Комплексност в онкологията ни няма

Броят на клиниките в страната и средствата за здравеопазване се увеличават, а резултатите от лечението не се подобряват

Средствата и болниците за активно лечение на онкологични заболявания у нас с годините се увеличават, а населението намалява. Това обаче не води до по-добри резултати, обясни Първан Симеонов. През 2015 г. средствата за онкомедикаменти у нас са били близо 246 млн., а лечебните заведения – 16. През миналата година средствата за онкомедикаменти са били 708 млн. лв. (571 млн. след отстъпките от страна на индустрията), а лечебните заведения - 42. В много малка част от тях обаче се извършва пълна грижи за хората – активно лечение, диспансеризация и палиативни грижи. Както показват данните на „Индекс на болниците", последните две липсват на много места.

На фона на ръста на онкоклиниките

и средствата за активна терапия, българите, починали от онкологични заболявания през 2012 г. са били 17.9 хил. души, а през 2020 г. – 19.3 хил., показват данните на Европейския раков регистър (ENCR). За това време намалява и населението у нас – според НСИ през 2012 г. то е било 7.2 млн., а през миналата – 6.8 млн. Тоест, дават се повече средства, а няма качество, комплексна грижа и удолетвореност на пациентите, обобщи Първан Симеонов. На същото мнение са и самите пациенти и специалистите онколози.

„Според резултатите от допитване, какво му тежи на нашия пациент на първо място излиза лошото отношение на здравната система към него и най-вече към онкологично болния – нещо характерно и твърде неприемливо за нашата действителност. Навсякъде липсва индивидуалният подход при лечението. Няма ги мултидисциплинарите екипи, както и психологическата помощ, която категорично трябва да излезе на преден план", каза д-р Хасарджиев, генерален директор на НПО. Според него хората са недоволни още от липсата на скринингови и профилактични програми, както и на ясно разписани стандарти, процедури и алгоритми, по които трябва да протича тяхното лечение.

Че няма правила, по които да работи

онкологията у нас и че такива трябва да се направят смята и доц. Димитър Калев, председател на СОНМ.

„Българската онкология е едно аморфно и безструктурно същество. По-точно, тя няма съвременна организация. В нея липсват национални ръководства, основани на доказателства, върху които лечебните заведения би трябвало да градят своите диагностични и терапевтични алгоритми. Никой не знае въз основа на какво се диагностицират и лекуват пациентите", категоричен бе той. Според него, ако това не се промени „тя ще остане имитаторска, поражателска и лъжеща своите пациенти и обществеността".

Като един от най-големите проблеми в онкологичната терапия се очерта и пълната липса в страната на палиативни грижи, които дават възможност на хората с тази тежка диагноза без надежда за лечение да си отидат достойно. За съжаление малко над 1000 са тези, които получават помощ по здравна каса в лечебни заведения, като броят им в годините дори намалява.

„Аз се занимавам с палиативна медицина

и мога да кажа, че на нашето здарвеопазване не му липсват пари. На него му липсва милосърдие. Болката е най-плашещият симптом на онкологичното заболяване, всички ще си отидем от този свят. Въпросът е как ще си отидем, колко ще ни боли и стенем", каза доц. Николай Йорданов. Според него в страната ни няма дори достатъчно морфин, за да се обезболят хората в нужда.

„По последни данни, които са от 2014 г., България е внесла 94 кг. морфинов еквивалент. В Малта той е много повече при положение, че пазарът им е много по-малък. Ето затова се случва близки на пациенти да ходят до Гърция, за да купуват опаковки за обезболяване за 12 евро едната. У нас ги няма, защото не е финансово изгодно", обясни той. Според него заради това в страната ни няма и палиативни грижи.

„Те не са финансово интересни. И в същото време говорим за комплексност", каза доц. Йорданов. И допълни, че в България дори тази специалност не се изучава. За първи път от тази година палиативна медицина ще има в МУ-Плевен, но заради нуждата това да присъства в дипломите на медиците в чужбина.

Пълните изказвания на участниците в пресконференцията и всички проблеми, които очертават данните на „Индекс на болниците" може да прочетете на следните линкове:

Анализ "Индекс на болниците"

Доц. Николай Йорданов

Доц. Димитър Калев

Д-р Станимир Хасърджиев

Първан Симеонов

Запис на цялата пресконференция