Интервю

Парите за психичните болници няма да стигнат

07-06-2022 06:08
Поне 18 трябва да бъдат реновирани, предвидени са 25 млн. лева, но ще са необходими двойно повече, казва д-р Цветеслава ГълъбоваПарите за психичните болници няма да стигнат
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Преди дни здравният министър разписа заповед за съставяне на комисия за работа по Националния план за психиатрична помощ. Налага ли се той да бъде преработен, ще стигне ли финансирането за изпълнението му предвид инфлацията и кои са най-големите пробойни в психиатричната помощ в България. Това попитахме –р Цветеслава Гълъбова. Тя е председател на новосъздадената комисия и директор на Държавната психиатрична болница в Курило.
- Д-р Гълъбова, какво се случва с Националния план за психиатрична помощ към момента?

- Вече има раздвижване. Издадена е и заповед за сформиране на работна група, която да го актуализира. Това се налага от факта, че планът предвижда срокове в 2021 - 2022 година. Поради закъснението, включително и заради пандемията, се налага те да бъдат променени. Заедно с това трябва да се изпълнят и предвидените в стратегията меки мерки, т. е. да се направят оценките по области, за да се разпределят по най-добрия начин парите за твърдите мерки. Меките мерки са изготвянето на методически указания, методики, оценки. Твърдите мерки са строително-ремонтни работи и построяване на нови структури. До 13 юни работната група, чиито председател съм аз трябва да депозира доклад до министъра на здравеопазването с съответните предложения. Както казах, ще предложим промяна на сроковете, предстои да направим и оценка на ситуацията по области. Реално тя може да приключи до края на тази година, а при малко повече активност и до края на масец септември. Така ще имаме представа кои са тези лечебни заведения, а те ще са вероятно най-малко 18, които ще подлежат на реновиране или ще се изграждат нови структури. На някои места ще се наложи да се изградят съвършено нови. Превидено е пребазиране на държавната психиатрична болница в Нови Искър в София, на по-социално място. Тази в Царев брод ще бъде в Шумен. Предстои и изграждането на центрове за психично здраве в облатните градове. Засега има два в столицата и още 11 в други областни градове, но всички трябва да разполагат с такива.

- Ще стигнат ли парите в плана при положение, че финансовата му рамка е одобрена преди инфлацията и поскъпването?

- Действително, поскъпването е навсякъде. Ще трябва да се преборим за увеличаване на националното финансиране. По план предвидените средства са 28 млн. лева, но определено те няма да са достатъчни. Разчетите са от преди две години. Това ще бъде и задачата на новата работна група - да предложи нови срокове и да се сформират екипите, които да направят оценките, за да се види дал ще останем с тези пари, дали ще се отпуснат допълнителни капиталови разходи в следващите години, как ще се отпускат те от страна на държавата, за да видим колко ще бъдат тези лечебни заведения. В плана са записани поне 18, но е ясно, че при новите цени, които ни налага инфлацията, за да се изпълни тази цифра, сумата трябва да е поне двойна.

- Има ли затруднения по отношение на стационарите, които също са включени в плана?

- Предстои те да бъдат пребазирани, да се правят ремонти на психиатрични отделения и клиники, където има нужда. Идеята е да има стационар на 150 000 души. Не сме се отказали от нея, но и това ще бъде обвързано със средствата, които държавата е готова да даде, за да може да се съхрани настоящия брой психиатрични легла, като цяло в страната, но те да бъдат разпределени по-равномерно. Следва да се затворят огромните и тромави структури на държавните психиатрични болници и да се разкрият съответния брой по-малки стационари, които да са в общността. Психитричните легла към момента са около 4500, като обаче те са разпределеи много неравномерно. Те се намират в 12 държавни психиатрични болници и са разкривани на исторически принцип преди осемдесет – сто години, психиатрични отделения в многопрофилни болници, университетски клиники и 12 центъра за психично здраве, два от които са в София.

- Чува се, че някои центрове функционират като болници. Така ли е?

- Да, така е, за съжаление. И това не е от днес. Те отдавна са загубили своите функции на структури за амбулаторно лечение и психо-социална рехабилитация в общността. Причината е, че системата на финансиране е такава, че се печели от болест, а не от здраве. Затова и имаме свръх хоспитализации по всички клинични специалности не само в психиатрията. Ние сме болна нация и това е безспорен факт. Има много хоспитализации, защото лечебните заведения имат интерес от това, също е факт. Специално в сферата на психиатрията финансирането е различно за различните типове структури. От всички тях само държавните психиатрични болници не са търговски дружества. Поради това техният бюджет се определя от Министерството на здравеопазването и в тях постъпват всички нежелани на други места болни. Това е факт. Не е тайна. Може да не ни се иска да си го признаем, но има брутална селекция на пациентите. В държавните психиатрични болници биват настанявани задължителните и принудителните за лечение. Вторите са извършилите незаконосъобразни деяния и ни ги изпращат по Наказателния кодекс. Задължително ни изпращат и всички социални случаи. В 12-те държавни болници към момента живеят около 300 болни с тежки социални проблеми. Този проблем започна полека да се решава по линия на Стратегията за хората с увреждания. Тя се управлява от Министерството на труда и социалната политика. По нея са изградени и вече започват да работят центрове за настаняване от семеен тип. На хората, насочени към тези заведения са извършени оценки, вече започва тяхното поетапно извеждане. Срокът беше 2022 г., но има известно забавяне заради пандемията. Вероятно това ще се случи до края на 2023-та.

- Как стои обаче въпросът с пациентите, които подлежат на изписване, но все така остават в болниците зарад нежеланието на близките да се грижат за тях?

- Първо трябва да променим съзнанието си, като общество, включително и психиатрите. Едва тогава ще променим и отношението си към въпросните психично болни хора. Сега колегите ги изпращат в държавните психиатрични болници с неясна формулировка „за продължително лекуване", знаейки отлично, че не става дума за лекуване, а става дума за живеене. Във всички случаи по този пункт е необходима и промяна в законодателството. Ако всички не натискат социалните служби да си вършат работата, както и да се промени нормативната уредба, ситуацията ще остане същата. Истината и то на базата на проучвания е, че у най-големите стигматизатори са психиатрите. Може да звучи зловещо, но е факт. Преди дни участвах в срещата с председателя на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание Алън Мичъл. От направените констатации ми стана тъжно. Комитетът наблюдава в продължение на 25 години психиатриите. Аз отдавна стигнах до извода, че ако ние, като съсловие, бяхме единни с искането си за промяна към по-добро, нямаше да има никаква администрация, която да устои.

- Защо е тази пасивна съпротива у психиатрите да се решат най-сетне проблемите на психиатричната помощ?

- Тя е много проста – така сме си свикнали, защо да не си живее по същия начин.

- Можем ли да бъдем санкционирани?

- Да, по предложение на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне могат да ни бъде спряно финансирането по структурните фондове, отнасящи се до съответната област, ако не бъдат изпълнявани препоръките му. Неговите представители разказаха за нещата, които са видели в психиатричната помощ и подчертаха, че това не е за пръв път, че не са предприети никакви мерки. Проблемът в манталитета на работещите в психиатричните заведения беше дефиниран като един от базисните проблеми. Ние трябва да променим начина, по който мислим за психично болните и начина, по който работим с тях. Не можем да се примиряваме да работим в коптори, сред въшки и дървеници, защото реалността у нас е такава и хората от комитета са я видели.

- Психиатрите в България са недостатъчни отдавна. Колко останаха към момента?

- Стават все по-малко. Колеги се пенсионират, млади лекари отбягват тази специализация заради заплащането. Стига се до там, че вече назначаваме който дойде с диплома, нямаме възможност за никакъв избор. Към момента психиатрите в България са около 400, като в тях влизат и 30 детски. Много чакахме, вече не бива да чакаме, а да работим, да действаме.

- Каква е картината на психичното здраве на българина?

- Обичайна по отношение на тази на другите нации. Ако разглеждаме личностните проблеми, като част от психичното здраве, се отбелязва една значителна психопатизация. Тоест, имаме повече хора с много личностови дефицити и личностови разстройства. За съжаление, такива има на много високи позиции в държавата и публични личости. Сред тях има и такива с научни степени. Всички те се държат нагло, цинично, арогантно, понякога дори невъзпитано, погазват грубо нормите на обществения морал и стават пример за подражание. След КОВИД-19 определено се наблюдава ръст на т. нар. мозъчна мъгла. Обезпокоително е нарастналият брой на психозите в резултат на употребата на наркотици.


85% от депресираните без психиатър

85% от депресираните без психиатър

Не бе направено нищо за здравните работници, за да бъдат спасени от  професионално изгаряне, казва доц. Михаил Околийски
Психиатри не искат реформа заради пазарната ниша

Психиатри не искат реформа заради пазарната ниша

Управляващите не ги интересува, ако техен човек има проблем, имат пари и възможности да му осигурят грижи, казва д-р Цветеслава Гълъбова
Ужасът на българските психиатрии

Ужасът на българските психиатрии

Още един доклад показва нечовешкото отношение към пациентите – бой, крясъци и връзване със синджири
Има опозиция срещу реформата

Има опозиция срещу реформата

Някои колеги искат да се запази статуквото, за да не бъдат контролирани, казва д-р Христо Хинков
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Юли 2022 Предишен Следващ