История

Княгиня в основата на „Майчин дом”

03-06-2022 11:49
За изграждането му съпругата на княз Фердинанд – Мария-Луиза, дарява зестрата си от 2 млн. франка, но не дочаква завършването муКнягиня в основата на „Майчин дом”
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Едва ли има столичанин и дори хора от други градове, които да не знаят сградата на Специализираната АГ болница „Майчин дом". Тази година от основаването и изграждането му се навършват 117 години. Тя е първата в страната, изградена за българските жени.
Историята за построяването и уредбата й е прелюбопитна. Идеята е на княгина Мария – Луиза – съпругата на Фердинанд, по онова време все още княз. Пармската принцеса, избрана от Народното събрание и със съгласието на своите височайши родители да седи до престола на българския княз не само инициирала създаването на болница „Матерните", както най-напред се е наричал „Майчин дом". Тя направила много за градежа му.

 

Княжеският дар

 

За построяването на сградата, първоначалното й оборудване и обзавеждане княгина Мария – Луиза дарява зестрата си от 2 млн. франка. За да няма прекъсвания на строежа заради недостиг на средствата, тя предвидливо обявява търг и разпродава подаръците от сватбата, като внася парите в обособената сметка за градежа. Това се случва през 1883 година. Темелите на бъдещата болница за родилки, както я наричало гражданството на София, били положени през 1896 година, а откриването на първата специализирана акушеро-гинекологична болница станало на 19 ноември 1903 г. под наименованието Майчин дом „Княгиня Мария-Луиза". Княгинята дарителка не доживяла този ден. Тя умира на 30 януари 1899 г. от простуда, малко след раждането на четвъртото си дете – княгиня Надежда. Саркофагът с тялото й е положен в католическия храм „Свети Лудвиг" в Пловдив". Откриването и освещаването на болницата е в присъствието на самия Фердинанд, по това време вече титулуван цар, депутати, министри и дипломати.

 

Първият управител

 

За поста бил определен д-р Димитър Стаматов. Това е човекът, който през 20-те години на ХХ век развита акушерството и гинекологията по европейски образец в България. В новоизградената сграда на Майчин дом „Княгина Мария – Луиза", той разкрива първоначално три отделения с общо 40 легла - 20 акушерски и 20 гинекологични. Впечатленията си от Германия, където той ходи няколко пъти, за да види най-новото, което се прави за родилките в болниците, той пренася и у нас. През 1906 г. разкрива отделно обособено инфекциозно отделение към новата болница. Първоначално родилната зала е малка – едно легло, но била свързана с малка операционна, до която била голямата операционна. Д-р Димитър Стаматов успява да издейства от общината построяването на водопроводна мрежа за лечебното заведение. Така, Майчин дом „Княгина Мария – Луиза" става първата болница в България, в която навсякъде се ползвала течаща вода. Управителят прокарва и електричество, като доставя стерилизационна на постелъчното бельо.

 

Хигиената да е №1

 

Това било другото нововъведение, видяно и привнесено от Германия. Д-р Стаматов възприема принципа асептиката да замени антисептиката във всички случаи, когато това е възможно. Само да две години и половина в болницата е въведено извършването на 22 вида акушерски операции. Лечебното заведение има своя аптека, а лабораторията извършва качествен и количествен анализ на урината и микроскопия. Създадена е библиотека, абонирана за 4 френски, 2 немски и 1 руско научни списания по специалността. Провеждат се и тримесечни „практически" курсове за лекари, в програмата на които са включени курс по оперативна гинекология, по акушерство, масаж, амбулатория и избрани отдели от гинекологията. Нещо повече, пак по негово настояване пред "Майчин дом" е оформена китна градина за разходки на пациентките.

 

Голямото преустройство

 

Независимо, че сърцето му е в "Майчин дом", както често обичал да казва на стаите софиянци, напуска болницата през 1907 г. и заминава за Европа, но не на гурбет, а за да специализира акушерство и гинекология. Може да се каже, че той е първият лекар с придобита такава специализация в България. Общината, под чиято шапка е болницата натоварва временно с управлението д- р Асен Петров, а от 1907 г. за управител е назначен д-р Методи Славчев. Д-р Славчев е човекът, който преустройва болницата, но и доусъвършенства лечебната дейност. За първи път у нас той въвежда разреза по Пфаненщил хистеректомията по т. нар. американски метод на Сегонд, както и операция на Вертхайм при карцином на маточната шийка. Това е забележително постижение за времето, тъй като диагнозата рак в онези години е била равнозначна на това да отидеш и си купиш веднага ковчег.

 

Украинец въвежда академичността

 

През 1918 г. е открит Медицинският факултет в Софийския университет. Две години по-късно, през 1920-та Майчин дом е включена към Катедрата по акушерство и гинекология, като нейна база. За осъвременяване и модернизиране на оборудването и организацията на работата в нея оромна роля има завеждащият катедрата, академик Георги Ермолаевич Рейн – украинец, завършил медицина в Европа. Преди пристигането си като белоемигрант в България, той е преподавал в Медицинския факултет в Киев. Освен от благородническо потекло, той бил човек с голяма обща култура, клиничен опит и преподавателски талант и със солидна научна ерудиция. Макар и в напреднала възраст, той притежавал енергията и да преподава, и да ръководи, и да практикува лекарската професия.

 

Завръщането на д-р Стаматов

 

Първият управител на Майчин дом „Княгиня Мария – Луиза" д-р Димитър Стаматов се завръща от Европа вече със специалност по акушерство и гинекология и през октомври 1922 г. е избран за редовен доцент към катедрата. Украинският академик Георги Рейн е впечатлен от прецизността и познанията му. Затова няколко години по-късно се оттегля заради възрастта си, като поверява катедрата точно на д-р Стаматов. Той издига болницата, катедрата, и акушерската помощ в страната на ниво, заради което в лекарските среди го наричат патриарх на българското акушерство и гинекология. За двадесетте години, в които той я ръководи дейността и капацитетът се разрастват. тя все още е единствената АГ болница в царство България, но вече разполага със 160 легла. Броят на ражданията се движи между 1800 и 2400 годишно. За същия период лечението на гинекологично болните е между 600 и 1000, амбулаторните прегледи са над 10 000, а акушеро-гинекологичните операции около 900. В същото време д-р Стаматов, който вече е професор оганизира преподавателската дейност по типа на модените за времето европейски клиники с много практика на студентите. Както пише в спомените си, основна му доктрина в акушерството е „разумен консерватизъм" , като се мотивира с афоризма „българската майка ражда спонтанно".

 

След Втората световна война

 

През 1942 г. поради напредналата си възраст проф. Димитър Стаматов предава ръководството на катедрата на своя най-добър ученик проф. Иван Ю. Иванов, който също е завършил и специализирал в Грац. Научен на немска точност и ред, той успява изкючително бързо да евакуира клиниката и Майчин дом по време на войната. Когато се завръща в София установява, че бомба е разрушила сградата. Тя е възстановена, но след 1944 г. от наименованието й отпада „Княгиня Мария – Луиза". Новата власт позволява още известно време майчин дом и клиниката да бъдат ръководени от хора, завършили на Запад, като проф. Георги Бояджиев, дипломиран в Неапол. През 50-те години обаче тези кадри постепенно са отстранявани от ръководните постове.

 

Новата сграда

 

„Майчин дом", какъвто го виждаме сега е построен през 1976 година. С указ на Държавния съвет болницата е присъединена към тогавашния Научноизследователски институт по акушерство и гинекология. В него, освен „Майчин дом", са влизали АГ болница „Тина Киркова" (сега АГ болница „Св. София) и Катедрата за следдипломна квалификация по акушерство и гинекология към ИСУЛ на база III градска болница „Мара Малеева".  От тогава досега тя е управлявана последователно от деветима директори. Всички те са известни специалисти - проф. Георги Стоименов (1977-1980), проф. Божил Василев (1980-1981), проф. Ефтимия Светославова (1981-1984), проф. Кирил Мирков (1984-1987), проф. Атанас Атанасов (1988-1989),проф. Илко Карагьозов (1989-1993), доц. Александър Яръков (1994-1998), доц. Николай Доганов (1998-2009), д-р Методи Янков (2009-2009), проф. Виктор Златков (2009 – 2016), проф. Иван Костов (2017-). От 2000 г. лечебното заведение става и Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология „Майчин дом".


„Доктор Джаз”, който внесе акупунктурата

„Доктор Джаз”, който внесе акупунктурата

Д-р Емил Илиев е първият, обучен лекар по традиционна китайска медицина, джазфестивалът създава като на шега
Да ти дойде доктор на крака в село

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекар и парамедик обхождат като доброволци самотни старци, сънародници в Англия купуват ЕГК, глюкомери храна за хората
Когато името говори само

Когато името говори само

Проф. Александър Чирков не само изгради съвременната ни кардиология и кардихирургия, но остави школа и свои ученици, нещо, което медиците ни отдавна не правят
С мотив да си полезен на другите

С мотив да си полезен на другите

16-годишният ученик от САЩ Стефан Радойчев стана доброволец в реанимацията на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" във Велико Търново
В плен на везните и епруветките

В плен на везните и епруветките

Магистър фармацевт Димитрия Стайкова взе голямата награда на Българските фармацевтични дни, обича билките и вярва, че всеки може да реализира мечтата си
Когато кръвта говори

Когато кръвта говори

Неврохирургът д-р Асен Цеков зарази хората от Софийското мото общество с каузата кръводаряване, помагат заедно на юноши от домове
Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Прокуристите Владимир Георгиев и Пламен Милев имат срок от 6 месеца, за да стабилизират финансово Александровска болница и „Пирогов"
Като Пепеляшка в медицината

Като Пепеляшка в медицината

Д-р Ирена Йорданова е номинирана за балканска награда заради новия й подход към терапия на пандемични инфекции
Споделеното знание

Споделеното знание

В магията на микроорганизмите проф. Радостина Александрова е намерила хоби в работата, предизвикателствата в науката разказва в свой блог
В ритъма на сърцето

В ритъма на сърцето

Медицината не е за самотни бегачи, казва проф. Мария Миланова, която тези дни получи наградата на името на проф. Константин Чилов
1 2 3 4 5 ... 6 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Август 2022 Предишен Следващ