Прегарянето в офиса се лекува с почивка

Отмятайте първо най-важните задачи и не се разсейвайте в социалните мрежи, съветва психотерапевтът проф. Захарина Савова

Соня
Василева
s_spasova@yahoo.com

Бърнаут е състояние, което се изразява в силен стрес от работата на човек, съчетано с усещането за „изчерпване“, но също така и емоционално и психическо изтощение, обяснява проф. Савова. Всичко това често е комбинирано с нежелание да отидеш в офиса, може да се появи силно отрицателно отношение към работата, в някои ситуации може да се стигне и до цинизъм и напускане със скандал. При най-крайните варианти е възможно и да се отключи психично или физическо заболяване. Разбира се, това не се случва от днес за утре, а е резултат от продължителен стрес, натоварване, изтощение и напрежение в рамките на години. 

Смята се, че от бърнаут най-много страдат хората в т.нар. подкрепящи професия – в областта на здравеопазването, образованието, полицията – т.е., когато имаш ангажираност към обществото или другите край теб. Но до прегаряне може да стигнат и онези работохолици в частни компании, чиито позиции изискват особено висока концентрация,

взимане на решения „на мига“ или за сделки с цената на милиони

При бърнаут не става дума само само умора и стрес, а по-скоро за несъответствие между моите представи за работата и това, което получавам като ангажименти, реализация, усещането за пълноценност и положение на работното място, обяснява проф. Савова.

Мобилните технологии  и фактът, че можеш да проверяваш служебния имейл или телефона  24 часа в денонощието, даже и докато си в почивка в чужбина, натоварва още повече. Но освен теб страда и семейството и личният ти живот, защото се връщаш от работа капнал, изнервен, без желание да помагаш нито за домашните на детето, нито за къщната работа.

Психолозите са установили, че състоянието на прегаряне протича на няколко етапа, като не е задължително да се мине през всички тях. В началото човек се мобилизира, за да постигне своите очаквания, да се докаже. След това обаче се стига до сблъсъка с реалността – вижда, че не може да отговори на изискванията или че те надхвърлят неговия енергиен и професионален капацитет, обяснява проф. Савова.

В повечето случаи веднага след това се стига до втория етап – вместо да си починат, повечето от хората започват да влагат още повече енергия и сили, за да преодолеят това разминаване между своите очаквания и действителността. Просто, защото смятат, че работейки повече, нещата ще се променят за по-добро. Но това още повече ги кара да затъват.

Така се появява и третата фаза на пълното изтощение, когато възможностите за превенция са доста ограничени. Човек започва да

се разболява все по-често – настинки, неразположения, главоболие

а качеството на работа намалява прогресивно.

Четвъртият етап е достигнат, когато се отказваш и напускаш работата и дори професията, но и има и драстични изказвания, че тази фаза може да завърши и по неблагоприятен за човека начин като отключи сериозни физически или/и психически заболявания, казва проф. Савова.

И дава пример от практиката си. Служители на отговорна позиция, най-често в големи фирми, които се оплакват от тревожно разстройство. Оказва се, че тези хора поне 5 дни в седмицата работят на пълни обороти от 7 до 20 ч., без обедна почивка (и съответно без пълноценно хранене), без време за възстановяване. Те са винаги на разположение не само на човека над тях, но и на колегите и подчинените си, и то в продължение на години.

И когато ги попитам:

„Смяташ ли, че е естествено да имаш такъв работен ден?"

отговорът е: „Да, защото няма как по друг начин да си свърша задачите“, казва проф. Савова.

Как да се справим? Едно от важните неща, които помагат, за да не изгорим напълно, е т.нар. тайм мениджмънт в работата. В тази посока има много съвети, но основните са свързани с това да се степенуват задачите, като първо се свършат най-важните от тях, не трябва да се оставят документи, писма или друг проект завършени наполовина, а разсейването като социални мрежи или разговори по телефона – да се ограничат.

Задължително е да изградите за себе си регламентирано време за работа и съответно за почивка. Разбира се, ако работите върху проект, който трябва да се приключи за седмица-две-три, може и да не спазвате това ограничение, но е важно да не забравяте

на всеки 2-3 месеца да си позволявате дълъг уикенд за възстановяване

Не прескачайте почивните дни – имате нужда от тях. И понякога изключвайте телефоните си – поне вечер.

Хранете се добре и пълноценно, приемайте повече вода, движете се. Когато човек не се храни, не си почива добре и не се възстановява, няма как да има сили, за да продължи, напомня проф. Савова.

Много е важно да седнете на спокойствие и да определите ясно сам за себе си това, което очаквате и съответно – получавате, да се „срещат“. Установете и дали не трябва да се стигне до промяна – просто си отговорете искрено на въпроса дали това е вашето място.

Ако сте пропуснали всичко това и вече се е стигнало до психически и физически неразположения, гарнирани със злоупотреба с храна, хапчета, алкохол или цигари, не се колебайте да говорите с психолог. Дори една консултация може да ви помогне да погледнете на живота от друг ъгъл и да разберете, че има и друг… живот.