Българската онкология няма европейско мислене

Българската онкология е едно аморфно и безструктурно същество. По-точно, тя няма съвременна организация. В нея липсват национални ръководства, основани на доказателства, върху които лечебните заведения би трябвало да градят своите диагностични и терапевтични алгоритми.

и лекуват пациентите. В българската онкология липсват т. нар. стандарти, оперативни процедури – прави първо, прави второ, прави трето. Затова нито лекари, нито пациенти знаят как ги диагностицират и лекуват техните лекари. Тя няма всеохватни ракови центрове, каквито има в целия цивилизован свят, в които онкологичните грижи да бъдат предоставени от диагнозата до смъртта на пациента. Освен това, всеки български онколог до своята смърт се смята за всезнаещ и никой не контролира неговата експертиза.

Българската онкология няма учени, които да я представят в реномираните издания на Европа и Северна Америка. С други думи, българската онкология имитира онкология. Тя лъже пациентите и обществеността, че е онкология при все, че на нея не й липсват европейски модели. Не й липсва и европейско финансиране. На българската онкология й липсва европейско мислене. Липсва експертна дейност, която да подава свои решения към политиците. Още по-точно, липсват неправителствени експерти, институции, които да заявяват своите виждания, а политиците да ги облекат във финансови рамки. Често казваме, че не е нужно да откриваме топлата вода, т.е. че можем да преведем ръководствата от Европа. Напротив, топлата вода трябва да бъде открита тук, да бъде сондирана и да започне да блика в България от експертното мислене. Никой няма да ни я внесе от Европа или, ако ни я внесе, тя вече ще е изстинала.

на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ). това е неправителствена организация от експерти, 18 браншови организации и 52 топ експерти, които на базата на вече 12-годишен експеримент на не правителствена програма прави липсващите национални ръководства, основани на доказателства. Тя прави т. нар. продължаващо медицинско обучение с желание да създаде програми за акредитиране на онолозите и т. нар. всеобхватни ракови центрове. Според мен българската онкология се нуждае от един водещ модел – посока на неправителствено експертно мислене и проекти, и политически решения.

включвайки го в националния план за възстановяване и устойчивост. В момента, заедно с депутати там правят закон за рака. Вижда се колко е актуална тази тема при румънците. Българската онкология се нуждае да отговори не на въпроса какво, а на въпроса как. В противен случай тя ще остане имитаторска, подражателска и лъжеща своите пациенти и обществеността.