Интервю

Бюджетите ни са по-ниски и с буфера от 3%

02-05-2017 08:19
Очакваме от новия министър да преразгледа финансирането ни и правилата за разпределението му, казва д-р Нели СавчеваБюджетите ни са по-ниски и с буфера от 3%
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
И тази година болниците имат проблеми с новите си бюджети от здравната каса. Как ще се отрази това на клиниките и какво ще предприемат мениджърите им, попитахме д-р Нели Савчева. Тя е председател на Сдружението на областните болници и ръководител на МБАЛ „Д-р Тота Венкова".

- Д-р Савчева, какво е положението с бюджетите на областните болници?

- Имахме среща, на която обсъдихме бюджетите и състоянието на областните болници. От изнесената информация от присъстващите колеги, а искам да кажа, че отсъстваха само няколко болници, разбрахме, че парите на всички са намалени с различен процент, като не е ясно как точно са определени отпуснатите средства. Притеснени сме от това, че за основа са взети бюджетите, които сме имали като реално платени средства през декември, януари и февруари - изключително слаби месеци за лечебните заведения, като единият е от 28 дни. На тази база се изчисляват бюджетите и няма болница, на която да не са намалени.

- Получихте ли някакви обяснения от съответните РЗОК защо парите са орязани?

- Притесняват ни разнопосочните изказвания от една страна на здравното министерство, че няма лимити и от друга страна на управителя на НЗОК д-р Глинка Комитов, който казва, че бюджетите, които са дадени на РЗОК, са без промяна от миналата година. За нас остава неясно как ако средствата за здравеопазване са увеличени, ако управителят на касата твърди, че парите, дадени на областните каси са без промяна, тогава си задаваме сериозния въпрос къде са средствата? За нашите болници се говори като за структуроопределящи, а всъщност министър Илко Семерджиев изнесе на една от последните ни срещи статистика, че ние не сме си увеличили приема на пациенти, не сме си увеличили пазарния дял. И това е логично, защото сме имали лимити и неразплатени дейности. Данните от неговата справка обаче показват, че частните болници са си увеличили значително пазарния дял. Затова ние питаме при съществуващи лимити, при деклариран исторически принцип на определяне на бюджетите, как се случва така, че едни лечебни заведения си увеличават пазарния дял, а на други им се определят по-ниски бюджети? Не искаме да сме разделителната линия и не се противопоставяме на нито една болница, защото всяко лечебно заведение знае собствената си ситуация, но ние нямаме пълната информация. Интересно би било да се видят бюджетите на отделните лечебни заведения в последните 5 години по месеци. Мисля, че ще бъде доста любопитно четиво.

Как така при лимити едни лечебни заведения си увеличават пазарния дял, а на други им се определят по-ниски бюджети

- От касата припомниха за предвидения буфер от 3% и за директното финансране на онкоболни, родилки, хемодиализа. Това не компенсира ли в някаква степен намаления бюджет?

- Това не променя нещата. Дори когато прибавим този буфер, отново отчитаме намаление на бюджетите. Искам да подчертая, че бюджетът не е на изпълнителния директор на лечебното заведение. Това е бюджет, с който се предоставят здравни услуги на населението в региони, които са труднодостъпни. Знаете, че ние приемаме всички тежки пациенти от областите и в много случаи дори да нямаме клинични пътеки с касата, каквито са неврофирургията, кардиохирергията, когато тези пациенти са нетранспортабилни, ние ги обслужваме. Да, имаме буфер от 3%, но ако примерно го усвоим в първите два месеца, ще разполагаме със силно намален бюджет за третия месец.

- Това означава ли, че ще се увеличат отново листите на чакащите?

- Точно това означава. Ако можем да прехвърляме средствата от месец в месец, тогава третия месец с какви пари ще разполагаме? Плюс това знаете, че има традиционно силни месеци с много пациенти и други – по-слаби. Но общо взето, като сравняваме резултатите, се запазва една статистика, примерно, ако март е слаб месец, той е слаб за всички. Ако април е силен, е такъв за всички. Така че тук не става въпрос за хиперхоспитализации. Май месец може да е по-слаб, поради натрупването на почивни дни, но пък понякога през празниците спешността е по-голяма и знаете, че останалите болници по това време не работят с натоварването, с което работят областните болници. Лечебните заведения от друг ранг имат по един дежурен лекар, а при нас дежурят специалисти във всички отделения и обикновено тежките пациенти от спешна помощ директно се насочват към нас, въпреки че тези болници, които прескачат, обикновено също имат договор с касата за повечето клинични пътеки. Така че когато има много почивни дни, ние обираме спешността на регионите.

- Какви решения взехте на срещата?

- Решихме да подготвим декларация, която ще изпратим до здравния министър, до Надзорния съвет на касата, до Български лекарски съюз, до парламентарната комисия по здравеопазване, до омбудсмана, до президента. В нея ще опишем тревогата, която изпитваме за качественото обслужване на гражданите в нашите региони. Всички знаем, че нашите болници са специфични, че поемаме тежките случаи в областите. Освен това сме притиснати от една страна от конкуренцията с другите лечебни заведения и от друга с приетия колективен трудов договор, където имаме напрежение сред нашите служители. Няма лечебно заведение, което да е достигнало стойностите в неясния колективен трудов договор, който не се знае приет ли е, утвърден ли е, реален ли е. Но го има в публичното пространство и хората настояват да получават възнагражденията си по него. Това, което уточнихме с колегите е, че почти всички, макар и различно за отделните болници, даваме около 70-75% от приходите по каса от клиничните пътеки за работни заплати. С останалата част, при повишение на минималната работна заплата, при очаквано повишение на газ и ток, е трудно вече да се издържат болниците. Категорично не приемаме становището на МЗ, че състоянието на лечебните заведения е единствено функция на управленските решения. Това си казахме и с колегите, че ние имаме непрекъснато увеличаващи се разходи и непрекъснато намаляващи приходи, а от нас се иска да поддържаме финансова стабилност. Вие помните, че миналогодишните бюджети бяха намалени, отделно през декември имаше допълнително орязване и въпреки това точно декември е база за изчисляване на бюджетите през

Ще изпратим декларация до здравния министър, до Надзорния съвет на касата, до Български лекарски съюз, до парламентарната комисия по здравеопазване, до омбудсмана, до президента

тази година.

- Какви мерки предвиждате, ако не се изпълнят исканията ви?

- Това наистина беше една доста напрегната наша среща. Имаме решителност да обсъдим и да предложим евентуално ако няма никаква ответна реакция за преразглеждане на бюджетите, за преразглеждане на правилата на Надзорния съвет, да говорим за неподписване на договори с касата. Но неподписвайки тези договори обричаме лечебните заведения на мизерно съществуване, на намаляване на качеството на обслужване, на загуба на персонал. Така че нашите предложения са за преразглеждане на бюджетите, за деблокиране на резерва и преосмисляне на правилата. Ще се обърнем с апел към здравното министерство за финансиране на дейностите, които са уникални и задължителни за областните болници, като отделенията по трансфузионна хематология, съдебна медицина, които сме длъжни да запазим, а всъщност нямаме финансиране за тях. Ние определяме областното ниво на здравеопазване, като съвместяваме държавната политика. За разлика от другите болници поддържаме много структури, които се финансират от касата, но са на загуба. Такива са инфекциозните отделения, УНГ, очните. Така че нещата, които обсъждахме са сериозни и имаме големи страхове.

- Как ще се справите с намалените бюджети при увеличените битови консумативи – ток, газ, вода?

- Това е нещо, което не се отчита в бюджетите. Притесненията ни са, че това ще увеличи дълговете на болниците. Ако имаш същите приходи и предната година си успявал да се разплатиш, сега къде е този буфер за допълнителните плащания?

- При тази ситуация очаквате ли да ви изплатят обещаните средства за извършената надлимитна дейност?

- Това е другото наше искане – за изплащане на надлимитната дейност за миналата година и за 2015 г. А вече имаме натрупана дейност извън лимитите и за март тази година.

- Министърът обвини мениджърите на лечебните заведения, че не управляват добре. Има ли истина в това твърдение, все пак някои болници нямат просрочени дългове?

- Много лесно е да се хвърли всичката вина върху директорите на болници, а да не се говори за проблемите общо в здравеопазването. Ако голяма част от лечебните заведения са със задължения, значи ли, че всички мениджъри са лоши? Мисля, че сред тези директори, които се сочат с пръст, има хора, които са много отговорни, които са управители от 10-15 години и са дали на това здравеопазване прекалено много. Затова не е добре по този начин да се обобщава. Имаме директори, на които до преди няколко години лечебните заведения са били без дългове, работили са дори с печалба. Означава ли, че сега един мениджър рязко си е влошил управленските умения? Това за мен е меко казано странно. Не казвам, че всички директори са най-блестящите на световно ниво. Но изведнъж да се каже, че състоянието на здравеопазването е такова, защото лечебните заведения се управляват лошо, мисля, че истината не е там. При положение, че драстично ти намаляват приходите, а драстично ти се увеличават разходите, къде е буфера?

- Какво е състоянието на областната болница в Габрово, която ръководите?

- Това правителство направи анализ, с който ние всички разполагаме. От министерството бяха така добри да ни го предоставят и аз съм го изпратила до колегите. Много неща се виждат там, но нека да говоря конкретно за нашата болница. Ние сме оптимизирали разходите, газифицирали сме лечебното заведение и аз си бях поела глътка въздух, защото можехме да намалим разходите си с 20% само от газификацията. Но с това поскъпване на газа, сега нямаме никакви буфери. Имаме оптимизирани обществени поръчки за болничното хранене, пране. За съжаление заплатите ни не са конкуретни на възнагражденията в общинските и частните болници. Присъствах на форума, който организира БЛС и там изнесоха факти, че големите областни и университетски болници не сме конкурентноспособни на пазара на труда. Това е защото ние имаме много непечеливши структури и много големи разходи. Миналата година се направи промяна в закона за вътрешния одит и бяхме принудени да назначим още персонал. Част от лечебните заведения нямат структури за обществени поръчки, те не правят такива, но ние там също имаме разход. Когато управляваш една голяма болница, административните ти разходи са по-голями, а това пътеките не го отчитат.

- Задълбочава ли се проблемът с липсата на медицински персонал?

- Това е другата ни изключително голяма тревога. В нашите болници почти не са постъпили млади медицински специалисти. Застаряването и амортизацията на персонала е много сериозна. При нас едва връзваме границите в реанимациите и в тежките звена, където дори да дадеш големи заплати, хората са амортизирани и предпочитат да отидат на работа в по-леки структури. Всички колеги отчитат, че с увеличението на заплащането от общините на медицинските специалисти в детските градини и детските ясли, всяка болница е загубила между 10-15 сестри и акушерки.

- Скоро ще имаме нов здравен министър. Какво очаквате от него и съответно от новото управление?

- Очакваме да има преразглеждане на бюджетите, на правилата. Очакваме да има преразглеждане на методиката за финансиране на лечебните заведения и очакваме преди някой да каже, че лошо управляваме, да бъдем чути и някой действително да анализира ситуацията задълбочено. Мисля, че винаги, когато е имало критични моменти в нашите болници, всички очи са били насочени към управляващия лечебното заведение и ние винаги сме си носили отговорностите. Но мисля, че е крайно време и политиците да спазят обещанията си от предизборната кампания. Да има консенсус за развитие на сектора, да има един задълбочен анализ. Аз съм директор вече седем години и половина и за това време следващата седмица ще имаме десети министър на здравеопазването.

- Това отразява ли се негативно на работата ви?

Всеки министър идва със своя „философия" за реформа в сектора, а ние нямаме и 24 часа, за да осъзнаем промените

- Всеки министър идва със своя „философия" за реформа в сектора, а ние трябва да прекрояваме нашата за управление на лечебните заведения по два пъти годишно. Това е един консервативен сектор, който се управлява трудно и при тези чести смени не само на физически лица, а на цялостна концепция за развитие, е много трудно. Примерно, предишният министър говореше за финансране на държавните лечебни заведения, за поемане на режийни разходи, за остойностяване на труда и изведнъж на следващия ден пристига друг министър, който казва, че ние трябва да управляваме лечебните заведения както се управляват частните болници и най-доброто, което се е случило, е това, че сме търговски дружества. Извинявайте, но понякога нямаме дори 24 часа за да можем да осъзнаем промените. Това не е здравословно за сектора. В никакъв случай това, което казвам, не е упрек към когото и да било, и нека не звучи като оправдание на директорите на болниците. Ние си носим нашата отговорност, но понякога мисля, че трябва да бъдем чути. Виждате, че и общинските, и университетските болници са с много проблеми. Всички университетски болници имат огромни задължения, това означава ли, че всички се управляват лошо? И не мислете, че говоря като директор на лечебно заведение, което има много дългове. Напротив, 2016 г. завършихме без просрочени задължения. Болницата е ликвидна, инвестирали сме много през последните години. Клиниките са видимо променени. Увеличили сме леко пациентопотока. Така че това са резултатите на болницата, която управлявам. Понеже говоря за негативни тенденции, искам да поясня това, защото хората не са длъжни да познават поотделно всяка болница. Нямаме тежки просрочия и тежки финансови проблеми, но виждам, че всеки следващ месец нещата стават все по-трудни. Персоналът не е доволен от заплащането и това, което на мен ми хареса в изготвената от Български лекарски съюз методика за остойностяване на труда, е че ние не се борим за заплатите на лекарите в Швеция, Италия и САЩ, но нека да се погледне съотношението между минималната работна заплата към началната заплата на лекарите и сестрите. Стартовата заплата на млад лекар би трябвало да е почти 4 минимални заплати, а на сестрите – две, както е в повечето европейски страни. Няма болница, която да е достигнала тези размери.

- Като основен приоритет в новата управленска програма е записана демонополизацията на здравната каса. Смятате ли, че това ще има положителен ефект върху системата?

Не мога да кажа, но предполагам, че ще има. Мисля, че това ще бъде стъпка в правилната посока. Но на мен ми се струва, че системата има нужда от спешен рестарт, защото ако се закъснее още малко, вероятно ще се наложи да се направят промени под натиска на събитията.


Освободиха шефа на Лозенец

Освободиха шефа на Лозенец

Причината са тежки нарушения, установени в одита на лечебното заведение, на мястото на д-р Христо Стоянов като временно изпълняващ длъжността директор е назначена д-р Олга Мицова - Масларова, съобщиха от МЗ
70% ножица при разходите за КП по области

70% ножица при разходите за КП по области

Толкова е разликата при тях в болниците в Смолян, където са най-ниски и в тези в София, където са най-високи, показват данните на Института по пазарна икономика
Обжалват задължителните ТЕЛК-комисии

Обжалват задължителните ТЕЛК-комисии

Общинските болници планират да оспорят в съда изискването, според което трябва да разкрият териториални експертни лекарски комисии, защото на практика то не може да бъде изпълнено, обясни д-р Неделчо Тотев
Нов тайминг за Детската болница

Нов тайминг за Детската болница

До два месеца трябва да е готов плана за капацитета, чието създаване е следваща стъпка за изграждането й
НЗОК плаща за още 460 легла

НЗОК плаща за още 460 легла

Ръстът е спрямо октомври 2023 г., а средната използваемост на базата в болниците продължава да е нездравословно ниска - под 50%, показват актуалните данни
Живеем средно до 73.5 години

Живеем средно до 73.5 години

Продължителността се е увеличила спрямо 2020 г. и е намаляла спрямо 2013 г., показват данните на НСИ
Тази седмица бе направена първата детска операция на сърце за май

Тази седмица бе направена първата детска операция на сърце за май

В клиниката липсват 8 сестри, има нещо, което не ги мотивира да са там и ние искаме тази причина да бъде изчистена, казва Цветослав Найденов

Половината заповеди за лечение в чужбина са за лекарства

Половината заповеди за лечение в чужбина са за лекарства

Над 77 млн. е дала здравната каса миналата година, близо 97% от тях са отишли за медикаменти и медицински изделия, същото е и през тази

Две болници с диамантена награда за инсулти

Две болници с диамантена награда за инсулти

Те се връчват от Европейското организация по инсулт за извършване на висок брой тромболизи
Родените бебета в България намаляват

Родените бебета в България намаляват

През миналата година са се появили 57 197 деца, но 6070 от тях са проплакали в чужбина, показват официалните данни на НСИ
1 2 3 4 5 ... 506 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Според вас в страната има ли нужда от още болници за активно лечение?

Май 2024 Предишен Следващ