Лице

Като Пепеляшка в медицината

10-06-2022 07:04
Д-р Ирена Иванова е номинирана за балканска награда заради новия й подход към терапия на пандемични инфекцииКато Пепеляшка в медицината
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
„Ако имаш план и цел, можеш да постигнеш всичко. Имаш ли план и цел, трудностите отстъпват пред теб". Тези думи са на д-р Ирена Йорданова от Клиничната лаборатория на УМБАЛ „Св. Иван Рилски".
Тя е номинирана за иновации в лечението на пандемични инфекции от Balkan medical awards 2022.

 

Биографично за нея

 

Д-р Ирена Иванова завършва Медицина през 2003г. в Медицинския университет в Пловдив. От 2003 до 2005 г. работи като ординатор по вътрешни болести в МБАЛ Пазарджик. През 2005 г. започва работа в УМБАЛ „Св. Иван Рилски" като лабораторен лекар, а през 2009 г. е назначена за началник на Клинична лаборатория към болницата. Специализира Клинична лаборатория в Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология към МУ – София. През 2015 г., във връзка с разработване на дисертационна тема, специализира по проблемите на изследване на олигоелементи и невродегенеративни състояния Рим. През 2016 г. защитава дисертация и става „Доктор по медицина" с тема „Меден статус – лабораторни аспекти и клинично приложение при някои патологични състояния". От 2016 започва преподавателска работа към Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология на МУ – София и Катедра „Химия, природоматематически факултет на ЮЗУ – Благоевград".

 

Трудният път към науката

 

Д-р Ирена Йорданова е от хората, за които в пълна степен може да се каже, че не са имали равен старт в живота с много свои връстници, но са постигнали всичко сами – с много труд и свръх организация на времето. Родителите й нямат нищо общо с медицината, нито с хуманитарните науки. В Русе, където тя е родена няма спомени да е виждала майка си да се движи сама –страдала от множествена склероза. Баща й е бил шлосер – единственият човек работещ в семейството дълги години. Той бил човекът, който издържал болната си съпруга и двете си дъщери. От работа нямал кой знае колко време да се занимава с възпитанието им. Но пък малкото, което успявал да им каже, било на място. Независимо, че бил човек без висше образование все й повтарял, че трябва да учи, за да успее в живота. От него д-р Иванова се е научила, че има ли задача, тя не бива да бъде отлагана за утре. Да е пряма, да не таи лоши мисли за другите, усети ли лицемерие, да се отдалечава, да не пада в словесните му примки. Това са основните, базовите неща, които тя е запомнила от покойния си вече татко и прилага в живота.

„Имах тежко детство, нямах много време за игри. В семейството, в рода ни няма лекари. В този смисъл няма модели за подражание. Изглежда болестта на мама подсъзнателно ме е подтикнала да следвам медицина", въздъхва д-р Иванова при спомена за покойната си майка. Въпреки материалните и битови трудности на семейството, тя завършила с отличен математическата гимназия в родния си град Русе. Кандидатствала медицина в Пловдив, приели я. „Годините на следването бяха истинско изпитание за мен – чужд град, без роднини и близки, с оскъдни средства. Тогава нямаше много възможности за работа на студентите, както е сега. Калих се, справих се", спомня си тя за тежкия, почти като на Пепеляшка по път към света на медицината.

 

Да избереш, когато си без голям избор

 

След завършването работила в продължение на две години работила вътрешни болести – натоварено, спешни случаи, графици, дежурства. Дошла в София. Единственото свободно място в УМБАЛ „Свети Иван Рилски" било в клиничната лаборатория. Започнала там. След напрежението във вътрешното отделение била шокирана от тишината, липсата на контакти с хора, съвършено различния ритъм на работа. Харесало й и специализирала Клинична лаборатория. Избрала я заради аналитичността. „С годините ми харесва все повече и повече. Тази специалност има много възможности за развитие. В 70% от дигностиката вече е на базата на медицината на доказателствата, тоест на клиничната лаборатория", разказва лекарката за постепенното си увлечение по Клиничната лаборатория. Привлякла я и я накарала да остане и добрата колаборация между лабораторията и клиничните звена в болница „Свети Иван Рилски". За тема на своята дисертация и монография е избрала „Механизмите на обмяна и поддържането на хомеостазата, на клетъчно и на системно ниво в организма". „Това е фин и съвършен модел, който трябва да се познава и поддържа от съвременната персонализирана медицина", смята тя. Акцентира проучванията и работата си върху медта и цинкът. Приложени в медицината те имат голямо значение при редки заболявания като болест на Уилсон, Mednik синдром и Huppke – Brendel синдром. По време на пандемията от КОВИД-19 д-р Иванова е насочила разработките си към разпространението на инфекции с пандемичен характер, както и към оценка за ролята на тези два елемента при възпалението, терапевтичните възможности на суплементацията за подобряване на преживяемостта. „Медта и цинкът са микронутриенти, т.е. налични са в много малки количества в човешкия организъм, но без тях не могат да протичат правилно редица физиологични процеси. Те имат отношение към над 300 ензима, които извършват различни физиологични реакции в клетките, свързани с енергийния баланс, репродукцията, невротрансмисията и редица други", разкрива тя постепенно завесата към светът на микронутриентите. И пояснява, че макар и от пренебрежимо малкото им количество за непредубеденият човек, при предозиране те могат да доведат до тежки последствия точно така, както при самолечение. Затова предупреждава „Не се самолекувайте, не се самопрофилактирайте. Първо попитайте своя лекар!".

 

Мълчанието говори повече

 

Д-р Ирена Иванова не обича да шуми за себе си, макар и да има за какво. Тя е от лекарите, които са постигнали много при това с неравен старт спрямо мнозина други. Не може да обясни откъде е тази нейна „слабост", както я определят някои нейни приятелки. По думите й възможно е така да са я възпитали още от дете, може да се дължи и на характера й. „Винаги са ме отблъсквали и ме отблъскват хора, които се самоизтъкват, които започват изречението с „Аз". Рано или късно се разбира дали зад едно високо самочувствие дали има някакво покритие или не. В повечето случаи се оказва, че зад вечното първо лице, единствено число просто няма нищо. Дори човек да е гений, това не е основание човек да се държи надменно, да не стъпва на земята и дори да е арогантен, споделя вижданията си д-р Ирена Иванова. Всеки има своите плюсове и минуси. Идеални няма, важното е да държим баланс", допълва разясненията си за наблюденията над другите лекарката. Тя е от хората, които определя човека повече по неговото мълчание, отколкото говорене.

 

В ритъма на ямба и хорея

 

Затова и нарекла първата си стихосбирка „Мълчаливо". „Защото истинските, креативните неща стават в усамотение. Човек събира мислите си, за да направи нещо, което да бъде постигнато в шума на суетата, говоренето и прекаленото общуване с хора е невъзможно", казва д-р Иванова и не крие, че обича усамотението, дори го предпочита пред общуването, когато това е възможно. Признава, че рядко успява да го постигне. То – усамотението идва късно вечер, когато е свършила с всички домакински задължения, всички у дома са си легнали. Това е времето на поетите и на дежурните лекари. Точно в малките часове на денонощието тя е написала и стиховете си за своята втора стихосбирка, наречена „Нова симетрия". За нея самият Недялко Йорданов й написал „Изключително искрени стихове. Успехи на д-р Иванова." През 2020 година й предложили да бъде приета в Съюза на писателите – лекари в България „Димитър Димов". Почувствала се неловко. Как така ще бъде наред с проф. Златимир Коларов, известен със своите романи, че и със сценарий за филми. Помислила, но признава си – малко, приела. И не съжалява. Редките срещи в съюза, за които може да отдели време й дават идеи. Казва, че това е едно от местата, където общуването не й тежи, усамотението не й липсва, защото е сред свои – хора по слушалка, но и по перо. Спомня си и как се престрашила преди години да се заяви като поетеса. Преди години Съюзът на учените в България обявил конкурс за млади учени, които пишат поезия. „Приех изискването съвсем дословно и написах стихотворение за медта и цинка", разказва със смях за своята първа изява д-р Ирена Иванова. Рисуването е другата й страст, за която обаче напоследък няма много време. То съвсем не е аматьорско. Зад гърба си тя вече има една самостоятелна изложба през 2019 година.

 

Между две работни места и две деца

 

Такова е всекидневието на лекарката. Освен в лабораторията на УМБАЛ „Свети Иван Рилски" й се налага да работи и на второ място – в частна лаборатория. Времето на пандемията се оказало изключително тежко за нея – и в работен порядък, и в емоционален план. „Не може да се изпита чувството, което един лекар изпитва, когато види сутрин през прозореца си каква опашка се извива пред лабораторията от притеснени хора, които чакат за PCR за КОВИД-19. В началото да се разболее човек от него за мнозина бе равностойно на смърт – пътят на лечението не се строго определен, често се появяваха противоречиви информации за коронавируса, ваксини нямаше. Тези месеци бяха изключително тежки за всички ни", спомня си онези мъчителни месеци д-р Ирена Иванова. Нямала възможност да рисува, но пък в кратките моменти насаме в себе си в болницата или у дома, пишела стихове. Просто се леели в съзнанието й. Записвала ги, кога на лист хартия, кога на телефона си. Пандемията отшумя, поне засега. Навикът обаче да вади телефона, щом почувства, че стихът идва е останал. така се натрупали и стиховете й за втората стихобирка „Нова симетрия". „Със заглавието не съм търсила аналогия с „новото реално" и други понятия, които се наложиха по време на пандемията. Просто, почувствах се по-зряла, по-уравновесена. Наименованието дойде само", споделя д-р Ирена Иванова. Признава, че й е трудно – работа на две места, грижи за дома, за децата. От известно време д-р Иванова се грижи сама за двете си деца - синът Атанас на 8 и дъщерята Рада на 11 години. Категорична е обаче, че трудностите й дават сили да се мотивира и да се справя, макар и да се налага непрекъснато да забързва оборотите, за да успее с всичко.


Когато кръвта говори

Когато кръвта говори

Неврохирургът д-р Асен Цеков зарази хората от Софийското мото общество с каузата кръводаряване, помагат заедно на юноши от домове
Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Прокуристите Владимир Георгиев и Пламен Милев имат срок от 6 месеца, за да стабилизират финансово Александровска болница и „Пирогов"
Княгиня в основата на „Майчин дом”

Княгиня в основата на „Майчин дом”

За изграждането му съпругата на княз Фердинанд – Мария-Луиза, дарява зестрата си от 2 млн. франка, но не дочаква завършването му
Споделеното знание

Споделеното знание

В магията на микроорганизмите проф. Радостина Александрова е намерила хоби в работата, предизвикателствата в науката разказва в свой блог
В ритъма на сърцето

В ритъма на сърцето

Медицината не е за самотни бегачи, казва проф. Мария Миланова, която тези дни получи наградата на името на проф. Константин Чилов
Предизвикателството да успееш

Предизвикателството да успееш

Доц. Ася Консулова залага на мултидисциплинарността в лечението на рака и е решена да въведе световните стандарти в тази сфера
Венчан за професията

Венчан за професията

Шефът на Спешната помощ д-р Георги Гелев работи по десет часа на ден, брани медиците от нападки, но не прощава на мърлячите
Предизвикателството да останеш

Предизвикателството да останеш

Офталмологът д-р Нора Великова спечели награда за иновативен подход към лечението на катаракта и глаукома едновременно
Когато зъболекарят свири кънтри

Когато зъболекарят свири кънтри

Как Коцето-Калки стана д-р Костантин Георгиев и защо децата влизат без страх в стоматологичния му кабинет
Без право на грешка

Без право на грешка

Доц. Николай Велинов премълчава успехите си, убеден е, че човек може да бъде професионалист само в добър екип
1 2 3 4 5 ... 6 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Юли 2022 Предишен Следващ