Меню
проблем

Комплексност в онкологията ни няма

07-06-2022 14:58
Броят на клиниките в страната и средствата за здравеопазване се увеличават, а резултатите от лечението не се подобряватКомплексност в онкологията ни няма
Clinica.bg

press@clinica.bg

У нас липсва каквато и да е комплексност в лечението на пациентите с онкологични заболявания, а успоредно с увеличението на разходите и клиниките в тази сфера расте и смъртността. За да се промени това, са нужни ясни правила и контрол в здравната система от страна на институциите.Това стана ясно днес по време на пресконференция на тема „Онкологията в България – действителност и нужда от промени", която организираха „Индекс на болниците" и НПО. Участници в нея бяха д-р Станимир Хасърджиев, генерален директор на Национална пациентска организация, доц. Николай Йорданов, член на УС на Асоциацията за палиативни грижи в България, доц. Димитър Калев, председател на Съвместна онкологична национална мрежа (СОНМ) и Първан Симеонов, съучредител на „Индекс на болниците".

Средствата и болниците за активно лечение на онкологични заболявания у нас с годините се увеличават, а населението намалява. Това обаче не води до по-добри резултати, обясни Първан Симеонов. През 2015 г. средствата за онкомедикаменти у нас са били близо 246 млн., а лечебните заведения – 16. През миналата година средствата за онкомедикаменти са били 708 млн. лв. (571 млн. след отстъпките от страна на индустрията), а лечебните заведения - 42. В много малка част от тях обаче се извършва пълна грижи за хората – активно лечение, диспансеризация и палиативни грижи. Както показват данните на „Индекс на болниците", последните две липсват на много места.


На фона на ръста на онкоклиниките

и средствата за активна терапия, българите, починали от онкологични заболявания през 2012 г. са били 17.9 хил. души, а през 2020 г. – 19.3 хил., показват данните на Европейския раков регистър (ENCR). За това време намалява и населението у нас – според НСИ през 2012 г. то е било 7.2 млн., а през миналата – 6.8 млн. Тоест, дават се повече средства, а няма качество, комплексна грижа и удолетвореност на пациентите, обобщи Първан Симеонов. На същото мнение са и самите пациенти и специалистите онколози.

„Според резултатите от допитване, какво му тежи на нашия пациент на първо място излиза лошото отношение на здравната система към него и най-вече към онкологично болния – нещо характерно и твърде неприемливо за нашата действителност. Навсякъде липсва индивидуалният подход при лечението. Няма ги мултидисциплинарите екипи, както и психологическата помощ, която категорично трябва да излезе на преден план", каза д-р Хасарджиев, генерален директор на НПО. Според него хората са недоволни още от липсата на скринингови и профилактични програми, както и на ясно разписани стандарти, процедури и алгоритми, по които трябва да протича тяхното лечение.


Че няма правила, по които да работи

онкологията у нас и че такива трябва да се направят смята и доц. Димитър Калев, председател на СОНМ.

„Българската онкология е едно аморфно и безструктурно същество. По-точно, тя няма съвременна организация. В нея липсват национални ръководства, основани на доказателства, върху които лечебните заведения би трябвало да градят своите диагностични и терапевтични алгоритми. Никой не знае въз основа на какво се диагностицират и лекуват пациентите", категоричен бе той. Според него, ако това не се промени „тя ще остане имитаторска, поражателска и лъжеща своите пациенти и обществеността".

Като един от най-големите проблеми в онкологичната терапия се очерта и пълната липса в страната на палиативни грижи, които дават възможност на хората с тази тежка диагноза без надежда за лечение да си отидат достойно. За съжаление малко над 1000 са тези, които получават помощ по здравна каса в лечебни заведения, като броят им в годините дори намалява.


„Аз се занимавам с палиативна медицина

и мога да кажа, че на нашето здарвеопазване не му липсват пари. На него му липсва милосърдие. Болката е най-плашещият симптом на онкологичното заболяване, всички ще си отидем от този свят. Въпросът е как ще си отидем, колко ще ни боли и стенем", каза доц. Николай Йорданов. Според него в страната ни няма дори достатъчно морфин, за да се обезболят хората в нужда.

„По последни данни, които са от 2014 г., България е внесла 94 кг. морфинов еквивалент. В Малта той е много повече при положение, че пазарът им е много по-малък. Ето затова се случва близки на пациенти да ходят до Гърция, за да купуват опаковки за обезболяване за 12 евро едната. У нас ги няма, защото не е финансово изгодно", обясни той. Според него заради това в страната ни няма и палиативни грижи.

„Те не са финансово интересни. И в същото време говорим за комплексност", каза доц. Йорданов. И допълни, че в България дори тази специалност не се изучава. За първи път от тази година палиативна медицина ще има в МУ-Плевен, но заради нуждата това да присъства в дипломите на медиците в чужбина.


Пълните изказвания на участниците в пресконференцията и всички проблеми, които очертават данните на „Индекс на болниците" може да прочетете на следните линкове:

Анализ "Индекс на болниците"

Доц. Николай Йорданов

Доц. Димитър Калев

Д-р Станимир Хасърджиев

Първан Симеонов

Запис на цялата пресконференция


Трябва да се оценява качеството в онкологията

Трябва да се оценява качеството в онкологията

Защо българските пациенти с онкологични болести доплащат за лечението си, проблем ли е това, ясен ли е пътят им на лечение, има ли комплексност и качество в него. Това са част от въпросите, които отправихме към доц. Ася Консулова.

Инвитро процедурите без промяна в успеваемостта

Инвитро процедурите без промяна в успеваемостта

За поредна година тя остава около 27% за финансираните от държавата, показват официалните данни

Няма структуриран подход към онкозаболяванията

Няма структуриран подход към онкозаболяванията

Ако се знае какво точно покрива НЗОК, застрахователите можем да помогнем много, като надградим системата с втори стълб, казва Ивана Димова
Онкологични ръководства у нас няма

Онкологични ръководства у нас няма

Нито една клинична пътека на НЗОК не е построена въз основа на стандартни оперативни процедури, казва доц. Димитър Калев
Държавата абдикира от контрола на болниците

Държавата абдикира от контрола на болниците

Здравната система не е пазар, а ние я докарахме до сергия, тя е елемент от националната сигурност на всяка страна, казва д-р Мими Виткова
69% от пациентите с онкологични заболявания доплащат

69% от пациентите с онкологични заболявания доплащат

Средната сума на човек е била 1495 лв., което поставя сериозни финансови бариери пред достъпа до адекватна здравна помощ, показва изследване на "Индекс на болниците"

Онкологията се разрасна

Онкологията се разрасна

През миналата година две болници са отворили нови отделения - по лекарствено лечение и по лъчелечение

17858 операции в неврохирургията

17858 операции в неврохирургията

Въпреки че 115 болници са осъществявали някаква дейност в тази област, тя остава концентрирана в 15 центъра в страната

Ръст в ортопедичните операции

Ръст в ортопедичните операции

През миналата година те са били над 74 хиляди, с което почти догонват нивата отпреди пандемията

На демографията пречи политическата конюнктура

На демографията пречи политическата конюнктура

Ражданията в болниците през 2023 г. за първи път се оказаха под 50 000, показва анализът на „Индекс на болниците" върху данните на НЗОК. Защо се случва това, ще се промени ли негативната тенденция, попитахме доц. Спас Ташев.

1 2 3 4 5 ... 13 »
открийте болница
Банер
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Според вас в страната има ли нужда от още болници за активно лечение?

Май 2024 Предишен Следващ