Коментар

Да променим Закона за трансплантациите

27-05-2022 10:47

Необходими са повече средства и грижи за хората, след като получат новия орган, казва проф. Георги Михайлов Да променим Закона за трансплантациите

Clinica.bg

press@clinica.bg

България е в първенството на негативните класации и по късно откриване на хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ). При несвоевременно лечение то води до необходимостта от трансплантация. Прогнозите на Световната здравна оргаизация са, че в световен мащаб то ще стане петото за смъртност към 2040 година. Какво се случва с трансплантациите у нас, с кои страни трябва да се мерим и какво може да се направи. По тези въпроси говори депутатът от БСП проф. Георги Михайлов по време на дискусия по тези проблеми в здравната комисия на Народното събрание.

Като по-стар парламентарист, вече от пет години, мога да кажа, че дискутираме едни и същи неща, едни и същи въпроси кажи – речи, всяка година. Много ми е досадно и тъжно, че все се събираме, обясняваме си проблемите на хората, засегнати с хроничното бъбречно заболяване, но нищо не се променя.

Ако само се погледнат данните

за направените трансплантации в регистъра, който е достъпен, се вижда на какво ниво сме. За сравнение няма да дам Испания, Франция и САЩ, където нещата са съвършено различни и средствата са различни. За пример ще дам нещо сравнимо, като човешки контингент – Австрия, Хърватия, Словения.

Ние сме в катастрофално положение

Най-страшното е, че закъсняваме с бъбречните трансплантации. Ясно е, че при едно такова закъснение по-нататък нищо положително не може да се случи. Много се надявам в здравната комисия да имаме консенсус и да направим промени в Закона за трансплантациите на органи, тъкани и клетки.

Най-големите проблеми идват след

трансплантацията. Трябва да се запитаме какво се осигурява на тези пациенти, а запитаме ли се, ще ни стане тъжно. Ето това трябва да бъде тема на наши бъдещи дискусии и решения. Трябва да имаме реално и законово финансиране за тези хора, за чиито трансплантации са дадени огромни средства.

Криминалните трансплантации никой

не засяга, но се знае за тях. Къде отиват хората? В Пакистан и Турция. Факт е, че при малкото извършени у нас, много пациенти напускат страната и търсят донори в чужбина. Ето това са въпроси, по които трябва да се замислим.

Още по темата

Докато сме живи, има шанс за поправителен

Не съм се отказал 30 години да „копая" за случване на трансплантациите и вече има една малка вдлъбнатина, в която нежеланията се спъват, казва проф. Вилиян Платиканов

Трябва да се говори повече за донорството

Българинът не е склонен да дава, може би, защото е загубил реалната представа за добро и зло, казва д-р Николай Хубанов

Още две болници ще правят бъбречни трансплантации

Те са ВМА в София и УМБАЛ "Св. Марина" във Варна, очаква се това да стане до края на годината

Още петима души в Дървото на живота

На 12 октомври в централно фоайе на ВМА ще се проведе традиционното отбелязване на Европейския ден на донорството

ИАМН ще информира и за стволовите клетки

Болниците сами решават дали да работят с публичната банка или не, припомнят още от здравното министерство

Няма донори, няма трансплантации и страдат всички

Бъбречните трансплантации от жив донор у нас се възстановиха. На 9 септември в Александровска болница беше извършена първата успешна операция за годината. Защо те бяха прекъснати, от какво зависи да продължат и занапред, какви са проблемите в донорството и трансплантациите у нас, защо не успяваме да ги решим от години, попитахме проф. Маринчо Георгиев.