишане уста в уста или уста в нос, където устата се затваря и притиска, за да не се извежда вдишване въздух през носа. В условията, при които пострадалият няма сърдечна дейност и не се усеща пулс на сънните артерии, трябва да се започне моментално сърдечен масаж, до пристигането на медицински екип, с което се поддържа активност на кръвообращението в тялото. След връщане на сърдечната дейност, ако такава няма или, ако има такава, от пострдалия трябва да се свалят всички мокри дрехи от тялото и да се покрие със завивка, колкото и високи да са температурите на въздуха. Целта е да се овладее вероятността за измръзване на тялото, тоест достигане до хипотермия, която може да доведе до директен срив на сърдечната и дихателна дейност.