Когато сърцето говори в цветове

Деца и младежи с епилепсия редят картини от мокро плъстена вълна, някои от тях искат да превърнат арттерапията в своя професия

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

„Направата на картички и картини от мокро плъстена вълна

 е нашата основна дейност. Едно от момичетата ниже гердани и гривни – нещо, което прави изключително добре с невероятен усет за красота и изящество. Работата с живата вълна обаче е изключително важна за хората с епилепсия, тя подобрява фината им моторика, пръстите стават по-чувствителни, започват да се справят с обичайни дейности, които на нас, здравите, не ни правят впечатление", обяснява председателят на асоциацията Веска Събева и допълва, че ограничения във възрастта за тази дейност няма. Най-малкият участник в тези занимания е 5-годишен. Засега той прави по-малки неща, като картички. Най-възрастният, който вече практикува това изкуство – терапия е мъж на 45 години.

По-големите момчета и момичета от АРТЕ творят цели картини

– морски и планински пейзажи, композиции от цветя, дори с човешки фигури в тях. Някои от творбите са с огромни размери. Над тях са се трудили няколко човека в продължение на седмици, дори месеци. И макар да нямат подписи на автора, като например както е при живописните платна, хората от АРДЕ могат безупречно да определят коя кой точно човек я е правил. „Всеки пресъздава в произведението, над което работи част от себе си, от своите възгледи за живота, своите предпочитания и разбирания за красота. По това и можем да отличим нашите художници един от друг, защото подписът им идва не от ръката, а от сърцето и душата", пояснява Веска Събева.

Просторът на въображението във всяка една от творбите е това,

което също освобождава децата и младежите с епилепсия от вечното напрежение да не се случи пристъпът, да се пазят, да внимават. Когато работят над своите платна от мокро плъстена вълна, те се потопяват в друг свят, в света на изкуството – най-добрият лечител на всяка болка, на всяко страдание.

В света на красотата, сътворена от естествения материал

ги повежда преди година Мариетка Димитрова. 60-годишната жена е майка на дете със заболяване. Самата тя не е художничка. Открила е вълшебството да се правят картини от сухо и мокро плъстене на вълна преди три години. Избрала е за децата в АРДЕ заниманията с мокро плъстене заради по-добрият усет, който дава на пръстите материалът, обработван по тази технология.

„Като цяло, тя не е сложна, но дава невероятна възможност

 за размах на въображението", пояснява изборът си Димитрова. Освен това, пипането на нежните влакна, особено когато са мокри, въздействат изключително добре на фината моторика. Самото плъстене се прави със сапунена вода, като първаначално се подрежда основата на картината. След това се пристъпва към лекото намокряне на материала и оформяне на цветовата гама и изображение чрез нежно търкане с пръсти", разяснява тя технологията на този стар занаят.

Понякога обаче замисленият образ не се получава съвсем.

Това обаче не е беда. В такъв случай Мариетка дава на художника специална игла, с която той на сухо, отново с много фини движения поправя грешката си. На тези, които не са подобрили до такова съвършенство движенията на ръцете и пръстите си помага самата тя. „Техниката на мокрото плъстене на вълна е изключително ценена в Европа. В Холандия, например, по тази технология се изработват единични бройки облекла, които са много скъпи.

Целта ми е не само да правя арт терапия на децата и младежите,

но и на някои от тях, които пожелаят да дам професия, с която да се препитават", споделя намеренията си Димитрова. За момента някои от девойките заявяват, че искат да работят точно това. Дали обаче ще изберат тази професия или не, бъдещето ще покаже. Сега те все още имат да работят върху усъвършенстване на дейностите на ръцете и пръстите си, и да ги научат да се подчиняват на красотата, която твори сърцето.