Интервю

Не се познават проблемите на областните болници

27-06-2022 06:14
Показва го договореният анекс, нужни са точни критерии за защитени лечебни заведения и качество на лечението, казва д-р Димитър Костов Не се познават проблемите на областните болници
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Нови заплати, залегнали в анекса към Националния рамков договор, следва да влязат в сила от 1 август. Възможно ли е лечебните заведения да ги изпълнят, ще съдят ли НЗОК, каква е визията по разрешаването на този проблем. Това попитахме д-р Димитър Костов – управител на МБАЛ – Шумен.
- Доктор Костов, постижими ли са заложените заплати в анекса към НРД? Може ли МБАЛ – Шумен да ги изпълни?

- Ако говорим за месеците май, юни и юли, предвид заработката, бихме могли да обезпечим и защитим такива заплати, но брутни. При нас това е постижимо. Мисля, че и в следващите месеци това може да бъде изпълнено, но с уточнението, че става въпрос за брутно месечно възнаграждение. Може би ще трябва да търсим някакви компромиси с доставчиците, но като цяло, надавам се да е постижимо. От 1 август обаче, когато основните заплати трябва да са в новия размер, посочен анекса, това не е възможно. Просто, имаме инфлация и оскъпяване на куп неща. В нашата болница имаме спешно отделение, което е единственото за цялата област, а то поглъща доста средства. имаме и редица други плащания, които не можем да пренебрегнем. От месец август идва истинската трудност. МБАЛ-Шумен е единствената болница в региона, която приема спешни състояния, както и единствената с хирургично отделение. Ние сме и единствените с УНГ и терапевтични отделения в региона, при нас е и единственото детско отделение, както и с инфекциозно отделение. Ние сме единствените в областта, приемащи спешни пациенти с различен вид заболявания, при това по всяко време. Всяка вечер от 20.00 ч. до 08.00 ч. сутринта и в празнични и почивни дни, ние сме единственото лечебно заведение в областта, което приема безотказно. В това време ние изпълняваме и функциите на личен лекар. Всичко това е не по-малко от 67% от нашата работа. Ние обслужваме население от над 170 000 души. Доста често при нас търсят помощ и пациенти от съседни области.

- Ако изпълните новите заплати от месец август, ще се наложи ли да пестите средства от други пера и от кои?

- Ние от доста време се стремим да пестим от какви ли не пера, за да има достатъчно средства за заплати. Ако трябва да пестим още повече, то трябва да е за сметка на пациентите, да се ограничим в използването на някои по-скъпо струващи медикаменти, например. От електроенергията и топлоенергията няма как да се откажем или да намалим разходите. Всичко при нас е електрифицирано, икономиите са невъзможни. Имаме харчения за газ за отопление. Не ми се мисли, ако пандемията се върне. В такива условия разходите се покачват рязко. Храната на болните също струва пари. Всичко това са финансови средства, от които няма как да бъдат реализирани икономии.

- Цените на клиничните пътеки бяха увеличени до 25%. Удовлетворява ли Ви това и какви приходи в повече очаква МБАЛ-Шумен от това увеличение?

- Това увеличение от 25% са наистина добро увеличение, но дотолкова доколкото да компенсира повишените ни разходи за консумативи, енергоносители и други. С тези 25 на сто ние бихме могли да се справим, но при досегашните заплати или с минималното им увеличаване. Не знам обаче, как ще се справяме с консумативите и лекарствата. В последните близо десет месеца се оказахме в ситуацията приходите ни от клинични пътеки да са по договореното от 2020 г., като същевременно разходите ни вече бяха по цени на 2022 година. Увеличението сега с 25 на сто ще компенсират донякъде разходите ни. Не съм наясно обаче, как ще решим въпрос поскъпването от преди това.

- Как се справяте след поскъпването на енергийните източници, как се увеличиха разходите на болницата и как успявате да се справите с тях?

- Много поскъпна електрическата енергия и газът. Поскъпна и храната на пациентите. Обезвреждането на опасни отпадъци, например от КОВИД болните се извършва от външна фирма – нещо, което преди пандемията нямахме като разход. Само той ни излиза 40 000 лева месечно. Поскъпна кислородът, скочиха доста и цените на консумативите. Всичко това доведе до увеличение на нашите разходи. През зимния сезон, когато плащахме и за отопление, те се повишиха с 300 000 лева месечно. Въпреки това МБАЛ - Шумен няма просрочени задължения за миналата година и дори има печалба от над 286 000 лева.

- Ще оспорвате ли в съда залегналите заплати в анекса, каквито намерения вече заявяват някои лечебни заведения?

- Вече имахме заседание на Сдружението на областните болници по този въпрос. Най-вероятно ще го обжалваме, предстои да се направят някои юридически консултации. Подготвя се жалбата, която ще бъде внесена в съда.

- Анексът към НРД възбуди много спорове, недоволства. Имаше работна група, която работеше по договарянето му. Защо, въпреки това, се стигна до тук?

- Все си мисля, че не се познават проблемите на болниците в областните градове, които са гръбнака на цялото ни здравеопазване. Взимащите решения са наясно със състоянието в най-големите градове и области, където проблемите са по-малко и не са от характера на тези, които имаме ние. МБАЛ-Шумен е единственото лечебно заведение в областта, което в почивните дни и извънработно време играе роля не само на специализирана помощ, но и на семеен лекар. По този начин ние сме принудени да правим разходи, които не ни се компенсират. Освен това, имаме структури, като съдебна медицина и трансфузионна хематолигия, за които финансирането не е достатъчно в такава степен, че да покрие направените разходи за екипите. Така е и на други места. Всичко това, събрано в едно, влошава финансовото състояние на областните болници.

- Как се справяте с кадровия дефицит и очаквате ли той да се засили, ако не успете да изпълните новите заплати?

- Кадровият дефицит винаги го има и ще го има. Ако не успеем да изпълним изискванията и не получим 25-процентно увеличение на клиничните пътеки, то най-вероятно ще преминем на увеличение от 15 на сто. И така да се случи, някак си ще се справим. Поне такива са предварителните ни разчети. По-конкретно може да се каже през месец август. Към момента МБАЛ – Шумен не страда от критичен кадрови дефицит, но имаме недостиг на лекари от някои специалности, както и на специалисти по здравни грижи и лаборанти. Впрочем, проблемът с лаборантите е навсякъде, тъй като кандидатите да изучават това са малко, а и малкото ги поглъщат частните лаборатории. Съкращения на пенсионери няма да има. Болницата се нуждае от всеки човек. На пенсионерите ще бъде предложен трудов договор по чл. 114 от Кодекс на труда, който позволява едновременно да получават пенсията си и да работят на непълен работен ден с достойно заплащане на час.

- Не всички болници обаче са от ниво на компетентност, за да работят по една или две по-скъпо платени клинични пътеки. Какво могат да направят те?

- Преди няколко години общинската болница в Нови пазар вече е структура на МБАЛ – Шумен. Другата общинска болница в нашата област е тази в Преслав. В нея функционира само едно нервно отделение и рехабилитация. Там дейността е полузамряла. Всички тежки пациенти идат при нас още повече, че само в нашето лечебно заведение има реанимация, в която хоспитализираме критично болните. Бюджетът за такива малки структури, като тази в Преслав, спокойно може да се пренасочи към големите болници, защото се вижда каква е ползата от едните и от другите.

- Споделяте ли виждането на създаване на защитени болници и на какъв принцип трябва да бъдат подбирани те?

- Най-вероятно трябва да има защитени болници, тъй като има региони, отдалечени от основните лечебни заведения. Кои обаче да станат такива, трябва да бъде резултат на много прецизна и точна преценка. За целта е необходимо да се създадат и много добре изработени критерии и те да се спазват, когато се преценява дали една болница да бъде защитена или не.

- Договорните партньори за болнична помощ на НЗОК към момента са 370, не са ли прекалено много за България?

- НЗОК публикува на сайта си всяка седмица броят на пациентите по болници в страната и броят на разкритите легла. Тя е изключително интересно четиво. От него, например, човек може да научи, че има болници с по пет легла и трима пациенти, други с осем легла и двама пациенти, но се броят за болнични лечебни заведения. Да не говорим, че в София има над 100 болници. Като се знае това, всеки може да си отговори трябват ли ни или не толкова много договорни партньори на НЗОК.

- Кога ще се обърне внимание на качеството на лечение, защо то остава ниско, а смъртността расте, въпреки повечето средства, които се дават за здраве всяка година?

- Много е трудно човек да определи критериите, по които да определи качеството на оказаната медицинска помощ. Ако се разчита само на мнението на пациентите мисля, че не е най-точният критерии, по който да определяме качеството на лечението. Тук също може да се помисли за създаване на критерии за въпросното качество и едва тогава да се говори къде е качествена помощта и къде не е. Един болен може да е много доволен от предоставените му битови условия, но зависи каква е степента на неговото заболяване – леко, тежко, доколко при влошаване лечебното заведение може да реагира и да му предостави спешна медицинска помощ и консултация с необходимите специалисти. Ето затова са необходими обективни критерии. Докато ги нямаме, няма как да се произнасяме дали едно лечение е качествено или не е.


Разпределиха ресорите в МЗ

Разпределиха ресорите в МЗ

Зам.-министър Александър Златанов ще отговаря за лекарствата, д-р Тома Томов ще контролира ИАМН, а Лидия Чобанова поема е-здравеопазването
Очакваме реорганизации в болниците

Очакваме реорганизации в болниците

Сливането или съкращаване на отделения ще разтовари професионалистите по здравни грижи, а те са дефицит, казва Милка Василева
 Новите заплати са непостижими

Новите заплати са непостижими

Могат ли новите възнаграждения в болниците да бъдат осигурени, как да бъде избегнат енергийната криза и има ли формула, по която недостигът на кадри да бъде прекратен. Това попитахме д-р Минко Михов, директор на МБАЛ-Габрово.
КОВИД препъва новия анекс

КОВИД препъва новия анекс

От БЛС искат болниците да имат право да разкриват допълнителни интензивни легла извън тези в договора им, от НЗОК не са съгласни

Вдигат заплатите в НЗОК до 10 август

Вдигат заплатите в НЗОК до 10 август

Днес обнародваха и парите за по-високи заплати в спешна помощ, психиатриите и РЗИ-та

И НАП с нов шеф

И НАП с нов шеф

Начело на агенцията застава Борис Михайлов, причината е, че Румен Спецов е давал противоречиви данни за събираемостта, което поставя в риск и разходите на държавата, съобщиха от МС

Повече за специализантите по дентална медицина

Повече за специализантите по дентална медицина

Необходимо е активното участие и на БЗС за електронното здравеопазване, казва д-р Николай Шарков
 Министър Лазаров ще наблюдава здравеопазването

Министър Лазаров ще наблюдава здравеопазването

Премиерът Донев назначи за зам.-здравни министри Тома Томов и Лидия Стойкова, а ден по-рано и д-р Александър Златанов
Държавата смени представителите си в НСТС

Държавата смени представителите си в НСТС

В нея вече ще влзизат вицепремиерът Лазар Лазаров и министърът на финансите Росица Велкова-Желева

276 млн. за КОВИД за медиците

276 млн. за КОВИД за медиците

Ръстът на средствата в СИМП-а за шестте месеца на годината спрямо същия период на миналата е 159%, отчитат от НЗОК

1 2 3 4 5 ... 366 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Август 2022 Предишен Следващ