Синдикатите на протест, с тях и НЗОК

Акцията ще се проведе утре пред Народното събрание и се организира от КНСБ, исканията са за по-високи доходи

В 8 часа конфедерацията ще разположи синдикална протестна палатка в близост до служебния вход на Народното събрание. Акцията започва именно в деня, в който изтича срокът за предложения за актуализация на бюджет 2022 г. и ще продължи до приемане на исканията на КНСБ по него. Исканията на КНСБ, които те заявиха многократно досега са по няколко основни точки.

Ръст на доходите

На първо място те настояват за ръст на минималната работна заплата от 710 до 760 лв.

„Инфлацията вече обезцени нарастването на минималната заплата и хората повсеместно губят покупателна способност в продължение вече на една година. Личната инфлация е много по-голяма от средната за страната. В момента на минимална заплата работят над 500 хил. души, като увеличението ѝ до 760 лв. ще компенсира поне общото нарастване на инфлацията и ще повиши адекватността на МРЗ", казаха синдикатите. На второ място те настояват и за ръст на заетите в бюджетната сфера с 15%, а за работещите на терен с 20%.

„В актуализацията на бюджета не са предвидени отново никакви средства за ръст на заплатите във важни обществени сфери като културни институти, читалища, домове за социални услуги, изпълнителни агенции, Селскостопанска академия, Изпълнителна агенция „Борба с градушките" и много други. Заплатата на тези хора нарасна с 0 процента, докато възнагражденията в частния сектор се увеличиха средно с 11 на сто", заявиха от КНСБ и подчертават, че така инфлацията е обезценила труда на хиляди работещи и необходимо увеличение на доходите, което да компенсира скока на цените.

Според синдикатите исканията по тези две точки могат да се реализират посредством по-високите приходи, които очакваме да се съберат на база корекцията за растежа на БВП в бюджета и високите инфлационни равнища, които отчитаме. Също така от КНСБ смятат, че приходите в момента са значително подценени, като това се очертава като тенденция през последните години. „Необходимите средства за този ръст на заплатите са около 800 млн. лв., а очакваните допълнителни приходи при тази преразпределителна роля на държавата са няколко пъти повече. По този начин няма да се наруши и планираното бюджетно салдо в размер на 4,1% от БВП", казват още синдикатите.

По-висока подкрепа за семействата

Синдикатите настояват и за увеличение на размера на данъчното облекчение за деца от 4500 на 7500 лв. годишна данъчна основа за едно дете и от 9000 на 15 хил. лв. за семейство с две деца. По този начин ще подпомогне домакинските бюджети на семейства с едно дете в размер на 750 лв. годишно и на семейства с две – в размер на 1500 лв. Според синдикатите тази мярка може да се реализира посредством вътрешно преразпределяне на средства в рамките на предложения в момента антикризисен пакет от мерки. „Например отстъпката от 25 ст./л. за горивата е планирана да струва 150 млн. лв., а нулевата ставка на ДДС за хляба – 50 млн. лв. Неведнъж сме заявявали нашето становище, че тези две мерки няма да имат очаквания ефект и крайните цени няма да намалеят. Затова предлагаме сумата от 200 млн. лв. да се пренасочи към осигуряване на по-висока подкрепа за семейства с деца. По този начин структурата на разходите и бюджетното салдо няма да бъде нарушена", казват от синдиката.

Повече средства за социално подпомагане

КНСБ настоява държавата да насочи допълнителен ресурс от 1,5 мрд.лв., за да се разшири обхватът на хората, нуждаещи се от подкрепа в трудната социална обстановка.

Според синдикатите тези средства могат да бъдат осигурени от силно надценената капиталова програма, която в момента е в размер на 8,2 млрд. лв. „Считаме че няма как да реализираме инвестиционни проекти на такава стойност до края на годината и по традиция капиталовите разходи няма да се изпълнят", казаха оттам.

Броят на хората с парични помощи по всички програми за социално подпомагане е под 50 хил.., а общата сума изплатени средства е едва 98,7 млн. лв.

На този фон над 1.53 млн. български граждани са под линията на бедност през 2021 г., или 22% от населението, отбелязват от КНСБ. Те обръщат внимание и на това, че през последните 2 години се е направил компромис в методиката за определяне на линията на бедност, при което се допусна изоставане на размера през 2021 г. с 14.4% (369 лв. вместо 431 лв.), а през 2022 е по-малък с 10.2% (413 лв. вместо 460 лв.).

„С оглед на подцененото равнище на действащата през 2022 г. линия на бедност ще предложим единен критерий за достъп до помощи за отопление (независимо от начина на отопление) да се предостави на всички лица, които са с доход до 150 на сто от линията на бедност от 413 лв., или с доход до 620 лв." заявиха още оттам.