Коментар

Имаме нужда от онкологична доктрина

09-06-2022 06:57
Недопустимо е Националният противораков план да се прави от колеги в определени частни структури, казва проф. Елена ПиперковаИмаме нужда от онкологична доктрина
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Средствата за онколечение нарастват с всяка изминала година. Смъртността обаче от ракови заболявания не намалява. На какво се дъжи това и как може да се излезе от този омагьосан кръг. Ще имаме ли скоро Национален противораков план. Това попитахме проф. Елена Пиперкова. Тя е началник на Клиниката по нуклеарна медицина в УСБАЛО. Проф. Пиперкова има специалности по медицинска радиология, нуклеарна медицина, лъчелечение и медицинска онкология.
В страната ни се прави не малко за онкологично болните пациенти. Онкологията е мултидисциплинарна по своята същност и има необходимост от създаването на онкологична доктрина.

В нея участват от скрининга и ранната диагнотика,

специалисти по диагностика, образна диагностика, клинична нуклеарна медицина, метаболитна терапия, лабораторни и патоформологични биопсии и редица други диагностични подходи и методи. После преминаваме към обсъждане на лечението, защото онкологичните заболявания не се лекуват само с лекарства. С навлизането на противотуморните лекарствени средства стана възможна и по-малко травматичната хирургия, като се постига радикално комплексно лечение. Лъчетарапията пък е основен безкръвен оперативен метод.

Нуклеарната медицина се занимава с метаболитни

изобразявания на онкологичния процес и степента на неговото разпространение със съвременните високо технологични петскенери в областта на компюърната томография. Това са насложени образи, даващи информация за туморните образования в човешкото тяло, тяхната локализация и на какви туморни структури отговарят. Фармацевтици, които са лекарствени препарати, дават възможност при въвеждане в човешкия организъм да се натрупат избирателно в тумора и да го лекуват на място. Един вид безкръвна хирургия. Онкологията се нуждае от изключително много специалисти, насочили своята специалност в областта на онкологията и противотуморното лечение.

 

Като човек, работещ отдавна 

 

в УСБАЛО мога да кажа, че тук са събрани всички специалности, но в последните години в общественото пространство, сякаш това, което правим ние, не съществува. В България са изградени много структури, които полагат усилия в помощ на точната онкологична диагноза и ефективно лечение за подобряване на диагнозата. Някои са събрани на едно място в частни структури, други използват цялата база на университетските многопрофилни болници. Когато се създава един национален противораков план по европейски стандарти и изисквания, то той трябва да включва експертни, мултидисциплинарни групи и бази за работа, и финансиране в държавни структури. Не може в определени частни клиники да се определя националната ракова програма, защото трябва да се използват знанията на всички в борбата с онкологичните заболявания.

 

Цикълът на активно лечение е наличен в УСБАЛО,

 

в Александровска болница, УМБАЛ „Свети Георги" в Пловдив, в УМБАЛ „Света Марина" във Варна и в други държавни лечебни заведения. В последните години средствата за лекарствени противотуморни препарати се увеличават, защото фармацевтичната промишленост се развива изключително много. Отдавна не е само химотерапията, която се практикуваше основно преди двадесетина години. Вече има таргетна терапия, рецепторна имунотерапия, хормонална терапия, спектърът е изключително голям. В същото време обаче много нарасна и честотата на онкологичните заболявания. От друга страна, те се подмладяват. Лекарствените препарати се използват най-често в напреднал стадий на заболяването.

 

 Ако у нас имаше средства и скринингови програми,

 

 т.е. за ранното им откриване и, ако процентът на рано диагностицираните случаи бе по-голям, нямаше да се налага да се изразходват толкова много средства за онколекарства, както се случва сега. Като към липсата на скрининг се прибави и неперсонализиране на лечението, то можем да кажем, че прогнозата занапред не може да бъде много добра. Често пъти се налага в хода на терапията да променяме схемите на лечението, защото се наблюдава резистентност на тумора. Това също оскъпява процеса. Нарастването на средствата за онколечение се дължи на късно откритите тумори, по-високата честота на заболеваемост и развитието на нови технологии и препарати, които са все по-скъпи.

 

България изостава значително, дори е на много ниско

 

ниво, в лечението на радио нуклеидната метаболитна терапия. Пациентите, които подават документи за лечение в чужбина са обикновено за метаболитна терапия за костни метастази и при невроендокринни тумори, които могат да се правят съвсем спокойно и у нас. Въпрос на регистрация е на определени фармацевтици. Колкото до нашите специалисти, те са в състояние да ги прилагат. Проблем е, че за някои фармацевтици фирмите вносителки нямат интерес към нашата страна, тъй като пазарът е малък. Ако държавата ни съумее да реши въпроса и бъде въведена метаболитната терапия в по-широк спектър, лечението ще е много по-евтино, отколкото това в чужбина. Причината това да не се случва е, че на нас ни куца организацията и стратегията.

 

При ранното откриване на тумори средната преживяемост

 

е поне пет години, а лечението е много по-евтино. Може да се плаща за много лекарства, но това не е достатъчно, щом резултатите не са добри, а смъртността е висока. В един национален противораков план трябва да има показатели за заболеваемостта, данните за заболяването и етапът му на откриване и много прецизен раков регистър, в който да се регистрират абсолютно всички диагностицирани ракови случаи. В дългогодишната ми професионална практика аз съм виждала поне три онкологични доктрини и национални противоракови планове, които бяха направени в УСБАЛО с помощтта на университетските многопрофилни болници за активно лечение. По неофициални данни националния противораков план вече съществува, но с него се занимават колеги в определени частни структури, които са израснали професионално в държавните болници. Това е недопустимо.

 

Той трябва да бъде съставен от всички университетски

 

лечебни заведения, които се занимават с онкология, тъй като те имат богат опит. Например в УСБАЛО само по здравна каса и стационар през 2021 г. са преминали 13 573 онкоболни, които са намерили своето лечение. През Клиниката по нуклеарна медицина, която оглавявам са направени 4 449 нуклеарно медицински изследвани, от които само пет скенер са 3000. Като се има предвид това смятам, че създаването на националния противораков план категорично не може да бъде извън университетските лечебни заведения. Той трябва да съдържа скринингова програма, ранна диагностика, мултидисциплинарна диагностика и терапия, както и поставени показатели и срокове за намаляване на смъртността. В САЩ, например, които са много високо технологична държава, имат огромен безлимитен онкологичен финансов ресурс.

 

Там са на едно от първите места по рак на гърдата –


на 7-мо място в света, но са на едно от последните по смъртност. Обяснението е, че чрез програми е въведена ранна диагностика, в резултат смъртността е намаляла значително. В същото време лечението поевтинява. Предполагам, че в България също има ресурс да се започнем и постигнем добри резултати. За съжаление обаче се правят определени мероприятия, като кампании, но не и скрининг.


Нужни са критерии за качество и контрол

Нужни са критерии за качество и контрол

Броят на специалистите по медицинска онкология е оптимален, но имаме голям проблем със сестрите, а тук те са изключително важни, казва доц. Желязко Арабаджиев

Диабетът може да е сигнал за рак на панкреаса

Диабетът може да е сигнал за рак на панкреаса

Ако пациентите вдигнат кръвна захар неочаквано и без видима причина, това трябва да е червена лампа, че може да става дума за онкологично заболяване, казва д-р Йоанна Попова

Оперираха по иновативен метод 3-ма с рак в ИСУЛ

Оперираха по иновативен метод 3-ма с рак в ИСУЛ

На пациентите е приложена нискодозова брахитерапия, която позволява запазване на простатната жлеза и предпазва от усложнения, казват от лечебното заведение
Няма нужда да се ограничава броят на онкологиите

Няма нужда да се ограничава броят на онкологиите

Национаният антираков план беше представен преди броени дни. Имат ли виждане онколозите как да решат проблемите за пациентите или отново във фокуса ще са само пазарните механизми и усовяването на средства. Това попитахме д-р Антоанета Томова.
Антираковият план дава насока, но липсват решения

Антираковият план дава насока, но липсват решения

Най-големият недостатък на нашата система и мерило за това колко назад във времето сме, е липсата на каквито и да е палиативни грижи, казва д-р Станимир Хасърджиев

Антираковият план много закъсня

Антираковият план много закъсня

Някой иска Националния раков регистър да го няма, постоянно се дават пари за скъпи лекарства, казва проф. Здравка Валерианова
МЗ официализира проекта на раковия план

МЗ официализира проекта на раковия план

От днес той е качен за публично обсъждане на сайта на ресорното ведомство

Редактираха проекта за антираков план

Редактираха проекта за антираков план

От проекта отпаднаха имената на конкретни болници, които ще формират Националния център, добавиха и регистър

Националният раков план бе приватизиран

Националният раков план бе приватизиран

При изготвянето му държавата се отказва от функциите си и ги прехвърли на частен субект, който еднолично иска да управлява и финансовите потоци, казва д-р Стефан Константинов

Все още работим по антираковия план

Все още работим по антираковия план

Драфтът на Национален противорораков план вече е готов. Защо специалистите са избрали този път, какви резултати да очакваме, има ли осигурено финансиране или отново всичко е пожелателно, попитахме проф. Асен Дудов.

1 2 3 4 5 ... 8 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Декември 2022 Предишен Следващ