Да победиш инсулта за 60 минути

Неврологът д-р Веселина Андонова е първият лекар, който преди 12 години прави тромболиза у нас

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

Карма. Това е неврологията за д-р Веселина Андонова. С усмивка, лекарката споделя, че не тя е избрала медицината. Просто се родила с любовта към нея във вените си. Родители й са лекари, а майка й – невролог. „Банална история! Изобщо не съм избирала, защото ми е било на сърцето”, признава д-р Андонова.

Историята зад първата тромболиза в България обаче далеч не е банална – а е достойна за холивудски сценарий. „Беше 2005-а. НЗОК за първи път предложи лечение на исхемичен инсулт с тромболиза. Бяхме с известно очакване за първи подходящ пациент. На 15 юни, към обяд, лекар от нашата болница – анестезиолог на 58 години, беше намерен от колегите, в кабинета си, 15 минути след свършване на работното време, в безпомощно състояние –

сънлив, с изкривено лице, обездвижени крайници

и невъзможен словесен контакт”, връща лентата д-р Андонова.  Шефката на неврологията е в колата си, на път за вкъщи, когато дежурният в отделението й звъни с думите: „Ще правим ли тромболиза?”. „Не се замислих изобщо – казах само „Да!”. Обърнах колата и след десетина минути бях в болницата”, спомня си д-р Андонова. През това време колегите й вече са направили скенер на анестезиолога, взели са му кръв, а близките са съгласили на процедурата. „И стартирахме! Нямахме никакъв опит, следвахме протокола точка по точка, да не сгрешим нещо... И дори не знаехме, че дотогава тромболиза не е правена в България”, смее се невроложката. А резултатът, признава, е зашеметяващ. „Още в първите минути от венозната инфузия се появиха движения на десните крайници, чухме първо деформирани думи, а в края на процедурата колегата вече се шегуваше – той беше майтапчия!”, щастлива е и до днес д-р Андонова. Само няколко месеца по-късно анестезиологът вече е в кабинета си в „Св. Пантелеймон”. „Пенсионира се като завеждащ отделение и още работи”, радва се 12 години по-късно д-р Андонова.

Изживяхме го като сън – че пред очите ни е станало чудо!

признава шефката на неврологията в пловдивската болница.

Чудото бързо се мултиплицира. До септември 2005 г., когато е конгресът по неврология, тромболизите в „Св. Пантелеймон” вече са три и екипът ги докладва пред колеги си. Противно на очакванията, д-р Андонова е откровена, че не са имали кой знае какви трудности при въвеждането на модерния метод за лечение на исхемичния инсулт. Смята, че основата причина е, че още след първия случай, с колегите й са били изключително мотивирани да прилагат тромболиза. И до днес са верни на този принцип – при всички подходящи случаи, без изключение, смело да поставят инжекцията. Другата важна съставка на „рецептата за успех”, е чудесният им синхрон със Спешното приемно отделение на болницата. „Яви ли се пациент, който е в първите часове след инсулт, веднага ни се обаждат. Докато слезе неврологът, вече са взели кръв, пуснали са изследвания”, хвали колегите си д-р Андонова. Третият изключително важен фактор е подкрепата на ръководството на болницата. „От 2005 г. насам се смениха няколко главни лекари, но всеки от тях винаги се е стремил да имаме възможност да правим тромболиза. Медикаментът е доста скъп, но никога не са ни правили проблеми. Винаги сме имали количества – държим по три комплекта в отделението задължително. И, ако се изчерпят, аптеката веднага е готова да ни ги достави”, доволна е д-р Андонова. Шефката на неврологията не крие, че между 2005 и 2014 г., преди пътеката да започне да покрива медикамента, разходите по тромболизите са предизвикателство за болницата им. Въпреки това, лекари и мениджъри

никога не позволяват парите да са спънка пред спасението на пациентите

Нито пък фактът, че болницата им е малка. Напротив – д-р Андонова е убедена, че фактът, че е компактна позволява „спойката” между екипите да е още по-добра. „Последният главен лекар след ремонта успя да направи така, че щом влезеш на първия етаж, попадаш в Спешното приемно отделение, веднага след това следват рентгенът със скенера и лабораторията – което е предпоставка да се действа много бързо”, обяснява д-р Андонова. И не крие, че с колегите й са вдигнали летвата високо – времето „от вратата до иглата” при тях да е под 60 минути. „Защото след 12 години и 162 направени тромболизи знаем, че колкото по-рано се направи процедурата, толкова по-добри са резултатите”, разкрива шефката на неврологията.

За жалост, наблюденията й, а и световната статистика, показват, че 80% от „златния час” се губи във времето преди постъпване в отделението. И именно това е голямата спънка, която лекарите не могат да компенсират нито с ентусиазма, нито с професионализма си. Най-често причина за това е, че българинът „чака да му мине вкъщи”. Исхемичният инсулт обаче „не минава”. Затова и д-р Андонова се надява, че най-сетне у нас ще се разгърне мащабна информационна кампания, която да запознае пациентите както със симптомите, така и възможностите за лечение в първите 4,5 часа след настъпването на мозъчния удар. Тъй като изтекат ли те, вече е късно за спасителната инжекция. „Болният трябва да знае, че моментално трябва да набере 112. И, ако не дойде бързо помощ, е добре близките му да го доведат сами в болница”, обяснява д-р Андонова. Спешна помощ също трябва да изиграе важната си роля. Според невроложката, е добре обажданията за инсулт да са приоритетни, тези пациенти да се транспортират максимално бързо – и не по-малко важното – именно в болниците, където се прилага тромболиза. Защото, за жалост, те далеч не са всички, казва с горчивина д-р Андонова. Тя

така и не може да си обясни този феномен 

– особено днес, когато медикаментът се покрива от Здравната каса. Подозира, че част от колегите й се страхуват. Не просто заради рисковете нещо да се обърка при процедурата. Но и защото нямат нагласата да носят тази отговорност – тъй като след тромболиза пациентът трябва да се наблюдава непрестанно, буквално като „рохко яйце”. „Въпреки това, смятам, че лечението е лесно. А резултатите са повече от хубави и си заслужава да се провежда по-масово”, категорична е д-р Андонова.

Другият голям недостатък, според нея, е, че няма държавна политика за борба с инсултите. Д-р Андонова не крие, че с колегите й са пробвали какво ли не – само и само, за да информират лекари и пациенти за рисковете и възможностите. Правили са обучение на персонала при въвеждането на лечението с тромболиза, за да знаят как да реагират адекватно при постъпването на такива болни. Организирали са семинари за джипита. Изнасяли са лекции за пловдивчани – включително, с подкрепата на кмета. Накрая дори пуснали горещ телефон в отделението, на който всеки пациент може да получи съвет от невролог. Всичките им усилия обаче не са се увенчали с кой знае какъв успех. Да, за 12 години тромболизите са скочили от 1 на 3,4%. Но този „успех” е далеч от целите, които д-р Андонова и колегите й си поставят. И са огорчени, че инсултите сякаш остават на заден план. А с инфарктът например не е така, признава невроложката.

Въпреки това, д-р Андонова не е черногледа

Дори напротив – цитира статистиката на Националния център за обществено здраве и анализи, според която от 2005 до 2013 г. броят на инсултите до 55 години е намалял от 9,2 на 8,1 на сто. Да, мозъчните удари не се подмладяват. И причината за това е, че младите хора живеят все по-здравословно и имат по-висок стандарт, смята д-р Андонова. Не е тайна, че рисковите фактори за инсулта са високото кръвно, затлъстяването, диабета, сърдечно-съдовите заболявания – като предсърдно мъждене, увредени клапи, липсата на движение, прекаляването с цигари и алкохол. А да се откаже от повечето от  тези „грехове” е във властта на всеки един от нас. Разбира се, с помощта и насоките на лекаря си, смята д-р Андонова.

Алтернативата е „да чукаме на дърво” или пък да се надяваме, че в „златния час” ще попаднем на екип като този в „Св. Пантелеймон”. Днес, за радост, на шефката на отделението, той е пълнокръвен. Д-р Андонова признава, че преди 3 години неврологията изпада в много тежко състояние, тъй като голяма част от лекарите напускат, привлечени от по-високите заплати в новооткритите частни болници в Пловдив. В същото време, отделението е доста голямо – с 60 легла, 12 от които за лечение именно на инсулт. „Преди 2 години преодоляхме кадровата криза”, щастлива е д-р Андонова. От десетилетия

„Св. Пантелеймон” е „ковачницата” на невролози

в града под тепетата. За няколко години губят акредитацията си, но преди 4 години е възстановена и отново обучават млади колеги. Сега в отделението на д-р Андонова има цели 6, като единият е на финала на специализацията си. И тя се надява, че той ще остане в екипа.

Може би разковничето е именно в оптимизма на д-р Андонова и колегите й. Нищо, че поводите за него не са безброй. Да не кажем – и обратното. „Щом една малка болница може рутинно да прави тромболизи, значи и другите могат. Всички колеги трябва се включат – ще спасят много хора”, категорична е шефката на неврологията. Вярва – инсултът може да бъде да победен. Трябват само смелост, ентусиазъм и малко повече информация – и чудото ще стане.