Базите за специализации са недостатъчни

Анексът е добър, но инфлацията поглъща средствата, искаме да участваме в обсъжанията на актуализацията на бюджета, казва д-р Николай Шарков

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Българският зъболекарски съюз има да решаване редица задачи. Основната от тях е защита на всички членове на Българския лекарски съюз във всеки един аспект от тяхната дейност. Те трябва да бъдат защитени от много неща. Забравя се, че членовете ни са хора, работещи регулирана професия. Сега държавата е прехвърлила повечето функции, но не всички, които трябва на плещите на БЗС. Въпреки, че сме регулирана професия ние сме свръх регулирани от институциите. Подлежим постоянно на контрол от НЗОК, което по силата на НРД е нормален, от Изпълнителната агенция по медицински надзор, която е орган на Министерството на здравеопазването и други. Често пъти се сблъскваме с много необосновани обвинения срещу нашите колеги от страна на пациентите, а през всичките тези години те не разбраха, че ние, защитавайки лекарите по дентална медицина, отстояваме и правата на пациентите. Нека някой ни посочи пациентска организация или гражданско общество, което се е застъпило за разширяване на пакета дейности за здравноосигурените лица на 18 години.

- На какво се дължи това недооценяване – на недостатъчна информираност или на присъщото ни нашенско недоволство?

- И на едното, и на другото. Има обаче и трети фактор – материалният. Знам случаи, в които колеги перфектно са се справили с работата си, но пациентът започва да изпраща жалби срещу тях с необосновани искания за връщане на заплатените суми. Колкото до информираността, повечето граждани, дори малограмотните знаят, че пакетът за възрастни е доста беден. Друг е въпросът, че денталната медицина винаги е стояла в периферията на вниманието и на институциите, и на населението. Въпреки, че постепенно променяме нагласите към оралното здраве, като понятие то стои неглижирано от страна на пациента. Той обръща внимание на устата си, когато се появи болка. Ще работим за промяна на тези нагласи. Предстои обсъждане на актуализацията на бюджета на държавата. Това е изключително важен акт. До мен достига информация, че за Националната здравноосигурителна каса ще бъдат отпуснати допълнително 50 млн. лева. Много ли са, малко ли са? За какво ще бъдат отпуснати тези пари? Има ли вече план, по който те да бъдат отпуснати? Това са все неща в пълна неизвестност. Следва да имаме участие в обсъждането на актуализацията на бюджета на НЗОК. В зависимост от общата сума ще можем да кажем и какво иска Българският зъболекарски съюз. През декември предстои да започнем преговорен процес за следващия национален рамков договор 2023-2025. За целта ще свикаме извънреден конгрес в края на годината. Ще прегледаме актуалността на устава към дадения момент, проблемът със специализациите на младите лекари по дентална медицина – нещо, което се нуждае от финансиране. Така колегите ще имат стимул. Необходимо е обаче да бъдат създадени и бази за специализации. Към момента има само три такива във факултетите в София, Пловдив и Варна, както и две лечебни заведения. Това е абсолютно недостатъчно. Предстои и въвеждането на Националната здравна информационна система. Трябва да участваме категорично във всеки един етап от изработването й, за да не допуснат пропуски. Ще лобираме в парламента за промяна на законодателството, което се отнася до продължаващото обучение на лекарите по дентална медицина. Ще се наложи да засилим и нашата международна дейност, която замря по време на пандемията. Ние сме членове на Съвета на европейските зъболекари, който е консултативен орган на Европейската комисия. Всичко това ще работим в екип.

- Анексът към НРД вече е факт. Какво е ново, което Ви удовлетворява и какво още би следвало да залегне в него?

- Удовлетворява ни, че т. нар. заплащане няма да се отрази на пациента. Дори го редуцирахме при децата и юношите до 18 години, а при възрастните увеличихме пакета от дейности с още една, която остава незабелязана. Това е лечението на лица с психични проблеми под обща упойка. Досега тя беше само в прерогативите на пакета за деца. Продължава поставянето на дентални протези за всички възрастови групи. Успяхме да постигнем по-високи и адекватни цени, които заплаща НЗОК, а не пациента. Увеличението е с 30 процента.

- Като се има предвид инфлацията и задаващото се ново увеличение на енергийните носители, ще искате ли увеличение с актуализацията на бюджета?

- Инфлацията и дефлацията напредват толкова бързо, че 30-процентното увеличение едва ли ще се окаже достатъчно. Въпреки това, по линия на НЗОК едно дете и юноша до 18 години може да разчита годишно на един преглед и четири дейности, които включват усложненията на кариесите на постоянни и временни зъби, естракция на временни и постоянни зъби, които са под обща анестезия. За хората над 18 години са осигурени лечение под упойка на лица с психични проблеми, тотални протези, преглед и три дейности. Те могат да бъдат поставяне на пломби и вадене на зъб – един доста беден пакет.

- Все пак, има ли нещо в анекса, което липса и за което не успяхте да постигнете договаряне?

- Анексът вече е утвърден. Нудовлетвореността ни идва от малкия пакет дейности за пълнолетните здравноосигурени в България. Инфлацията и нарастването на цените няма как да бъдат пропуснати. Всичко, с което ние работим се плаща от нас. Цените и на медикаментите, и на материалите скачат нагоре. Към това се прибавят и разходите за вода, електричество, а от есента и за отопление. Всичко това се отразява на нашата дейност. Ако увеличим цените, то трябва да е разумно така, че да остане нещо и за нашия труд, който е 25-30 на сто от стойността. Разликата между нас и лекарите е, че лекарят преглежда, диагностицира и написва рецепта, а в аптеката болният си плаща лекарствата. При нас не казваме на хората идете да си купите лекарствата за обтурацията и материала, а ги поставяме в кабинета. Това е много важно. Крайно време е да се замисли населението и да види за какво иде реч.

- Преди две години подготвяхте ново проучване за денталното здраве на децата. Успяхте ли да го завършите и какво показват последните данни?

- Действително, подготвихме проучването, но заради пандемията не успяхме да го завършим. Сега подготвяме то да започне, но за срок от три години и половина, за да видим какъв е резултатът от Националната програма за оралното здраве на децата от 0 до 18 години. Вече имаме много интересни, позитивни моменти.

- Кои са тези моменти?

- Колега от Пловдив защити дисертация, като използва предишни данни от програмата и преди КОВИД-19 да се превърне в пандемия успя да направи проучвания в Пловдив и Смолян. Той установи, че в Смолян кариесът на постоянните зъби е намалял с 25%, което се дължи на националната програма. Това е малък сегмент, но се надяваме да се потвърди и в другите области. Обикновено хората свързват програмата с поставянето на силанти на децата, но тя съдържа още здравно обучение и възпитание на децата, обучение и мотивация на хората, които взимат решения и редица други неща. Надяваме се да я продължим. Предстои да обиколим десет области, да се срещнем с учители и местната власт, с които ние отново ще говорим за националната програма за профилактика.

- Какво е денталното здраве на децата в България?

- Постепенно се променя, но как се подобрява, ще видим след три години и половина в 28 области, като резултатите ще са не само от големите градове, но и от малките населени места.

- Какъв е статусът на българина по отношение на денталното здраве?

- За радост, не се е променил драматично заради „цар" КОВИД-19, защото е спрял да ходи на зъболекар. Българинът и преди пандемията ходеше едва, чак като го заболи. Това е мисленето у нас с десетилетие, дори и на немалко съвременни родители, баби и дядовци. За някои може и да звучи шокиращо, но едва 30% от сънародниците ни си мият зъбите. Липса на профилактика, лоша хигиена и системно неглижиране на оралното здраве са причините за стряскащата картина по отношение на денталното здраве в България. Официалната статистика показва, че 18-годишните младежи у нас имат средно по 6 кариеса и 1 изваден постоянен зъб. А във възрастовата група от 35 до 44 години броят на липсващите зъби нараства до 6.

- Премахна се ограничението до 65 години за поставяне на протези. Колко хора са се възползвали досега и колко средства са изразходвани?

- Вече са поставени около 65 000 протези. Факт е, че обеззъбяването се дължи на липса на добра орална хигиена. Ако се спазват простите правила на профилактика за здравето на устата, то няма да е в такива размери, в каквито е към момента. В стратегията на Япония е залегнало хората над 80 години да имат поне 26 естествени зъба в устата. Следва и ние да се стремим към това. За Европейския съюз данните за различните страни варират. Най-добре са скандинавските държави, хората са с най-малко обеззъбяване, защото профилактиката при децата започна преди 45-50 години и продължава до ден днешен.