Имаме нужда от онкологична доктрина

Недопустимо е Националният противораков план да се прави от колеги в определени частни структури, казва проф. Елена Пиперкова

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Като човек, работещ отдавна 

в УСБАЛО мога да кажа, че тук са събрани всички специалности, но в последните години в общественото пространство, сякаш това, което правим ние, не съществува. В България са изградени много структури, които полагат усилия в помощ на точната онкологична диагноза и ефективно лечение за подобряване на диагнозата. Някои са събрани на едно място в частни структури, други използват цялата база на университетските многопрофилни болници. Когато се създава един национален противораков план по европейски стандарти и изисквания, то той трябва да включва експертни, мултидисциплинарни групи и бази за работа, и финансиране в държавни структури. Не може в определени частни клиники да се определя националната ракова програма, защото трябва да се използват знанията на всички в борбата с онкологичните заболявания.

Цикълът на активно лечение е наличен в УСБАЛО,

в Александровска болница, УМБАЛ „Свети Георги" в Пловдив, в УМБАЛ „Света Марина" във Варна и в други държавни лечебни заведения. В последните години средствата за лекарствени противотуморни препарати се увеличават, защото фармацевтичната промишленост се развива изключително много. Отдавна не е само химотерапията, която се практикуваше основно преди двадесетина години. Вече има таргетна терапия, рецепторна имунотерапия, хормонална терапия, спектърът е изключително голям. В същото време обаче много нарасна и честотата на онкологичните заболявания. От друга страна, те се подмладяват. Лекарствените препарати се използват най-често в напреднал стадий на заболяването.

 Ако у нас имаше средства и скринингови програми,

 т.е. за ранното им откриване и, ако процентът на рано диагностицираните случаи бе по-голям, нямаше да се налага да се изразходват толкова много средства за онколекарства, както се случва сега. Като към липсата на скрининг се прибави и неперсонализиране на лечението, то можем да кажем, че прогнозата занапред не може да бъде много добра. Често пъти се налага в хода на терапията да променяме схемите на лечението, защото се наблюдава резистентност на тумора. Това също оскъпява процеса. Нарастването на средствата за онколечение се дължи на късно откритите тумори, по-високата честота на заболеваемост и развитието на нови технологии и препарати, които са все по-скъпи.

България изостава значително, дори е на много ниско

ниво, в лечението на радио нуклеидната метаболитна терапия. Пациентите, които подават документи за лечение в чужбина са обикновено за метаболитна терапия за костни метастази и при невроендокринни тумори, които могат да се правят съвсем спокойно и у нас. Въпрос на регистрация е на определени фармацевтици. Колкото до нашите специалисти, те са в състояние да ги прилагат. Проблем е, че за някои фармацевтици фирмите вносителки нямат интерес към нашата страна, тъй като пазарът е малък. Ако държавата ни съумее да реши въпроса и бъде въведена метаболитната терапия в по-широк спектър, лечението ще е много по-евтино, отколкото това в чужбина. Причината това да не се случва е, че на нас ни куца организацията и стратегията.

При ранното откриване на тумори средната преживяемост

е поне пет години, а лечението е много по-евтино. Може да се плаща за много лекарства, но това не е достатъчно, щом резултатите не са добри, а смъртността е висока. В един национален противораков план трябва да има показатели за заболеваемостта, данните за заболяването и етапът му на откриване и много прецизен раков регистър, в който да се регистрират абсолютно всички диагностицирани ракови случаи. В дългогодишната ми професионална практика аз съм виждала поне три онкологични доктрини и национални противоракови планове, които бяха направени в УСБАЛО с помощтта на университетските многопрофилни болници за активно лечение. По неофициални данни националния противораков план вече съществува, но с него се занимават колеги в определени частни структури, които са израснали професионално в държавните болници. Това е недопустимо.

Той трябва да бъде съставен от всички университетски

лечебни заведения, които се занимават с онкология, тъй като те имат богат опит. Например в УСБАЛО само по здравна каса и стационар през 2021 г. са преминали 13 573 онкоболни, които са намерили своето лечение. През Клиниката по нуклеарна медицина, която оглавявам са направени 4 449 нуклеарно медицински изследвани, от които само пет скенер са 3000. Като се има предвид това смятам, че създаването на националния противораков план категорично не може да бъде извън университетските лечебни заведения. Той трябва да съдържа скринингова програма, ранна диагностика, мултидисциплинарна диагностика и терапия, както и поставени показатели и срокове за намаляване на смъртността. В САЩ, например, които са много високо технологична държава, имат огромен безлимитен онкологичен финансов ресурс.

Там са на едно от първите места по рак на гърдата –

на 7-мо място в света, но са на едно от последните по смъртност. Обяснението е, че чрез програми е въведена ранна диагностика, в резултат смъртността е намаляла значително. В същото време лечението поевтинява. Предполагам, че в България също има ресурс да се започнем и постигнем добри резултати. За съжаление обаче се правят определени мероприятия, като кампании, но не и скрининг.